Присъда № 3 от 27.02.2025, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към Присъда № 3 от 27.02.2025 г. по НОХД № 4/ 2025 г. по описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу Л. Л. М.

– роден на .................. г. в гр. В., с адрес: с. О., общ. Д., обл. В., ул.

„....................“ № ..., българин, български гражданин, работи като шофьор на фадрома, основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 03.03.2024 г., към 03:00 ч., в гр. Д., общ. Д., обл. В., на ул. „.............“ № ...., опитал да запали масивна жилищна сграда, собственост К. С. М. от гр. П., на значителна стойност – 30 270 лв., като използвайки запалка, запалил чаршаф и диван в стая на първия етаж, от което са последвали вреди на стойност 403 лв. и изпълнителното деяние не е довършено и не са настъпили исканите от дееца последици – престъпление по чл. 330, ал. 1 във вр. с чл.

18, ал. 1 НК.

Подсъдимият Л. Л. М. се явява лично в съдебно заседание. Същият е защитаван от адв. Г. Г. от АК – София.

Прокурор при РП – Видин поддържа обвинението по обвинителния акт, така както е повдигнато. Пледира, съда да признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление, като му наложи наказание от вида „Лишаване от свобода“ около минималния размер, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.

Пострадалата К. С. М. не е предявила граждански иск.

След проведеното разпоредително заседание, от страна на защитника и от подсъдимия бе направено искане за провеждане на диференцирана процедура и разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК при хипотезата на чл.

371, т. 2 НПК. В тази връзка съдът проведе предварително изслушване на страните, на което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. С оглед горното, разпит на свидетелите и вещите лица не се проведе.

Защитникът на подсъдимият пледира пред съда да наложи на подзащитния му наказание с приложение на чл. 58а НК, и да отложи изтърпяването на същото, съгл. чл. 66, ал. 1 НК. Аргументите за това, са че подсъдимия съжалява за стореното и признава вината си, както и че към датата на деянието е неосъждан.

Подсъдимият Л. М. също моли съда за условна присъда.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л. Л. М. и свидетелката В. М. са съпрузи. На 01.03.2024 г., 1 след семеен скандал, свидетелката М. напуснала подсъдимия и първоначално решила да отиде в старата им квартира – къща, находяща се в гр. Д., ул.

„.................” № ..., където двамата живеели повече 10 години. На 03.03.2024 г., към 03.00 ч. подсъдимият М., след като се черпил със свой колега и употребил алкохол, решил да потърси съпругата си в квартирата в гр. Д. Портата на къщата била заключена с катинар и той прескочил оградата. Входната врата също била заключена, но подсъдимия знаел, че вратата може да се отвори с натиск. Бутнал с ръце вратата и влязъл вътре. Свидетелката В. М. не била в къщата, което ядосало подсъдимия и той решил да запали имота. От стаята, която видимо се обитавала от свидетелката М., взел един чаршаф и след като го запалил със запалката си, го хвърлил на леглото. След като направил това, отишъл до бензиностанцията и си купил две кенчета бира и цигари. Изпил бирата и решил да се върне отново в къщата. Когато се върнал, отворил входната врата на къщата и отвътре започнал да излиза черен дим.

Подсъдимият се изплашил, че съпругата му може да е в горящата къща и подал сигнал на тел. 112. 3апочнал да вика съпругата си по име, но никой не му отговарял. Тогава взел една керемида и счупил прозорец от стаята, което усилило пожара. На място са пристигнал екип на пожарната безопасност и потушили пожара. Вследствие на пожара изгорели диван, два фотьойла, две табуретки, дървена маса, шкаф за телевизор, печка тип „духалка”, 2 бр. одеяла и 2 бр. чаршафи, на обща стойност 403.00 лева, собственост на подсъдимия и съпругата му. Стойността на запаленото имущество – двуетажна жилищна сграда, е в размер на 30 720.00 лева, което е имущество на значителна стойност.

От заключението на изготвена пожаро – техническата експертиза, се установява, че пожарът е възникнал следствие на човешко деяние – палеж.

Разпитан на ДП, подсъдимия Л. М. не е изразил становище по отношение на вината си и не е дал обяснения.

Горната фактическа обстановка, се установява от разпита на свидетелите: М. И. М., А. Т. А., В. В. М., Т. А. Т., К. Ц. В. и Т. Г. Г., от изготвените пожаро – техническа експертиза и съдебно – оценителни експертизи, както и останалите писмени материали събрани на ДП и приобщени по делото.

От правна страна:

Л. Л. М. – роден на ....................... г. в гр. В., с адрес: с. О., общ. Д., обл.

