Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 13.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 90/2024
Вид
Решение № 191
Подписан
13.05.2024
В сила
02.07.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. П., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000090 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 481/06.12.2023 година, постановено по т. дело № 404/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният иск от „В. и П.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „О.П.“ № 13, срещу „Р. 15“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „11“ № 1, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 62 628 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена за предоставени услуги по следните фактури: фактура № 6636/07.03.2022 г. на стойност 14 508 лв. с ДДС; фактура № 6707/31.03.2022 г. на стойност 23 160 лв. с ДДС; фактура № 6783/28.04.2022 г. на стойност 14 610 лв. с ДДС и фактура № 6848/31.05.2022 г. на стойност 10 350 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, които фактури обективират цената на извършени услуги по сключен устен договор от м. ноември 2021 г. между 1 ответника „ Р. 15“ ЕООД като възложител и ищеца „В. и П.“ ЕООД като изпълнител, предоставил на ответника услуги с колесен багер, с комбиниран багер, транспортни услуги и други на язовирна стена „Л.Я.“.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ В.“ ЕООД с оплаквания за незаконосъобразност, нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че щом фактурите не са подписани от представител на ответника, те не установявали наличие на правоотношение между страните и че липсвали други доказателства, даващи възможност да се приеме за вероятно твърдението на изпълнителя за сключен договор между страните. Посочено е, че печатът и подписът не са задължителни реквизити за фактурата съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗС, чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС, както и че тяхното неосчетоводяване при ответника не налага извод за липса на договорни отношения между страните, свързани с предоставяне на услугата, за която са издадени процесните фактури. Твърди се, че наличието на договорни отношения между страните се установява от приемането, осчетоводяването и заплащането на фактурите, издадени през първите три месеца след сключването на договора, чието изпълнение е с продължителност от месец ноември 2021 година до месец май 2022 година. Недопускането на поисканите от жалбоподателя свидетели било в нарушение на процесуалните правила и попречило на ищеца да установи по делото предоставянето на услугата през целия посочен период, а не само през първите три месеца, за които било извършено плащане. Според жалбоподателя непостановяването на неприсъствено решение от първоинстанционния съд, въпреки формулираното искане за това от ищеца в първото съдебно заседание, също представлявало съществено процесуално нарушение. Необосноваността на решението се изразявала в това, че не били обсъдени в съвкупност събраните по-делото доказателства, по-конкретно тези за осчетоводяването и реалното заплащане на сумите по първите три фактури за месеците ноември и декември 2021 година и януари 2022 година.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по същество, с което да се уважи предявеният иск, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 62628 лева, представляваща сбор от сумите по процесните четири фактури, ведно със 2 законната лихва от датата на исковата молба – 10.07.2023 година, до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответникът да заплати на „В...“ ЕООД направените по делото разноски.

С въззивната жалба е формулирано доказателствено искане за разпит на свидетели на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Поддържа се незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд за тяхното допускане.

По искането за свидетели въззивният съд се е произнесъл с мотивирано определение № 78/23.02.2024 година, с което са допуснати до разпит свидетелите на жалбоподателя и техните показания са събрани като доказателство по делото от въззивната инстанция в проведеното открито съдебно заседание.

Ответникът по въззивната жалба „Р. 15“ ЕООД не е взел становище по нея, не е подал писмен отговор.

Съобразявайки доводите на жалбоподателя, изложени по-горе събраните по делото доказателства, съдът приема следното: и

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск за заплащане на суми, дължими по сключен между страните неформален договор за изработка / услуга/. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По т. дело № 404/2023 година по описа на ОС – П., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 258 от ЗЗД, за заплащане от възложителя на дължима сума по договор за изработка и акцесорна претенция за законна лихва върху дължимата сума от датата на исковата молба – 10.07.2023 година до окончателното й изплащане, намираща правното си основание в чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ В..“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника „Р. 15“ ЕООД устен договор за предоставяне на услуги с багери /колесен и комбиниран / и транспортни услуги на строителен обект на ответника, като било постигнато 3 съгласие за вида и мястото на предоставяне на услугите и за размера на възнаграждението. Услугите били предоставяни през периода от месец ноември 2021 година до месец май 2022 година включително. В исковата молба са описани подробно седемте фактури, издавани от ищеца за извършените услуги през съответния месец от исковия период. Посочени са описаните във всяка една от фактури услуги по вид, количество, единична цена и обща стойност. Твърди се, че ответникът е заплатил на ищеца първите три фактури - № 6411/19.11.2021 година на обща стойност 3960 лева с ДДС, № 6490 от 22.12.2021 година на обща стойност 7860 лева с ДДС и № 6557/31.01.2022 година на обща стойност 10212 лева с ДДС. Сумите по останалите четири фактури - № 6636/07.03.2022 година на обща стойност 14508 лева с ДДС, № 6707/31.03.2022 година на обща стойност 23160 лева с ДДС, № 6783/28.04.2022 година на обща стойност 14610 лева с ДДС и № 6848/31.05.2022 година на обща стойност 10350 лева с ДДС, или общо 62628 лева с ДДС, не били заплатени от ответника на ищеца въпреки многократните покани, разговори и обещания. Услугите, за които били издадени тези фактури, били реално предоставени от ищеца като изпълнител на ответника като възложител и били приети от „Р. 15“ ЕООД без забележки.

