Решение № 201 от 18.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Смолян, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500369 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 08217/03.08.2021г. от Р. СТ. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. См., ул. Ш. А. № **, чрез пълномощника й адв. Д. В. М. със съд.адрес: гр.Пл., бул.“П. Ш.“ № **, ет.*, ап. * срещу Постановление от 19.07.2021г., за отказ да се прекрати изп. дело№ 678/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег.№ ***, район на действие ОС Смолян на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че изп.д. № 678/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег.№ ***, район на действие ОС-Смолян е образувано по молба на "ОТП Факторинг България" ЕАД на 13.12.2016 г., като взискателят се е легитимирал като такъв на основание договор за цесия от 26.06.2013г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, с който е придобил вземането по изпълнителен лист от 19.07.2021г. ,издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 217/2012г. по описа на РС-Златоград срещу Р.М. за сумата от 13 708.58 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит и поръчителство от 15.06.2008г., с допълнително споразумение от 15.02.2011г., станал изискуем на 17.02.2012г., сумата от 1 762,17 лева-просрочена лихва, ведно със законна лихва, считано от 12.07.2012г., до окончателното изплащане на задължението и 868.63 лева разноски. С постановление от 22.12.2016г. ЧСИ е образувал изп.д.№ 678/2016г. На 23.01.2017г. на длъжника Р.М. е връчена Покана за доброволно изпълнение, след което взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. С ТР 2/2013г. ОСГТК на ВКС 1 приема, че изпълнителните действия, които прекъсват законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С изтичането на определения двугодишен срок автоматично и по силата на самата правна норма изпълнителното производство се смята за прекратено с всички произтичащи от това последици, вкл. и с възникването на процесуалното задължение на съдебния изпълнител да постанови изричен констатиращ по своето правно естество акт, в които да приеме, че изпънителното производство е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК. Сочи се още, че договорът за цесия от 26.03.2013г. не е произвел действие спрямо длъжника Р.М., тъй като същата не е била надлежно уведомена за извършената цесията от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, поради което "ОТП Факторинг България" ЕАД няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а такъв може да бъде „Банка ДСК“ ЕАД. Доколкото на "ОТП Факторинг България" ЕАД не следва да се признава качеството на взискател в изпълнителен процес, то и неговите волезиявления насочени към органа по изпълнението не следвало да се вземат предвид при преценката относно това, дали от взискателя са предприети дадени изпълнителни действия в контекста на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Сочи се още, че ако цесията се приеме за редовна, то са налице основанията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.Моли да бъде отменено обжалваното постановление от 19.07.2021г. и бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Р. СТ. М.. Претендира за разноски.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя "ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в ТР), чрез пълномощника му юрисконсулт З. Хр. Б., в които се излага становище за неоснователност на жалбата,тъй като не са настъпили предпоставки за прекратяване на изп. дело поради перемпция. Твърди се, че с молба от 13.12.2016г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискано образуване на изп.дело № 678/2016г.,като в молбата е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника Р.М. , получавано от Община Неделино. Съдебният изпълнител е реализирал поискания способ и на 22.12.2016г. е изпратил съобщение до Община Неделино за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. На 16.05.2017г. работодателят е отговорил на съдебния изпълнител, че няма да прави преводи, тъй като длъжникът има наложен предходен запор по друго изп. дело.На 06.02.2018г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК" ЕАД, а на 18.04.2018г. е наложен и запор на банкова сметка, открита в „Интенешънъл Асет Банк" АД.На 09.10.2018г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на постоянен адрес на длъжника, за което длъжникът е уведомен с призовка за принудително изпълнение, изх № 10387/17.08.2018г., получена на 21.09.2018г. С молба вх. № 1289 от 05.02.2020г. „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискало извършване на изпълнителни действия по делото.С молба вх. № 11094 от 17.11.2020г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжниците, както и запор на банкови сметки. ЧСИ е изпратил съобщение изх. № 5005 от 03.06.2021Г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Р. СТ. М., получавано от ДГ „Слънце" АД. Работодателят е получил съобщението на 07.06.2021г, и е отговорил, че няма да прави удръжки, тъй като служителят е 2 назначен на минимална работна заплата.С оглед посоченото не са настъпили предпоставките на чл. 433,ал. 1,т. 8 ГПК, тъй като по изп. дело са извършвани валидни изпълнителни действия през срок по-кратък от 2 години. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не е уведомен за извършената цесия с договор за цесия от 26.06.2013г. ,тъй като лично е получил съобщението,изпратено с обратна разписка за извършената цесия на 01.010.2013г., за което е представена и обратната разписка с бар код ИД*PSFABG004N2ZP*, като самото уведомително писмо е представено с молбата за образуване на изп. дело.

