Решение № 21 от 19.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Г.О., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20234120200602 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Б. Б. с ЕГН ********** от гр. Л., ул. „***“ № 7, вх. Б, ет. 2 е останал недоволен от издаденото срещу него Наказателно постановление № 23-0268-001237/05.10.2023 г. на И.Т.Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Счита същото за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че не е извършил нарушението, описано в него. Не е извършвал действия, свързани с ненужно и демонстративно форсиране на двигателя и превъртване на предните гуми.

Допълва, че на процесната дата е извършвал маневра завиване наляво, като е изпълнил задължението си като водач тя да се извърши по най-бързия начин.

Нямало данни за застрашени други участници в движението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя защитник адв. П. С. от ВТАК, редовно упълномощен. В писмени бележки по делото адв. С. заема становище, че оспорваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и постановено 1 при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Според него разпитаните по делото полицейски служители са били ангажирани в монтиране и обучение за ползване на тринога за скорост, поради което възприемат фактите в един покъсен момент, тоест не са наблюдавали пряко процесното кръстовище. Излага подробни доводи в тази насока. Същевременно отбелязва, че в района има регистрирани сигнали за бездомни кучета и твърди, че доверителят му е осъществявал маневра „завиване наляво“, за да продължи в посока към гр.

Г.О., когато е забелязал предмет, който той е окачествил като животно-куче и за да не го прегази, е направил две допълнителни маневри - завиване наляво, след това надясно, за да заобиколи предмета. Освен това посочва, че на мястото не са правени измервания и оглед на следите от гуми по асфалта, за да се твърди със сигурност, че те са оставени от автомобила на жалбоподателя.

Възразява също, че в състава на чл.104б, т. 2 от ЗДвП не е включен елементът „застрашаване на останалите участници в движението“, сочен в наказателното постановление. Следователно, ако този елемент е въведен като съставна част от административното обвинение, то тогава отговорността на Б. следвало да бъде по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба предполага и друга административна санкция. Мотивира твърденията си с подробни доводи, като в заключение прави извод, че жалбоподателят не е целял да използва пътя за други цели, а всичко е било при и по повод управлението на превозното средство и преценката на водача за наличие на действителни или предполагаеми предмети на пътното платно, както и при осъществяване на маневра „завиване наляво“.

В личните си обяснения пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят П. Б. Б. заяви, че на 22.09.2023 г. около 22,20 часа бил със свидетелите Г. П. С. и Т. Н. К.. Искали да отидат на разходка в Г.. Тръгнали от центъра на гр. Л. по ул. „***“ в посока жп гара Л. с автомобил, който управлявал той. На кръстовището за гр. Г.О. спрял на знак „Стоп“, огледал се – нямало движение, и тръгнал. Тогава му се привидяло животно като куче и тръгнал да го заобикаля наляво и надясно. След това продължил напред и го спрели полицаите. Не е протривал гумите по асфалта при тази маневра.

Просто искал да заобиколи кучето, за да не го блъсне. Видял кучето точно след излизане на кръстовището като завивал наляво за Г.О..

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ 2

– Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2023 г. е съставен АУАН серия GA № 1061413 против П. Б. Б., ЕГН **********, за това, че на 22.09.2023 г. в 22,29 часа в гр. Л., бул. „***“ посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил „Алфа Ромео 159“ с рег. № ***, собственост на Б.С.Б.. с ЕГН **********, като при излизане от бул. „***“ при включване в движението по ул. „***“, използва път, отворен за обществено ползване, за други цели освен за тяхното предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като ненужно и демонстративно форсира двигателя на автомобила и превърта предните колела на автомобила като с резки движения променя и посоката си на движение първо наляво, последователно надясно по посоката си на движение, с което застрашава останалите участници в движението и продължава в посока гр. Г.О..

Актът е предявен на водача Б. в момента на съставянето му и същият го е подписал без възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

На 05.10.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Т. А. А. Акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0268-001237, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Б. са наложени наказания глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.11.2023 г. На същия ден П. Б. е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели Т. А. А.

(актосъставител), И. С. А. и Г. Г. Г. (свидетели по акта и свидетели на нарушението), както и Т. Н. К. (пътувал с жалбоподателя в процесния автомобил).

