Решение № 21305 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21305 гр. С. 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110120844 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу Ф. С. Т., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 825.26 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.0. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 164.57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г.; сумата в размер на 60.41 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 13.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 15.02.2022 г. до 23.01.2025г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ . състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че 1 съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че е собственик на топлоснабдения имот и, че същият е присъединен към топлопреносната мрежа с абонатен номер . Въпреки това ответникът подчертава, че предявените искове не са доказани по основание и размер. Изтъква се, че за процесния период всички задължения са заплатени, във връзка с което към отговора на исковата молба представя платежни документи. Поддържа, че информация за налични задължения не е установено и при извършване на справка в системата на ищеца. Релевирано е и възражение за изтекла давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори че ап. 4, находящ се в гр.С. ул. „.“ ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Ответникът Т. изрично признава в отговора на исковата молба,че е собственик на процесния топлоснабден имот, който е присъединен към топлопреносната мрежа с аб.№ .

Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ., том ., рег.№ .., от който е видно, че С. Т. е дарил на сина си – ответника Ф. Т., ап. 4, находящ се в гр.С. ул. „.“ .. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че 2 ответникът е придобил право на собственост върху топлоснабденото жилище на 16.07.2015г.

След придобиване на процесния имот не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения ответникът да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост. Не са ангажирани доказателства и през исковия период за процесния имот да е имало учредено вещно право на ползване. В действителност по делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № . от 29.10.2009г., том ..., рег.№ ., дело № .г, по силата на който върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на .., която е дарила ап. 4, находящ се в гр.С. ул. „.“ . на праводателя на ответника. Именно поради това и след учредяване на правото на ползване в полза на .., същата е подала и заявление-декларация от 16.09.2009г за откриване на партида на нейно име.

Предвид това Софийски районен съд намира, че следва да се разгледа въпроса дали учреденото с договора за дарение от 2009г. вещно право на ползване в полза на .. е било погасено преди или в рамките на исковия период. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок, или ако не бъде упражнявано в продължение на 5 години, съответно ако вещта погине.

Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС дава право на едно лиценесобственик да ползва вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да променя съществено вещта, т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и се изчерпва с правомощията за използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и предназначението й. Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на собственика да ползва и да си служи с вещта. Титулярят на голата собственост обаче може да реализира останалите права, произтичащи от нейното съдържание. Вещното право на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС действа еднакво срещу собственика на обременения имот и срещу всички други лица, които са правоприемници на собственика, какъвто правоприемник е и ответника Т.. В този смисъл и решение № 735/18.11.2005г. по гр.д.

№405/2005г. на ВКС, І г.о.

В настоящия случай от представената декларация за отказ от право на ползване, вписана по надлежния ред, и подадена от .., се установява, че правото на ползване на погасено считано от 29.06.2015г. Следователно с осъществяване на отказ от правото на ползване върху имота, единствено собственикът на имота остава носител на всички вещни права върху него, а от там и единствено той би останал и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно действащата към 2015г нормативна уредба потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.

Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 3 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът Ф. Т. се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот, при липса на вещни ползватели, е придобил и качеството потребите на топлинна енергия.

Нещо повече същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност.

Между страните не съществува спор относно количеството на доставена топлинна енергия до имота на ответника, доколкото от същия в отговора на исковата молба не се релевират възражения в тази насока и изрично се твърди плащане и съответно е направено позоваване на изтекла погасителна давност.

Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършван реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, като за това са били изготвяни надлежни документи, носещи подпис на потребител, а именно отчет от 28.06.2022г, отчет от 10.06.2023г и отчет от 22.06.2024г. От отчетите е видно, че за исковия период не е потребявана топлинна енергия за отопление на имота, доколкото показанието на единствения монтиран топломер в жилището е нулево /старо показание 4425 и ново показание 4425/, като единствено за отоплителен сезон 2021-2022г показателят на топломера е бил 4423 – стар и 4425 -ново. Показания са нанасяни само относно отчетите на два броя водомери. Това се потвърждава и от приложените индивидуални изравнителни сметки, изготвени от ищцовото дружество. От същите се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация и за . през исковия период.

4

Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени ведно с изявленията на ответника водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за сградна инсталация и за ., като и че начислените суми отговарят именно на потребеното количество топлинна енергия в имота.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8135a6ea-219c-4c42-973f-ad28e86bdad5