Определение № 546 от 07.05.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 410/2025
- Вид
- Определение № 546
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 07.05.2025
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1-2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1-2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 395, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546 гр. Благоевград, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Е. Дончева
Вера Коева като разгледа докладваното от Е. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 396 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба, подадена от М. Л. Ч., с адрес: гр. **“ № 111, вх. “А“, против Определение № 166/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 147/2025 г. по описа на РС- Петрич.
С атакуваното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателката М.
Л. Ч., с която е поискано допускане на обезпечение на бъдещ иск за непозволено увреждане срещу Е. А. Ч. и Г. Н. И., двамата с адрес: гр. **, за сумата от 2260,00 лв., представляваща аритметичен сбор от сумата, с която би се обогатила ищцата 1549,10 ст., съгласно удостоверение за данъчна оценка към онзи момент; лихва от 584,77 ст. върху тази сума от 20.02.2022 г. до 10.03.2025 г.; законна лихва от завеждане на иска до изплащане на задължението и разноски за държавни такси за снабдяване с копия от нотариални актове, съставени по почин на ответниците, такси за снабдяване със скици, данъчна оценка, копирни и пощенски услуги в приблизителен размер на 126,13 ст., чрез налагане на възбрана на 1/5 ид. част, притежавана от Е. и Г. И.и в режим на СИО и закупена с нотариален акт № 9, том III, peг. № 10239, дело № 390 от 16.12.2019 г., а именно: 1/5 ид. част от поземлен имот в гр. Петрич, с адрес: ***А, с идентификатор
***, с площ на поземления имот по скица 713 кв.м. по КККР на гр.
Петрич, община Петрич, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-1870/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план:
2478, квартал 220, парцел XIII, който имот е идентичен с дворно място, представляващо имот с пл. № 2478, квартал 220, по плана на гр. Петрич, с площ на имота от 610 кв.м. - урегулирана и 680 кв.м. неурегулирана площ.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Сочи се, че обжалваното определение е постановено след поправка на обезпечителна молба за обезпечаване чрез възбрана на осъдителен иск, кумулативно свързан с вече предявен негаторен установителен иск по гр.д. № 1
147/2025 г. по описа на РС- Петрич. Твърди се, че с поправката си жалбоподателката е изпълнила всички указания на съдебните състави. Посочва се, че определението е постановено бланкетно и без да бъдат обсъдени уточненията, които жалбоподателката е направила във връзка с разпореждане № 191/21.02.2025 г. на РС- Петрич. Сочи се още, че молбата за обезпечение на бъдещия осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е подадена във връзка с образувани от жалбоподателката М. Ч. и София Ч. негаторен установителен иск. Посочва се, че в РС- Петрич е било образувано гр.д. № 479/2022 г., със страни: ищци- М. Л. Ч. и С.И. Ч. и ответници- Е. А. Ч., Г. Н. И., Н.Д.Ч., С.Г. Ч., Л. А. Ч.-Б. и М.Т.Т.. Тъй като това производство било спряно към настоящия момент, поради наличието на преюдициален спор за делба на обекта на този иск, то за жалбоподателката възникнало правно основание да предяви осъдителен иск, който да бъде съединен с вече предявения негаторен установителен иск. Твърди се, че осъдителният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди, които са нанесени на жалбоподателката от два броя сделки с недвижим имот, който е в съсобственост между жалбоподателката и С.И. Ч.. Твърди се още в жалбата, че в молбата за обезпечение на бъдещия осъдителен иск са очертани всички белези на непозволеното увреждане: в какво се изразява непозволеното увреждане- в претенции за притежаване на идеални части в имот, който е съсобствен между ищцата и С.И. Ч.; чии действия или бездействия са довели до увреждането- тези на ответниците Е. А. И.а и Г. Н. И. (съпрузи); какви са настъпилите от същото вредислед недобросъвестните сделки, чрез които съпрузите придобиват идеална част от обекта на установителния иск, ищцата е пропуснала възможността да изкупи дела на леля си, да стане едноличен собственик на обекта и да кандидатства за ипотека, с която да ремонтира обекта; налице ли е връзка между действието/бездействието и вредите- ако ответниците не са сключили недобросъвестните сделки, ищцата нямало да пропусне възможността да е едноличен собственик. С оглед изложените съображения се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото, приложимите разпоредби на закона и становището на жалбоподателя по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното дело е било образувано въз основа на молба за обезпечение на бъдещ иск, подадена М. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **“ № 111, вх. А.
С първоначално депозираната молба е отправено искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск общо за сумата от 7000,00 лв., представляваща аритметичен сбор от пропорционални на удостоверения материален интерес суми в двата цитирани нотариални акта № 9, том III, peг. № 10239, дело № 390 от 16.12.2019 г. и № 070, том III, peг. № 7790, дело № 437 от 2020 г., чрез налагане на възбрана на 1/5 ид. част, притежавана от Е. и Г. И.и в режим на СИО и закупена с нотариален акт № 9, том III, peг. № 10239, дело № 390 от 16.12.2019 г., а именно:
2
1/5 ид.част от поземлен имот в гр. Петрич с адрес: ул. Славянска 9А, с идентификатор ***, с площ на поземления имот по скица 713 кв.м. по КККР на гр. Петрич, община Петрич, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план: 2478, квартал 220, парцел XIII, който имот е идентичен с дворно място, представляващо имот с пл.сн. № 2478, квартал 220, по плана на гр. Петрич, с площ на имота от 610 кв.м. - урегулирана и 680 кв.м. неурегулирана площ.