3

Свидетелят И. А. (служител на РУ – Г.О.) в своите показания посочи, че на процесната дата бил наряд по контрол на пътното движение заедно с колегата си Т. А.. Намирали се на бензиностанция „Марешки“ в гр. Л. заедно с началник група „Пътен контрол“ и провеждали обучение с техническо средство, заснемащо контрол на скоростта – т. нар. „тринога“. Триногата била насочена точно към кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“. Тримата забелязали лек автомобил да излиза от бул. „***“, демонстративно занасяйки задницата на автомобила, за да се включи по ул. „***“ в посока към гр. Г.О..

Свидетелите са категорични, че пътната настилка е била суха, без дъжд, без сняг. Според служителите на РУ – Г.О. водачът умишлено е занесъл автомобила. Излязъл е от бул. „***“ и с форсиране на двигателя занасял автомобила от кръстовището наляво и надясно. Св. А. уточни, че автомобилът е излязъл на скорост от кръстовището, с подадена мощност, като задницата му се е усукала. Св. Г. обясни, че автомобилът е излязъл от бул. „***“ и прави ляв завой в посока Г.О.. При извършване на маневрата водачът започнал да форсира и задницата на автомобила да се върти. В подобна насока са и показанията на актосъставителя Т. А.. Полицейските служители бяха изключително възмутени от поведението на водача, тъй като на 20-25 метра от жилищната къща срещу бензиностанцията имало 4-5 малки деца с велосипеди, които чули пищенето на гумите и веднага избягали в съседната уличка. И тримата неколкократно посочиха, че пътната настилка е била суха и че триногата е била насочена точно към кръстовището. Св. Г. дори заяви:

„Когато извършвах обучението, погледът ми беше насочен точно към кръстовището. Триногата беше насочена точно натам. Посоката на засичане на лазера е някъде в центъра на кръстовището“. Той потвърди това и при повторния си разпит по делото няколко месеца по-късно: „ …при работа с техническото средство и при самата случка аз не съм губил за стотни от секундата визуален контакт с автомобила на жалбоподателя, защото самата система беше насочена точно там, където се случи инцидента. Автомобилът, след като излезе, при самата маневра ляв завой, започна веднага да форсира наляво и надясно.“

Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители. Същите са последователни и взаимно се допълват, подкрепят се и от останалите доказателства по делото.

На жалбоподателя бяха допуснати гласни доказателства. В съдебно 4 заседание бяха изслушани показанията на свидетеля Т. Н. К. – пътувал въпросната вечер в автомобила на жалбоподателя. Пред настоящата съдебна инстанция той заяви, че е пътувал на задната седалка. От кръстовището колата „чупила“ наляво или на дясно. Той твърди, че това кривване е било поради куче на платното за движение, след което П. Б. изправил колата и продължил да се движи нормално. Съдът намира, че показанията на този свидетел са противоречиви по отношение на случилото се. Те не се подкрепят от показанията на другите разпитани свидетели, нито от събраните по делото доказателства. В началото на разпита си К. заявява, че в момента, в който автомобилът излиза от бул. „***“ в посока към гр. Г.О. той играе на телефона си и не гледа какво се случва. Когато колата занася, „докато вдигна погледа си да видя какво се случва, полицаите ни бяха спрели“. В същото време твърди, че „кривването“ на автомобила е било заради куче и че е имало две-три кучета там – теза, поддържана единствено от жалбоподателя Б..

Тук следва да се отбележи, че историята за намиращо се на платното за движение куче, което Б. е искал да заобиколи се появява за първи път в личните обяснения на жалбоподателя, дадени от него в съдебно заседание. Той не е казал за това на полицейските служители в момента на проверката, за да оправдае движението на автомобила, напротив. И св. А. и св. А. твърдят, че когато са спрели Б. и са му обяснили какво нарушение е извършил, той е възприел нарушението: „Ние му обяснихме какво е нарушението и той тогава всъщност осъзна какво е извършил. Мисля, че каза, че съжалява“ (И. А.).

„Представихме се на водача, обяснихме му какво е нарушил. Той трепереше, притеснен беше. Той се извини“ (Т. А.). П. Б. не споменава нищо за куче на процесното кръстовище и в жалбата си до съда срещу наказателното постановление. Единствено отбелязва, че „като водач на МПС при осъществяване на тази маневра имам задължението тя да се извърши по найбързия начин“.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това 5 длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков – л. 6). Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В съответствие с това принципно положение наказващият орган е описал конкретното деяние на жалбоподателя, с което според обвинението е осъществен обсъжданият състав, като ненужно и демонстративно форсиране на двигателя и превъртане на предните колела на автомобила, при което с резки движения променя посоката си на движение първо наляво последователно надясно по посоката си на движение.