Решение № 266517 от 11.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ......................./11.11.2021 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през 2021 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 8818 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 72446 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 48984/2018 г. на СРС, 50 състав, е осъдена Агенция „П.И.” /АПИ/ да заплати на В.М.С. на основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-психически болки и страдания, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия” в посока гр. София, 17+500 км, при движение на лек автомобил „Форд Фокус”, с per. № ******, и преминаването на превозното средство през изнесен и деформиран елемент от желязо от пътно съоръжение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.

С решението е отхвърлен изцяло предявения от Агенция „П.И.” срещу „А.” ЕАД, обратен иск с правно основание чл. 54, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-психически болки и страдания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия” в посока гр.

София, 17+500 км, при движение на лек автомобил „Форд Фокус”, с per. № ******, и преминаването на превозното средство през изнесен и деформиран елемент от желязо от пътно съоръжение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание Договор за обществена поръчка РД-38-17/ 01.09.2015г., при условие, че Агенция „П.И.”, Булстат ******, изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по гр. дело №48984/2018г. по описа на СРС.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил АПИ да заплати на ищцата С. на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата

220 лв. Разноски по компенсация, , съразмерно на уважената част на иска, и съответно АПИ да заплати на ответника по обратния иск на основание чл. 78, ал. 3 , вр. ал.8 ГПК сумата 100 лв. разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страна на ответника Агенция „П.И.”- „А.” ЕАД.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца

В.С. и от ответника АПИ.

Ищцата В.С. обжалва решението в частта, в която е отхвърлени иска й за разликата над 3000 лв. до предвения размер от 15000 лв., с искане да бъде отменено в тази част и искът й уважен изцяло. Излагат се оплаквания с жалбата, че съдът, макар правилно да е установил обстоятелствата по настъпване на инцидента и наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника АПИ за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответника да поддържа републиканските пътища в добро състояние, наличието на причинна връзка между инцидента и причиненото на ищцата остра стресова реакция и паническо разстройство, липсата на противоправно поведение от страна на ищцата за настъпване на инцидента, не е извършил преценка на всички относими към определяне размера на обезщетението по справедливост, факти. Оплаква се, че съдът не е зачел в достатъчна степен факта, че от инцидента на ищцата е причинен страх не само за собствения й живот, но и за този на сина й, който също е бил в колата по време на инцидента, при което застрашаването на човешкия живот като най-висша ценност предизвиква в най-голяма степен и интензитет засягане на нормалния психологичен статус на ищцата за продължителен период от време, последващите инцидента паник атаки, за което по делото са събрани достатъчно доказателства, също и такива за лечението й, вкл. и болнично такова, нуждата от специализирана психиатрична помощ за възстановяването й, при което на ищцата е било причинено не само дискомфорт и разстройване на ежедневните дейности, но и ново, реално претърпяно емоционално страдание, отразило се и на здравния й статус, като предвид възрастта й, възстановяването е доста по-бавно от това на млад човек.

Ответникът АПИ не е взел становище по жалбата на ищцата.

С въззивната жалба на ответника АПИ решението се обжалва в частта, в която главният иск за обезщетение е уважен за сумата 3000 лв., и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният обратен иск от АПИ срещу третото му лице-помагач „А.“ ЕАД за същата сума от 3000 лв., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Конкретните оплаквания по главния иск се свеждат до липсата на доказателства за механизма на ПТП и състоянието на пътя, оспорва протоколът от ПТП да има обвързваща доказателствена сила за установяване на ПТП-то и причинната връзка, както поради неяснотата и нечетливостта му, така и поради липсата на снимков материал, на протокол за пострадало лице, противоречието му с другите доказателства по делото, оспорва по делото да е доказана причинна връзка между състоянието на пътя и инцидента поради липсата на доказателства че ищцата е шофирала с разрешената скорост и такава, съобразена с условията на пътя- завой, или да е установено да е имало други превозни средства, които са й пречели да възприеме препятствието на пътя навреме, за липсата на годни доказателства за установяване на неимуществени вреди. Наред с това оспорва да е налице основание АПИ да отговаря за инцидента поради липсата на основание за това по чл.49 от ЗЗД или чл.50 от ЗЗД. Евентуално поддържа възражението си за наличие на съпричиняване от ищцата на вредата поради движение от нея със несъобразена скорост. По обратния иск оспорва извода на съда, че не е било налице задължение на ответника по обратния иск да подвържа пътя, като се позовава на общото задължение на ответника по обратния иск като изпълнител по договора за обществена поръчка от 01.09.2015 г.- чл.12, ал.5 и ал.7 от този договор, да опазва и поддържа пътя и принадлежностите му в изправно състояние и по начин, осигуряващ безопасното придвижване по него, като наред с това общо задължение, могат да се възлагат на изпълнителя и други конкретни задалия – по чл.5 и чл.1 от договора, като дължи изпълнителя неустойка за всяко неизпълнение на договора, а не само на конкретно възложените задачи. Моли решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявеният главен иск – отхвърлен в цялост, евентуално намалено присъденото обезщетение поради съпричиняване от ищцата, и евентуално уважен обратния иск за сумата, присъдена на ищцата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба–ищцата

В.С., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, моли да се потвърди решението в обжалваната част. Възразява, че официалната доказателствена стойност на протокола за ПТП относно състоянието на пътя е оборена, а наличието на причинна връзка между инцидента и причинената психическа травма на ищцата е доказана по делото. Оспорва ответникът да е навел възражение в преклузивните срокове за получено от ищцата обезщетение от застраховател в резултат на произшествието.