При така изложените обстоятелства се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 62628 лева с ДДС, представляваща сбор от сумите по описаните по-горе четири фактури, ведно със законната лихва от 10.07.2023 година – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не е изразил становище по предявения иск, не го е оспорил по основание и размер, не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства и представените към нея доказателства – описаните по-горе фактури.

Обстоятелството, че в откритото съдебно заседание на 28.11.2023 година процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд с нарочно определение и той е разгледал делото по общия ред, събрал е поисканите и допуснати доказателства и е постановил решение по съществото на спора, не се 4 отразява на законосъобразността на това решение, каквито оплаквания има във въззивната жалба. Първоинстанционният съд е преценил, че не е налична предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, респ. че не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск. Това негово определение не е сред актовете, които подлежат на съдебен контрол от по-горната инстанция.

По начало дори изводът на съда, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение да е неправилен, въззивната инстанция не разполага с правомощия да констатира тази неправилност, тъй като определението на съда по този въпрос не подлежи на контрол пред по-горестоящ орган. В този смисъл е и съдебната практика / решение № 157 от 29.11.2010 година по т.д. 262/2010 година на първо т.о. на ВКС/.

При изясняване на фактическата обстановка по делото следва да бъдат взети предвид както събраните в първоинстанционното производство доказателства - седем броя фактури и съдебно-счетоводна експертиза, така и гласните доказателства, събрани във въззивното производство. Досежно допустимостта на свидетелските показания въззивният съд се е произнесъл с мотивирано определение № 78/23.02.2024 година, приемайки, че не става дума за установяване на договор на стойност над 5000 лева, за да е приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Според съда свидетелските показания са допустими за установяване на времето, характера и периода на предоставяне на услугите от ищеца на ответника в рамките на установените помежду им търговски отношения, каквито обстоятелства са изложени в исковата молба.

От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели И. П.П. и П.П.Г. се установява, че между ищеца „В...“ ЕООД и ответника „Р.

15“ ЕООД са съществували търговски отношения през периода от месец ноември 2021 година до месец май 2022 година. През този период по възлагане от ответника „Р. 15“ ЕООД ищцовото дружество извършвало със своя собствена техника / багери и автосамосвали/ и със свои багеристи и шофьори изкопни работи с багери, както и транспортни дейности по извозване на изкопана земна маса и доставяне на пясък на обекта на ответника в град П..

Целият обект включвал изграждането на пречиствателна станция и язовирна стена на язовир „Л.Я.“. През периода от месец февруари до месец май 2022 година основната дейност, която 5 ответникът възлагал на ищеца „ В..“ ЕООД, била свързана с изкопи на земни маси и поставяне на водопровод и отводнителни съоръжения – шахти и дренажи около сградите. На обекта работели двама багеристи на ищцовото дружество с един 15 тонен багер Либхер с чук и друг комбиниран багер Хидромек 102 Б. Свидетелят П. работел като багерист на пълен работен ден и бил непрекъснато на обекта по 8 часа дневно в работните дни от месец ноември 2021 година до приключването и приемането на работата без възражения от „Р. 15“ ЕООД през месец май 2022 година. Другият багерист на ищеца също бил там почти постоянно, тъй като имало много работа.

Понякога се налагало да работят извънредно и в събота. Шофьорите на самосвали на ищеца, които извършвали дейности на процесния обект, били четирима. Те не били там непрекъснато, а само когато се налагало извозване на земна маса или доставяне на пясък. Според свидетеля Г. на всеки 10 дни самосвалите са извозвали материали за два-три дни. Багерите на „В...“ ЕООД били единствените, които извършвали изкопните работи на обекта на „Р. 15“ ЕООД в град П., който включвал трудно за изпълнение трасе – водопровод, отводнителни шахти и дренажи, с дължина около 200 – 300 метра.

Конкретната работа за деня се възлагала на работниците на ищеца от С.В. и Е.В. – управители на „Р. 15“ ЕООД. Те ежедневно контактували със свидетеля П. Г., замервали и посочвали какво трябва да се направи и каква техника ще е необходима, а свидетелят организирал работата. През първите три месеца / от ноември 2021 година/ ответното дружество заплащало на ищеца изпълнената работа. През следващите месеци / от месец февруари 2022 година до май 2022 година/ ищецът съставял фактури с получател ответното дружество за стойността на изпълнените работи, които предварително били съгласувани с управителя на „Р. 15“ ЕООД. Първите три фактури, съгласувани с управителя на ответника С.В., били реално заплатени след изпращането им по имейл от ищеца на ответника. За следващите обаче ответникът отказвал плащане, като обещавал да го направи на по-късен етап.