В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се сочи, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна ,тъй като твърдения, че изпълнителното производство е прекратено ех lege, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са неоснователни, като от взискателя от образуване на делото до настоящия момент са искани и извършвани изпълнителни действия , между които не е извършваните изпълнителни действия не е изтичал период по-голям или равен на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 двугодишен срок. Посочва, че този срок е прекъсван на следните дати: на 13.12.2016г. - с подаването от взискателя на молба с вх. № 21618/13.12.2016 г. за образуване на изпълнителното производство, с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., получавано от работодателя й Община Неделино и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД; на 22.12.2016г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което същата получава от работодателя й Община Неделино-спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 27.12.2016 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 21.01.2017 г.; на 22.12.2016г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 28.12.2016 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 21.01.2017 г.; на 07.02.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 08.02.2017 г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 06.03.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което получава от работодателя й Община Неделино; на 07.03.2017г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 05.04.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 04.05.2017г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 15.09.2017 г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 18.09.2017г. - с разпределянето на постъпили по изпълнителното дело суми, удържани по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 10.10.2017г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 11.10.2017г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., изплатена в полза на взискателя на 12.10.2017 г.; на 09.11.2017г. - с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М.; на 10.11.2017г. - с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, разпределената в полза на взисактеля сума е изплатена на 13.11.2017 г.; на 12.01.2018 г. - с подадената от взискателя Молба с вх. № 00718/12.0Е2018 г., с която се иска налагане на запор върху наличните банкови сметки на длъжниците Р.М. и Г.Б. и налагане на запор върху трудовото възнаграждение 3 на длъжника Г.Б., при наличие на трудови договори, сключени от същия, както и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците; на 30.01.2018 г. - с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Р.М. в „Интернешънъл Асет Банк“АД и в „Банка ДСК“ЕАД - спрямо третото задължено лице „Интернешънъл Асет Банк“АД запорът се счита за наложен от 01.02.2018 г., а спрямо третото задължено лице „Банка ДСК“ЕАД запорът се счита за наложен от 02.02.2018 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 01.02.2018 г.; на 30.01.2018г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б., които същият има в „Общинска банка“ АД - спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 01.02.2018 г., а спрямо длъжника се счита наложен от 01.02.2018 г.; на 01.02.2018г.- с извършването на удръжка по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М. ; на 08.02.2018г.-с разпределянето на постъпила по изпълнителното дело сума, удържана по наложения запор, изплатена на взискателя на 09.02.2018 г.; 17.08.2018г. - с насрочването на опис на движимите вещи, находящи се в домовете на длъжниците, на които са връчени призовки за принудително изпълнение на 21.09.2018 г.; на 21.12.2018г. - с подадената от взискателя Молба с вх. № 17548/21.12.2018 г., с която се иска налагане на възбрана върху недвижимите имоти, притежавани от длъжника Г.Б.; на 28.01.2019г. - с налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Г.Б. ,като възбраната е вписана в Служба по вписванията - Златоград на 30.01.2019г.; на 07.03.2019г. - с налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Г.Б., като възбраната е вписана в Служба по вписванията - Златоград на 12.03.2019г.; на 05.02.2020г. - с подадената от взискателя Молба с вх. № 1289/05.02.2020 г., с която се иска налагане на запор върху наличните банкови сметки на длъжниците, налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците при наличие на трудови договори и налагане на запор върху моторните превозни средства, собственост на длъжниците. ЧСИ посочва, че съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. предвиденият в чл. 433, ал. 1 от ГПК двугодишен срок е спрян и същият не тече; на 19.08.2020г. - е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Б., които същият има в „Банка ДСК“ ЕАД - спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 26.08.2020 г., а спрямо длъжника се счита за наложен от 25.08.2020 г.; на 17.11.2020г. - с подадената от взискателя Молба с вх. № 11094/17.11.2020 г., с която се иска налагане на запор върху наличните банкови сметки на длъжниците, налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците, при наличие на трудови договори; на 27.05.2021г. - с подадената от взискателя Молба с вх. № 5861/27.05.2021 г., с която се иска налагане на запор върху наличните банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения,при наличие на трудови договори, както и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците; на 03.06.2021г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.М., което същата получава от работодателя си детска градина „Слънце“ гр.Неделино- спрямо третото задължено лице запорът се счита за наложен от 07.06.2021 г., а спрямо длъжника от 07.06.2021 г. В мотивите се сочи още, че неоснователни са и твърденията в жалбата, че незаконосъобразно „ОТП Факторинг България" ЕАД е конституирано като взискател в изпълнителното производство, тъй като Р.М. не е уведомена за сключения Договор за цесия от 26.06.2013 г. съгласно правилата на чл. 99 от ЗЗД.Същата е уведомена за сключения Договор за цесия чрез връченото й на 21.01.2017 г. Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като приложение към изготвената по настоящото изпълнително дело Покана за доброволно изпълнение с изх. № 21501/22.12.2016 г. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До 4 съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му.