Решение № 5339 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100507875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжниците А. Г. В. и И. Г. Г. чрез адв. П.Д. по изпълнително дело № 2684/2021 г. на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 18.03.2025 г. Излага, че в изпълнителното дело, образувано през 2021 г. срещу И.А. Г., който е починал през ноември 2022 г., не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. След началните действия по образуване на делото са извършвани само справки, без реално предприети изпълнителни действия. По изложените съображения намира, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „Електрохолд Продажби” ЕАД е подал възражение в законовия срок, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Намира, че жалбоподателите нямат качеството наследници на длъжника по делото И.А. Г., поради което жалбата била недопустима. Излага, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като дългът не е изцяло изплатен. Заплатената от Г.М. сума е 3615 лв., а не 4365 лв., както тя твърди. Кредиторът редовно е уведомявал съдебния изпълнител за постъпленията, а принудителното изпълнение трябва да продължи за останалата дължима сума. По отношение на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ), тя не е получена от длъжницата поради независещи от съдебния изпълнител обстоятелства, въпреки че са направени 15 опита за връчване на ПДИ в периода 05.01.2017 г. – 29.07.2024 г. Не било вярно твърдението, че от януари 2022 г. не са предприемани изпълнителни действия.

Подробно са описани множество изпълнителни действия по делото, включително запори върху банкови сметки, изпращане на покани за доброволно изпълнение и други изпълнителни способи. В този случай давността е била прекъсната последно на 20.02.2023 г. с искането за опис на движими вещи. Следователно перемпция не е настъпила, тъй като не е изминал период от повече от две години между две изпълнителни действия. Дори и да се 1 приеме, че има такъв период, следвало да се приложи Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ВКС, според което перемпцията няма значение за прекъсването на давността, ако преди това са извършени изпълнителни действия. С оглед на изложеното, не било налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а давността не била изтекла.

Моли съда да остави без уважение жалбата.

Частен съдебен изпълнител С.Х. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.

Излага, че изпълнително дело е образувано на 20.09.2021 г., като взискателят поискал извършване на изп. действия с молби от 18.03.2022 г. и 16.01.2024 г.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело 2684/2021 г. е образувано по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 от РКЧСИ на 20.09.2021 г. по молба на взискателя „ЧЕЗ Електро България” АД за събиране на паричното вземане на последния срещу И.А. Г. – наследодател на жалбоподателите А. Г. В. и И. Г. Г. по изпълнителен лист, издаден на 25.01.2021 г. по гражданско дело № 31205/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 72 с-в, в размер на 482,05 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава за периода от 01.08.2017 г. до 08.07.2020 г. в размер на 119,26 лв. и за периода от 08.08.2017 г. - 08.07.2020 г. в размер на 19,28 лв., както и 92 лева – съдебни разноски.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху вземания от трети лица – от банки, също и върху пенсия или наем. Възложени са и му правата по чл. 18 ЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратено съобщение за образуване на делото, получено на 05.02.2022 г..

С разпореждане от 08.10.2021 г. е наложен запор на пенсия на длъжника в НОИ.

Получен е отговор, че удръжки от пенсията не могат да бъдат извършвани поради несеквестируемост на вземането.

На 18.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане в условие на алтернативност на запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти или/и опис на движими вещи на длъжника.

На 24.01.2024 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки, трудово възнаграждение, вземания за пенсия и/или запор на МПС.

С протокол от 04.03.2025 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 1 ЗН са конституирани наследниците на И.А. Г. – И. Г. Г. и А. В. Г. в качеството на длъжници по изпълнението.

На 05.03.2025 г. са наложени запори на вземания на И. Г. Г. и А. В. Г., които имат от ЧСИ У.Д..

С молба от 18.03.2025 г. жалбоподателите са поискали от съдебния изпълнител да 2 прекрати изпълнителното дело, в отговор на което ЧСИ С.Х. е постановила отказ на 18.03.2025 г. Длъжниците са уведомени за отказа с електронно събощение на 21.03.2025 г.

Изпълнителното производство съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т. 10 на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 20.09.2021 г. по молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да наложи запори на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху вземания от трети лица – от банки, също и върху пенсия или наем, както и да избира по своя преценка съгласно чл. 18 ЗЧСИ прилагането на изпълните способи за осребряване на имуществото им. Изпратените до длъжника съобщение за образуване на дело, както и проучването на имущественото състояние на длъжника не са действия по изпълнението.

„Валидно изпълнително действие“ по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение с посочен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК или молбата е при условията на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В случая молбата за образуване сочи конкретни изпълнителни способи, поради което същата представлява основание за даване на начално на течението на 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 08.10.2021 г. е наложен запор на пенсия на длъжника в НОИ на 15.10.2021 г. Прекъсващият ефект на изпълнителните действия е с обратна сила от разпореждането на съдебния изпълнител за извършването им на основание възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо с искането за налагането на запора още с молбата за образуване на делото е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от датата подаването й на 20.09.2021 г.

Н а 18.03.2022 г. и 24.01.2024 г. са постъпвали молби от взискателя за налагане в условие на алтернативност на запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти или/и опис на движими вещи на длъжника, с които е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

3

С разпореждания от 05.03.2025 г. е наложен запор на вземания от трети лица, с които също е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжниците А. Г. В. с ЕГН ********** и И. Г. Г. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 2684/2021 г. на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, инкорпориран в разпореждане от 18.03.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4