Решение № 644 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000503085 по описа за 2025 година

Производството реда на Глава ХХ – Въззивно обжалване.

Образувано е въз основа на следните въззивни жалби:

1./Въззивна жалба с вх.№ 97808/18.08.2025г. от Прокуратура на Република България против решение № 5102/05.08.2025г., постановено по гражданско дело № 8855/2023г. на СГС в частта, в която искът е уважен за сумата от 5000 лева, присъдена като обезщетение в полза на Г. С. Д. за нанeсени неимуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ пр. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК, оправдан с влязла в законна сила Присъда постановена по НДОХ № 8877/2020 г. по опис на СРС ,НО, 134 състав, потвърдена с решение № 459/19.06.2023г. по ВНОХД № 4561/2022 г. по опис на СГС, НО, ХІІ въззивен състав, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

1

Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът не е обсъдил коя точно вреда се явява в причинно-следствена връзка с дейността на органите на Прокуратурата на Република България, както и не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъденият размер на обезщетението.

Излага се още, че присъденото в настоящият случай обезщетение не е в съответствие с критериите за справедливост. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на въззивната жалба, ищецът Г. С. Д., оспорва нейната основателност. Излага становището, че присъденото обезщетение е съответно на обичайните вреди, които всеки незаконно обвинен в извършване на престъпление търпи, поради самият факт, че има правни ограничения, т.е. въздейства неблагоприятно.

Недоволен от същото решение, но в неговата отхвърлителна част, ищецът Г. С. Д., сезира съда с 2./Въззивна жалба с вх. Рег. № 100785 от 27.08.2025 г. за разликата над присъдените 5000 лева до претендираните 30 000лева като поддържа иска и за законна лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното плащане. В жалбата са наведени аргументи, че пълно и главно е доказал вреди, които са останали необезщетени с обжалваното решение. Излага доводи относно проведеното пълно и главно доказване на фактическия състав на непозволеното увреждани и сочи, че съдът е следвало да съобрази, че в периода на незаконното обвинение и да включи и времето, в което е извършена предварителна проверка. Акцентира между връзката на обвинението с проведеното дисциплинарно производство, загубата на авторитет пред колегите и др. негативни последствия за качеството на живот на ищеца, неговото физическо и психическо състояние, които не били преодолени и до момента. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат уважени в пълният им предявен размер.Претендират се разноски.

Отговор на тази жалба не е постъпвал.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както 2 вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Следи служебно за нарушение на императивни правни норми.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на въззивните жалби съобразно изложените в тях оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, като съображенията са следните:

Исковото производство е образувано възоснова на предявен от Г. С. Д., чрез пълномощника му – адв. А. Т. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000лева, претендирани като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 8877/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав, потвърдена с решение № 459/19.06.2023г. по ВНОХД № 4561/2022г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от 3 датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.06.2023г., до окончателното изплащане на сумата (в тази претенция е включен периода от влизане в сила на присъдата до предявяване на иска).

В исковата молба ищецът е посочил, че в продължение на две години е търпял вреди, изразяващи се в стресови събития, свързани с извършените в наказателното производство процесуално действия. Сочи, че здравето му се е влошило, станал депресивен, нямал пълноценен сън, сънувал кошмари.

Сериозно била разстроена професионалната му кариера. Чувствал неудобство пред колегите си. Било му наложено дисциплинарно наказание, в последствие отменено от съд. Състоянието му на тревожност се отразило на ефективността на работата му и отношенията му с колегите извън нея. В периода на незаконното обвинение изпитвал страх, малоценност, пострадало доброто му име в обществото, самоизолирал се, изпаднал в тежка депресия.

Ответната страна – Прокуратурата на Р България , по реда на чл. 131 от ГПК е оспорила иска като неоснователен с възражения относно вредите твърдени като настъпили в професионален и личен план. Изразява становище, че процесуално следствените действия са извършвани своевременно, че не е налице забавяне в разследването. В условията на евентуалност, оспорва размера на осъдителната претенция за неимущестевни вреди като завишен.

Сочи, че при неговото определяне по критериите за справедливост, съдът следва да има предвид, че по отношение на ищеца не е била взета марка за неотклонение, не е бил отстранен от длъжност, не му е забранено да напуска пределите на страна.