Третото лице-помагач на ответника

АПИ- „А.“ ЕАД оспорва двете въззивни жалби поотделно с писмени отговори. Оспорва по жалбата на ищцата да е установено виновно поведение на ответника АПИ, наличие на причинна връзка и вредата със сходни възражения като тези, направени с въззивната жалба на ответника АПИ. Оспорва по жалбата на ответника АПИ срещу решението по отхвърляне на обратния иск за сумата от 3000 лв. да е налице неправилност на решението, като счита, че по договора с АПИ за „Автомагирстрали“ ЕАД не е възникнало задължение по смисъла на чл.50 от ЗЗД да осъществява надзор на пътя и задълженията му не са били предварително определени, а задълженията възниквали само когато се възлагат отделно на база месечни, допълнителни и извънредни задания съгласно чл.5 от договора, и доколкото АПИ не е установило по делото да е възлагало на ответника по обратния иск да извършва конкретни дейности в периода на инцидента, то за ответника по обратния иск не е възникнало и задължение да следи за непредвидени обстоятелства ида осигурява безопасността на пътя, като аргумент за това черпи от чл.12, ал.18 от договора.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба и с обратната искова претенции. Дадена е правилна квалификация на главния иска е като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за пътищата.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

ПО ГЛАВНИЯ ИСК ЗА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:

Дадена е правилна квалификация на главния иска е като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за пътищата.

С оглед оплакванията във въззивната жалба на страните ищец и ответник, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото доказателства, предмет на въззивна проверка е доказване на събитие, вреда, причинна връзка, противоправното поведение –бездействие на лица при ответника, за които отговаря , наличието на съпричиняване на вредата от ищеца, фактите и критериите за определяне на обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД.

За да уважи главния иск за вреди частично- за сумата от 3000 лв., първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи за настъпване на процесното събитие на път, за поддръжката на който отговаря ответникът АПИ, за вида на причинените на ищцата от процесното събитие неимуществени вреди, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подборно в тази част, като не споделя частта от мотивите, отнасяща се относно размера на справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

В допълнение и по наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Неоснователни са възраженията на ответника, че събраните по делото доказателства не установявали причината за ПТП да е състоянието на пътя и в частност наличие на изскачане и деформация на елемент от пътното съоръжение-стърчащо желязо, а причината да е шофирането от ищцата със несъобразена с пътната обстановка и релефа на пътя, скорост. Първо, протоколът за ПТП от 14.12.2017 г. в случая, представлява официален писмен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила не само само относно авторството на актосъставителя, но и за отразените в него факти, които актосъставителят е възприел лично- такива са тези по наличните на мястото МПС и тяхното разположение, лица, и видими щети по МПС-то на ищцата, пътната обстановка и състоянието на пътното платно (в този смисъл е налице обилна съдебна практика по приложението на закона, напр. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В случая в процесния протокол за ПТП от 14.12.2017 г. е изрично отразено от актосъставителя, че същият е посетил мястото на инцидента на 14.11.2017 г. в 11,00 часа, на АМ Тракия, в посока София, на 11+500 км., има фуга на мост с наличие на изскачане и деформиране на фугата на моста. В протокола на ПТП не е отразено наличие в зоната на инцидента, на пътен знак, предупреждаващ за неравност/препятствие по пътя, нито на такъв за ограничение скоростта на движение под допустимата за движение по магистрала, т.е. под 140 км/ч. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ-съставен от длъжностно лице, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, възприети лично от актосъставителя, но с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа в тази удостоверителна част, следва да проведе пълно обратно доказване. В случая вписаните в протокола за ПТП обстоятелства, които са и възприети от актосъставителя в кратък интервал от време от момента на реализиране на ПТП-то : относно мястото на ПТП, участниците в него, разположението на фугата на моста и нейното състояние, са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, а и показанията на свидетеля С.С.- очевидец на ПТП-то, ги подкрепят, при което е проведено и допълнително доказване от страна на ищеца на този механизъм на ПТП, вкл. такова доказване е осъществено и чрез приетата САТЕ, установяваща също наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените вреди на една от гумите на МПС, управлявано от ищцата. Макар това заключение на САТЕ да се основава на обстоятелствата относно механизма на ПТП и видимите щети по МПС, отразени в протокола за ПТП, не се разколебава доказателствената стойност на тази експертиза, по изложените вече съображения относно доказателствената стойност на самия протокол за ПТП относно състоянието на пътя и вредите по МПС на ищцата. Заключението на САТЕ не е оспорено в процеса, и сочи, че опасността на пътя- деформацията на фугата на моста, може да се възприеме от 40 м., а при скорост от 140 км/ч водачът не може да възприема опасността и да спре преди тези 40 м., защото зоната на спиране е 164,17 м.