Решение № 6586 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6586 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100511508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Л. Ж. Г. чрез адв. Е.Й. по изпълнително дело № 1177/2018 г. на ЧСИ Й.Ц. с рег. № 784 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 02.09.2025 г.

Излага, че по изпълнително дело, образувано на 30.11.2018 г. по молба на взискателя, липсва конкретизация на изпълнителните способи, които съдебният изпълнител следва да приложи.

Първоначалното искане е било само за проучване на имущественото състояние на длъжника и наличието на банкови сметки, което по закон не представлява изпълнително действие.

През периода 2019–2025 г. взискателят е подавал няколко идентични молби – за проучване на имущество, договори с мобилни оператори и банкови сметки, както и за опис на движимо имущество (на 12.01.2022 г., 16.03.2023 г. и 23.10.2024 г.), но без да конкретизира какво имущество следва да бъде описано и къде се намира. Последната молба от март 2025 г. за запор на сметки в ПИБ също не представлява валидно изпълнително действие, тъй като длъжникът няма сметка в тази банка, а подобни искания вече са били правени. Съдебният изпълнител е извършвал самостоятелни справки и дори е наложил възбрана върху имот без изрично искане от взискателя, което надхвърля неговите правомощия при липса на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че последното валидно искане за изпълнително действие е от 12.01.2022 г., а след това взискателят е бездействал повече от две години. Заключава, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено по право към 12.01.2024 г. Последващите молби не могат да се приемат за нови изпълнителни действия, а само за пасивност от страна на взискателя.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за Събиране на Вземания ” ЕАД, е подал възражение в законовия срок, в което излага доводи за неоснователност на жалбата.

Излага, че изпълнителното дело е законосъобразно образувано на 30.11.2018 г. по молба на взискателя, в която е посочен конкретен изпълнителен способ и съдебният изпълнител е 1 надлежно упълномощен по чл. 18 от ЗЧСИ. От тази дата до подаване на жалбата не е налице период от две или повече години, през който да не е поискано или предприето изпълнително действие. Следователно, според становището, към настоящия момент не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция.

Моли съда да остави без уважение жалбата.

Частен съдебен изпълнител Й.Ц. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Излага, че по изпълнителното дело, въпреки наложените запори, не са постъпили суми. На 03.03.2025 г. е постъпило заявление от пълномощника на длъжника с искане за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поради погасителна давност. С разпореждане от 07.03.2025 г. съдебният изпълнител е оставил искането без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване и че въпросът за погасителната давност е извън неговата компетентност. На 27.08.2025 г. е подадена нова молба със същото искане, която с разпореждане от 02.09.2025 г. отново е оставена без уважение, тъй като по делото са налице извършени изпълнителни действия, изключващи настъпването на перемпция – запори на банкови сметки от 04.12.2018 г., молби на взискателя за изпълнителни действия от 08.10.2019 г., 12.01.2022 г., 16.03.2023 г. и 23.10.2024 г., както и възбрана върху недвижим имот от 05.02.2020 г.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело 11838/2016 г. е образувано по описа на Частен съдебен изпълнител Й.Ц. с рег. 784 от РКЧСИ на 30.11.2018 г. по молба на взискателя „Агенция за Събиране на Вземания ” ЕАД за събиране на паричното вземане на последния срещу жалбоподателя Л. Ж. Г. по изпълнителен лист, издаден на 28.12.2011 г. по гражданско дело № 53612/2011 г. на СРС, в размер на 599,01 лв. – главница, договорна лихва в размер на 120,63 лв. за периода 02.09.2006 г. – 23.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 125 лева – съдебни разноски.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да справки справки, да набавя документи, както и при откриване на банкови сметки на името на длъжника – да бъде наложен запор върху вземанията му по тях и върху вземанията за трудово възнаграждение.

С разпореждане от 30.11.2018 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се наложи запор на банкови сметки. Същата е връчена на длъжника на 07.03.2025 г. чрез адв. М. С..

Със съобщения от 06-12.12.2018 г. са наложени запори на откритите банкови сметки на длъжника в три банки – „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена Българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

На 08.10.2019 г. е постъпила молба от взискателя за справка за наличие и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

2

На 12.02.2020 г. е наложена възбрана върху поземлен имот собственост на длъжника.

На 12.01.2022 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.

На 16.03.2023 г. е постъпила молба от взискателя за справка за наличие и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 23.10.2024 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на последните две новооткрити банкови сметки на длъжника съгласно извършена справка от 14.09.2023 г.

Изпълнителното производство съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т. 10 на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 30.11.2018 г. по молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да наложи запори на банкови сметки и на трудово възнаграждение и да избира по своя преценка съгласно чл. 18 ЗЧСИ прилагането на изпълните способи за осребряване на имуществото им. Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, както и проучването на имущественото състояние на длъжника не са действия по изпълнението.

„Валидно изпълнително действие“ по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение с посочен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК или молбата е при условията на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В случая молбата за образуване сочи конкретни изпълнителни способи, поради което същата представлява основание за даване на начално на течението на 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Със съобщения от 06-12.12.2018 г. са наложени запори на откритите му банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена Българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД. Прекъсващият ефект на изпълнителните действия е с обратна сила от разпореждането на съдебния изпълнител за извършването им на основание възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо с налагането на запорите на 12.12.2018 г. е прекъснат 2-годишния 3 срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от датата на получаване на съобщенията, най-късното от които на 12.12.2018 г.

С постановление от 12.02.2020 г. е наложена възбрана на поземлен имот на длъжника.

Считано от датата на процесното постановление е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Н а 12.01.2022 г., 16.03.2023 г., 23.10.2024 г. са постъпвали молби от взискателя за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, с които е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от датите на подаване на молбите.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника Л. Ж. Г. с ЕГН ********** чрез адв. Е.Й. по изпълнително дело № 1177/2018 г. на ЧСИ Й.Ц. с рег. № 784 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 02.09.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4