В., ул. „...............“ № ..., българин, български гражданин, работи като шофьор на фадрома, основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. Л. Л. М., е осъществил състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което е обвинен.

От обективна страна – че на 03.03.2024 г., към 03:00 ч., в гр. Д., общ. Д., 2 обл. В., на ул. „..................“ № ..., опитал да запали масивна жилищна сграда, собственост К. С. М. от гр. П., на значителна стойност – 30 270 лв., като използвайки запалка, запалил чаршаф и диван в стая на първия етаж, от което са последвали вреди на стойност 403 лв., като изпълнителното деяние не е довършено и не са настъпили исканите от дееца последици.

От субективна страна – подсъдимият е осъществил престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици. Деянието не е довършено и е спряло до фазата на опита.

Събраните по делото доказателства сочат на осъществен състав на престъпление по чл. 330, ал. 1 НК от страна на подсъдимото лице.

Подсъдимият М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които признания, съдът използва при постановяване на присъдата си. Признава вината си и съжалява. Разкайва се и обещава, че това няма да се повтори.

Предвиденото по закон наказание за престъплението, повдигнато на подсъдимия, е „Лишаване от свобода” от 1 до 8 години. Деянието не е довършено, но съгл. чл. 18, ал. 2 НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Съдът, анализирайки събраните по делото доказателства, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, прие, че следва да определи наказанието си при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

На първо място, съдът отчете, съдебния статус на подсъдимия. Същият е неосъждан – реабилитиран към датата на деянието.

На следващо място, съдът взе предвид и факта, че подсъдимия е бил под въздействието на алкохол, което обстоятелство неизменно е допринесло до неосъзнатост на действията му в този момент.

При анализа на доказателствата, съдът отчита и факта, че деянието не е довършено, тъй като самия подсъдим е предотвратил довършването му.

Същият се е обадил на тел. 112, подал е сигнал и на място са пристигнали органите Пожарна безопасност, които са потушили пожара. Именно подсъдимият е предотвратил довършването на изпълнителното деяние – палеж, сигнализирайки за настъпилия пожар.

Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете и самопризнанията на подсъдимият направени в хода на съдебното следствие.

Действително, същите са и задължителна законова предпоставка за провеждането на съкратено съдебно следствие, от която законова привилегия подсъдимия се възползва, но съдът не може да ги игнорира и ги причислява 3 към смекчаващите отговорността обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че щетите не са възстановени на пострадалата и същите са на значителна стойност.

Като отчете всички гореизложени обстоятелства, съдът определи наказанието си с приложение на чл. 58а, ал. 1 НК. Съдът счете, че на дееца следва да бъде наложено наказание в минимален размер – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, и след законовата редукция с една трета – съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.

Предвид необремененото съдебно минало на дееца към датата на деянието, съдът отложи изтърпяването на наказанието съгласно чл. 66, ал. 1 НК, за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът прие, че с определянето на наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.

По разноските.

Предвид на това, че подсъдимия е признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия направените на ДП разноски за експертизи, в размер на 285.72 лв.

По веществените доказателства.

На осн. 53, ал. 1, б. “а“ НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство – 1 бр. черна запалка на съхранение в РУ – Белоградчик, тъй като е послужила за извършването на престъплението – посредством същата, подсъдимия е запалил пожара в дома на пострадалата.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

Председател: _______________________

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№3 гр. Белоградчик, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова

Съдебни

БОЙКА М. ТОДОРОВА заседатели: Бистра С. Кирилова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Наказателно дело от общ характер № 20251310200004 по описа за 2025 година Съдът,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият Л. Л. М. – роден на ................ г. в гр. В., с адрес: с. О., общ. Д., обл. В., ул. „.................“ № .., българин, български гражданин, работи като шофьор на фадрома, основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********, з а ВИНОВЕН за това, че на 03.03.2024 г., към 03:00 ч., в гр. Д., общ. Д., обл. В., на ул. „....................“ № ... опитал да запали масивна жилищна сграда, собственост К. С. М. от гр. П., на значителна стойност – 30 270 лв., като използвайки запалка, запалил чаршаф и диван в стая на първия етаж, от което са последвали вреди на стойност 403 лв. и изпълнителното деяние не е довършено и не са настъпили исканите от дееца последици – престъпление по чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на същото основание във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл.

372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, 1 г о НАКАЗВА с «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от ОСЕМ

МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимият Л. Л. М. /със снета по делото самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОД МВР – Видин, направените на досъдебното разноски в размер на 285.72 лв.