Решение № 63 от 20.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2547/2019
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 20.01.2020
- В сила
- 20.01.2020
- Състав
- ВЕРА СТАНИСЛАВОВА ЧОЧКОВА, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА, ТОНИ ПЕТКОВ ГЕТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.128 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 128, ал. 2, пр. последно · Наказателен кодекс
- чл.134 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.01.
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
При участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Борис Балев, след като разгледа докладваното от съдия Чочкова в.н.о.х.д № 2547 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 809/2016 г. на СРС, НО, 2-ри състав е признал подсъдимия С.В.Д. за виновен в това, че на 21.04.2015 г. около 11.20 часа на строителен обект изпълняван от дружеството „И.И." ЕООД, в град София, ул. „********, в качеството си на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор № 143/27.10.2014 г. и длъжностна характеристика към него, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строеж на жилищна сграда, е нарушил като бездействал и не изпълнил задължението си по длъжностната характеристика описано в чл. 1 „Длъжностни задължения: ...( не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия)..."; по чл.
26 Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и оезопасни условия на труд при извършване на СМР (изм.
2006г.), според който: „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ", по чл. 33 ЗЗБуТ
„Всеки работещ е длъжен да се грижи (....) за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции", неосъществил контрола за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и допуснал работника Б.М.Б. да извършва дейност по поставяне на външна топлоизолация от стиропор и закрепването й към стената на сградата чрез дюбели на ниво на сградата на височина - кота + 8.46 м.
(изчислявано от нивото на терена, на който е разположена сградата), без осигурени лични предпазни средства - обезопасителен колан захванат към устойчива и здрава конструкция, обезопасително въже; и без колективни предпазни средства - изградени предпазни приспособления - парапети на плочата на нивото на кота + 8.46 м., което е в нарушение на следните нормативни правила: чл. 60 ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006 г.), според който: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора, или предмети, чрез подходящо оборудване, колективни и/ или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи)", и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006 г.), според който: „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления, /съоръжения, ограждения/, които са достатьчно високи и са изградени най - малко от защитна бордова лента за краката, главно перило за ръцете, средно перило за ръце, или чрез еквивалентно алтернативно решение", като при неспазване на тези нормативни изисквания за безопасност обвиняемият не предприел и действия за изпълнение на задължението си по чл. 26, т 9., б. „а" от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР: „Техническият ръководител осигурява прекратяване на работата и извежда всички лица от (…), строежа (…), когато има (…) непосредствена опасност за здравето (…)“, като в случая имал непосредствена опасност за здравето на Б.М.Б. и по този начин причинил на Б.М.Б., ЕГН: ********** тежка телесна повреда в следствие на падането му от плочата на ниво на кота + 8.46 м. и съприкосновението със земната повърхност, изразяваща се медико-биологичен признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, а именно: съчетана коремна травма, с разпукване на черния дроб, разкъсване на диафрагмата, навлизане на кръв в перитонеалната кухина, събиране на кръв зад тази кухина - причинили смущения в хемодинамиката, наложили спешна инотропна поддръжка, задълбочаваща се дихателна недостатъчност, като при неоказване на спешна и висока специализирана медицинска помощ, смъртоносният изход е бил неизбежен, тъй като спонтанното излекуване е невъзможно - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. последно от НК. Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Въззивната проверка е инициирана по въззивна жалба, подадена от упълномощения защитник на подсъдимия Д. , с която постановената присъда се оспорва като неправилна. В допълнението към въззивната жалба се релевират доводи относно превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, в резултат на което съдът е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Прави се искане присъдата да бъде отменена, а подзащитният му – оправдан по повдигнатото му обвинение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа така подадената жалба. Твърди, че от събрания доказателствен материал по един категоричен начин се установява, че частният обвинител Б. самоволно е предприел да извършва съответната работа. Моли присъдата да бъде отменена и въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение застъпва становището, че депозираната жалба следва да се остави без уважение. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен, постановен въз основа на подробен анализ на целия събран доказателствен материал. Счита, че съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият Д. заявява, че не е виновен за случилото се, тъй като въпреки неговите указания и усилията му да подсигури безопасността част от работниците, визирайки частния обвинител Б., не се подчинявали.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна проверка на първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав я намира за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка.
Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността на подсъдимия. В хода на производството пред въззивната инстанция бяха събрани нови доказателства чрез разпита на свидетеля В.Ц..
Показанията ѝ не установяват нови факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, въз основа на които да се направят нови фактически и правни изводи.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
С.В.Д., ЕГН: **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен. Настоящият му адрес се намира в гр. Благоевград, ул. „Илиянци“ № ***.