Районният съд е приел, че депозираната молба е нередовна, поради което с разпореждане № 132/05.02.2025 г. е оставил молбата без движение и е дал указания на молителката да отстрани констатираните нередовности.
С молба от 21.02.2025 г. молителката е депозирала поправена молба за обезпечение на бъдещ иск.
Първоинстанционният съд отново е намерил, че подадената молба е нередовна, поради което с разпореждане № 191/21.02.2025 г. молбата е оставена повторно без движение и на молителката са дадени указания за отстраняване на нередовностите.
С молба от 11.03.2025 г. молителката е представила поправена молба за обезпечение на бъдещ иск.
С поправената молба се иска допускане на обезпечение на бъдещ иск за непозволено увреждане на молителката срещу Е. А. Ч.- И.а и Г. Н. И., двамата с адрес: гр. **, за сумата от 2260,00 лв., представляваща аритметичен сбор от сумата, с която би се обогатила ищцата 1549,10 ст., съгласно удостоверение за данъчна оценка към онзи момент; лихва от 584,77 ст. върху тази сума от 20.02.2022 г. до 10.03.2025 г.; законна лихва от завеждане на иска до изплащане на задължението и разноски за държавни такси за снабдяване с копия от нотариални актове, съставени по почин на ответниците, такси за снабдяване със скици, данъчна оценка, копирни и пощенски услуги в приблизителен размер на 126,13 ст., чрез налагане на възбрана на 1/5 ид. част, притежавана от Е. и Г. И.и в режим на СИО и закупена с нотариален акт №9, том III, peг. № 10239, дело № 390 от 16.12.2019 г., а именно: 1/5 ид. част от поземлен имот в гр. Петрич с адрес: ул.
Славянска 9А, с идентификатор ***, с площ на поземления имот по скица 713 кв.м. по КККР на гр. Петрич, община Петрич, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план: 2478, квартал 220, парцел XIII, който имот е идентичен с дворно място, представляващо имот с пл.сн. № 2478, квартал 220, по плана на гр. Петрич, с площ на имота от 610 кв.м. - урегулирана и 680 кв.м. неурегулирана площ.
Молителката поддържа, че са налице законовите предпоставки за допускане на обезпечение на визирания бъдещ иск, чрез обезпечителна мярка „възбрана“ на съответна идеална част от описания в молбата недвижим имот.
РС- Петрич е приел, че искането за допускане на обезпечение следва да се отхвърли, поради нередовност на подадената молба- поради липса на наведени съображения относно твърдения деликт, в какво се изразява непозволеното увреждане, чии действия или бездействия са довели до увреждането, какви са настъпилите от същото вреди, налице ли е връзка между действието, респ. бездействието и вредите. Липсвало също така и ясен и конкретен петитум, от който да е видно каква е търсената от съда защита.
3
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК дава възможност да се иска обезпечение на иска и преди предявяване на съответния иск от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В случая обезпечението е поискано от родово компетентния съд по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение на иска, поради което и следва да се приеме, че сезираният съд е бил компетентен да се произнесе по подадената молба за обезпечение на бъдещ иск.
За да се допусне обезпечение на иска следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1) предявеният иск да е допустим; 2) да е вероятно основателен; 3) да е налице обезпечителна нужда; 4) обезпечителната мярка да е съответна на обезпечителната нужда. За да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са горепосочените предпоставки за допускане на обезпечение, като тази преценка обаче винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.
За да допусне обезпечение обаче на бъдещия иск съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба. Бъдещият иск следва да бъде обективиран в редовна искова молба, отговаряща на всички изисквания за редовност по чл. 127, ал. 1 ГПК, като с оглед спецификата на обезпечителното производство и задължението на съда по чл. 395, ал. 2 ГПК да се произнесе в деня на подаване на молбата по чл. 390 ГПК, то процедурата по чл. 129, ал. 1-2 ГПК е неприложима и решаващият съд следва да постанови отказ при констатирана нередовност (в този смисъл вж. Определение № 513/22.10.2010 г. по гр.д. № 504/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК).
Настоящият съдебен състав намира, че настоящата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 ГПК. В исковата молба липсва надлежно посочване на ответниците по бъдещия иск с индивидуализращите ги белези по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е посочена и цената на предявения иск. Както правилно е приел и районният съд, липсват наведени съображения относно твърдения деликт, в какво се изразява непозволеното увреждане, чии действия или бездействия са довели до увреждането, какви са настъпилите от същото вреди, налице ли е връзка между действието, респ. бездействието и вредите. Липсва и ясно изразен петитум на иска, от който да се изведе и търсената от ищцата защита. Липсва също така и обосноваване на солидарната отговорност, при условията на която е поискано заплащането на въпросната сума.
В контекста на изложеното и само поради наличие на визираните по-горе нередовности на молбата за обезпечение по см. чл. 127, ал. 1, т.т. 2, 3, 4 и 5 ГПК, част от които правилно са констатирани от районния съд, подадената молба следва да се остави без уважение и правилно е оставена без уважение.
Ето защо и на основание изложеното по-горе, атакуваното определение, като правилно, следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, Окръжен съд- Благоевград