Решение № 1161 от 05.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Сливен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230101316 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, като се сочат и заплатените от ищеца суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в няколко пункта подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни 1 съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило в заем на ищеца сумата от 10000,00 лева, за срок на кредита - 25.06.2027 година, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 30,39% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 33,69%.

Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 10000 лева кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта в размер на сумата 23172,14 лева. Последната сума е посочена в чл. 10 от Договора като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на разходите на заема - 33,69%.

Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит № 720031266619/06.09.2023 година е взета предвид сумата на главницата по чл.7.1. от Договора в размер на 13 734,55 лева, формирана от размера на кредита за общо ползване - 10 000 лева и размера от кредита за заплащане на застрахователна премия - 3 734,55 лева, спрямо разходите по кредита, които са само за договорна лихва и е в размер на 33,69 %, тоест същият отговаря на посочения в договора.

Според експертното заключение застрахователната премия в размер на 3 734,55 лева е част от размера на отпуснатата главница по кредита от 13 734,55 лева и е взета предвид при определяне на Годишния процент на разходите по 2 кредита.

От кредитополучателя Б. И. К. към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени плащания за покриване на задължения по Договор за потребителски кредит № 720031266619/06.09.2023 година в общ размер от 2 062,94 лева, като с извършените плащания са погасени главница в размер на 694,22 лева и договорна лихва в размер 1 365,98 лева и наказателна лихва за просрочие в размер на 2,74 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 10000 лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата 23172,14 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за 3 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 33,69 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 10000 лева се дължи връщане на сумата 23172,14 лева. В клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност с оглед размера на вноските по кредита и тези по сключеният договор за застраховка.

Предвид свързаността й с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.

Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите 4 възлизат общо на 2240,79 лева, от които 1636 лева платено адвокатско възнаграждение, 404,79 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лева. Преценявайки основателността на направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни заседания, като второто е свързано с приемане на експертното заключение, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Действително извършената от пълномощника на ищеца работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 818,00 лева за предявеният иск, който размер е съобразен с нормативите за определяне на минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се присъжда на ищеца възлиза на сумата 1422,79 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54 и Б. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: с. *******, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на 5 закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ Б. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: с. ******* сумата 1422,79 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6