Той не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност. Д. е с висше образование, като към 2015 г. е имал придобита специалност „Строителен техник“.
Подсъдимият
Д. сключил трудов договор № 8/27.06.2011г. с изпитателен срок от 6 месеца с „И.И.“ ЕООД, управлявано и представлявано от свидетеля Е.Е., с който бил назначен на длъжността „технически ръководител“. Той постъпил на работа на 04.07.2011 г. Формално постоянен трудов договор със служителя бил сключен на 27.10.2014 г. Подсъдимият бил запознат с длъжностната си характеристика на 29.10.2014 г., за което се подписал. Съгласно нея като технически ръководител на строителен обект той имал задължението да упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия. Задълженията му произтичали и от текста на чл. 26 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм.2006г), според който: „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ", както и от текста на чл.33 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи (...) за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции".
На
15.04.2015 г. частният обвинител Б.М.Б. бил нает по трудов договор № 179 от „И.И."ЕООД като „строителен работник", клас по НКП „нискоквалифицирани работници", код по НКПД**** „общ работник в строителството на сгради". Съгласно длъжностната си характеристика, подписана от него на 16.04.2015г., той бил пряко подчинен на техническия ръководител на обекта и получавал задачите устно от него. Обобщено работата му се състояла в рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употреба на ръчни инструменти и значителни физически усилия. В същия ден му бил проведен и начален инструктаж за безопасност и здраве при работа.
Към
2015 г. дружеството „И.И.“ ЕООД изпълнявало в качеството си на строител строеж на обект – „Жилищна сграда с подземен гараж и офиси", находящ се на административен адрес: гр.София, район „Триадица“, кв. „Манастирски ливади“, УПИ -I - 418, 419, 420, кв. 4159, ул. „*******. За технически ръководител на обекта бил определен подсъдимият. На посоченото място се намирало и работното място на частния обвинител.
На
21.04.2015 г., сутринта, на строителния обект били свидетелят Б. и колегите му – свидетелите С.М.и С.Ч., на които подсъдимият Д. провел ежедневен инструктаж за безопасност. В същото време последният разпределил задачите между работниците. Устно възложил на свидетелите Б., Ч.и М.да пристъпят към изпълнение на строителни дейности по поставяне на външна топлоизолация от стиропор на южната фасада на сградата. Плоскостите следвало да бъдат закрепени към стените чрез дюбели на нивото на сградата, включително и на височина – кота + 8,46 м (изчислявано от нивото на терена, на който е разположена сградата), равняващо се на трети етаж. Такива работи следвало да се изпълнят и на по-ниския етаж, което предполагало разпределение на труда.
Работниците се разписали в книгата за инструктажи, като Б. се подписал срещу № 500, след което се разпръснали по етажите. С това разпореждане подсъдимият допуснал на строежа да се изпълнява дейност от пострадалия, извършването на която било в разрез с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, тъй като южната фасада не била обезопасена.
С оглед оптимизация на труда и доколкото нямали изрични забрани в тази насока, свидетелите Б., М.и Ч.разпределили помежду си работата. Разделили се, като свидетелите Ч.и М.поели втория етаж, а частният обвинител – третия. Б. се качил на съответното ниво и се подготвил да пристъпи към изпълнение на поставените задачи на една от терасите на южната фасада на оградата. На мястото, на което частният обвинител следвало да изпълнява полагането на изолацията, въпреки височината, нямало осигурени колективни предпазни средства – изградени предпазни приспособления, парапети на плочата на нивото на кота +8,46м.
Работникът не разполагал и с лични предпазни средства – обезопасителен колан, захванат към устройства и здрава конструкция и обезопасително въже. При тези обстоятелства частният обвинител поставил на терасата нестабилна дървена маса, която намерил на етажа, покачил се на нея и с перфоратор започнал да дюбелира изолацията, с цел закрепването й към стената на нивото, на което работел.
Техническият ръководител неколкократно посещавал по време на работата етажа, на който Б. изпълнявал поставените му задачи, което му позволило да възприеме пряко начина и условията, при които той извършвал строително- монтажните работи. При пълното съзнание, че частният обвинител реализира дейността си в разрез с изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и че начинът на изпълнението й крие потенциални и сериозни рискове от увреждане, Д. допуснал извършването на тази дейност и не предприел каквито и да било мерки за нейното преустановяване. Това негово задължение произтичало и от чл.26, т.9, б."А" от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, съгласно която:
Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/813bd049-223b-4a27-802f-b1e4549be47e