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 128/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 12666/2019г. по описа на СРП, като с постановление от 17.10.2019г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 12.04.2019г. престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Въз основа на внесения от прокурор при СРП обвинителен акт на 10.07.2020г. е образувано НОХД № 8877/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав, приключило с присъда от 15.03.2022г., с която ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 4 години или пробация. В срока за обжалване на присъдата е подаден и 4 поддържан протест от прокурор при СРП и от повереника на частния обвинител срещу оправдателната присъда, като същата е потвърдена с решение № 459/19.06.2023г. по ВНОХД № 4561/2022г. по описа на СГС, НО, влязло в сила на 19.06.2023г.

За установяване на вредите от незаконното обвинение свързани с твърденията в исковата молба са събрани гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Свидетелят У., началник в сектор СОТ към Столична пожарна от 2016-2017г. и пряк ръководител на ищеца има лични впечатления за неговата работа от 15 години. Свидетелства, че по време на наказателното производство, ищецът променил поведението си. Станал помуден, доста мнителен към заповедите, с които му се възлагали задачи, при управление на пожарни автомобили шофирал по-внимателно, като дори си купил видеорегистратор да заснема при излизане от гаража всичко, което се случва. Ищецът споделял със свидетеля, че не му било приятно колегите да коментират случилото се, но това не можело да се избегне, като освен десетте човека от смяната на ищеца и останалите му колеги знаели, че срещу него се води наказателно дело. Бил притеснен, че ще остане без работа, при неблагоприятен изход от делото. Свидетелят познавал и семейството на ищеца, знаел, че е станал по-сприхав, не си доспивал, дори като отивал на дежурство казвал, че не се чувства добре и искал да не бъде качван на автомобил, ако това е възможно. И до момента ищецът изживявал случилото се, защото след приключване на делото, при всяко излизане от гаража, като шофирал, бил притеснен. На кръстовище намалявал скоростта, забавял процеса на придвижване, с мнителност преминавал през кръстовищата, а ако имало пешеходци отдалече подавал звуков сигнал, за да ги предупреди, че минава пожарен автомобил.

От показанията на свидетеля Д.а, дъщеря на ищеца, се установява, че докато се водело наказателното производство, през периода от месец април 2019г. до 2022г., свидетелката живеела в едно домакинство с баща си и имала наблюдение относно отражението върху него на воденото дело. След това го посещавала ежедневно. Живеели в един блок и почти постоянно били заедно.

След раждането на дете в семейството – внуче, прекарвали свободното си време заедно, всеки ден. Докато се водело наказателното производство ищецът се затворил към близките си, станал трудно комуникативен, като общуването с него било трудно, отразило се негативно на психиката му, имал 5 проблеми със съня, станал доста предпазлив по време на шофиране и предпочитал ако има възможност да не шофира, здравето му се влошило, като започнал да вдига кръвно, имал учестен пулс. И досега, щом се повдигнел въпроса за делото, ставал доста емоционален, сприхав, изнервял се.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед рег.№ 764з-603/16.07.2019г. на Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на Г. С. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. С решение № 406/20.01.2020г. по адм.дело № 8685/2019г. на АССГ, Първо отделение, 47 състав, заповедта е отменена като материално незаконосъобразна.

От правна страна: С мателиално-правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е регулирано обществено отношение между държавата и гражданите, относно претърпените от последните вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Размерът на обезщетението се определя по справедливост, без да се изключва разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – обща правна норма, относима към всеки от фактическите състави на ЗОДОВ.

Според т. 1 от ППВС № 4/1968 г. справедливостта по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно понятие. Тя се извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно-съществуващи факти, имащи отношение към характера и степента на увреждането, в т. ч. обстоятелствата, при които то е осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и пр. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. В хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ техният размер се определя от: 1./вида и характера на упражнената процесуална принуда, 2./общата й продължителност, 3./предмета на наказателното производството, в 6 т.ч. тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, 4./продължителността на наказателното преследване, 5./данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение е за деяние, което не е извършил, и 6./наложената мярка за неотклонение, 7./ негативните отражение във физическото здраве, психиката, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, а така също от 8./социалноикономическите условия в страната.