Решение № 1072 от 29.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. гр. Хасково, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100917 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. ****, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, ЕГН **********, чрез адв. Д. М., АК **** , против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, офис 20, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от **** лева (след допуснато изменение на размера на иска на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от проведено на ****г. съдебно заседание), представляваща недължимо платена по недействителен

Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от ****, сключен между страните.

Ищецът твърди, че между него като „Кредитополучател“ и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като „Кредитор“ е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от ****. за сума в размер **** лв., при следните условия: ГЛП ****%, ГПР - ****%, брой вноски – ****, обща сума за връщане – **** лева. Съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство като ищцата следвало да сключи договор за гаранция (поръчителство) с дружеството Фератум Банк р.l.с., с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****от ****. По сключения договор за гаранция, ищцата следвало да заплати 1 сумата от **** лева, подробно описана и дължима по договора за гаранция.

Твърди, че ищцата е заплатила на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на общо ****лева.

Излага съображения за това, че Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от ****, е недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

В процесния договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от ****г., сключен с ,,Фератум България" ЕООД е посочен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичностга и датите на плащане на погасителните вноски, последователностга на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай нямало погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т 11 от ЗПК и в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в процесния договор за кредит била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва и такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било и на ищцата не бил предоставян погасителен план, а единствено и само била посочена обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност да се разберат заплащаните вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

На следващо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11, ал. 1 т.10 от ЗПК, която разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № ***** начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът 2 на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая липсата каквато и да е разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/, като само било посочено числото ****, без да става ясно дали се касае за процент или в лева, или друго. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставення от него финансов ресурс, задаваЛ допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези сьставни елементи обаче били неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Наред с това договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тьй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на **** лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на ****%, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над **** пъти, което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / 3 лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на тьрговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи тьрговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на дейсгвителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.33П. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз това договор № **** за предоставяне на потребителски кредит от ****г., следвало да се прогласи за недействителен.

4

Въз основа на изложеното, моли съдът на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Фератум България" ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на **** лева (след допуснато изменение на размера на иска на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от ****г., обективирано в протокол ****/****г.), недължимо платена по недействителен Договор № ****за предоставяне на потребителски кредит от ****., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на нарушения по ЗПК. Твърдението, че поръчителството от **** (****) е задължително условие за сключване на кредитен договор, не било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като **** е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в ****, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № **** в нарочния регистьр на БНБ и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответнитника Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на **** и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът сам е избрал **** (****) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация, в която изрично се посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от ****, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на ****, ако избере нея за поръчител.