Решение № 4 от 08.01.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 4 гр. П., 08.01. 2019г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА

АННА ДЪБОВА при секретаря Елеонора Крачолова и в присъствието на прокурора Костадин Паскалев като разгледа докладваното от чл.съдията НИНА КУЗМАНОВА ВНОХД № 2091 по описа за 2018 год. , за да се произнесе, взе предвид следното :

С Присъда № 198 от 13.09.2018 год. по НОХД №4214/2018год. П.ският районен съд, VІ н.с. е признал подсъдимия В.Р.П. за ВИНОВЕН в извършване на две отделни престъпления: по чл.152, ал.3,т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК във вр.чл.54 от НК му е наложил наказания за всяко едно престъпление от по ДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.П. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, така определеното на подс.В.П. общо най-тежко наказание лишаване от свобода, е постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като на основание чл.59, ал.2 и ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Със същата присъда са уважени изцяло предявените от пострадалите Г.К.Г. и Х.Й.Х., граждански искове в размер от по 20 000 лева за неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва върху присъдената сума за пострадалата Г.Г. от извършване на деянието до окончателното й изплащане . В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, както и тези направени от гражданските ищци и частни обвинители. С присъдата съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства.

Присъдата, в частта относно наложеното наказание, както и в гражданско-осъдителната част, е обжалвана от адв. Д.К., в качеството му на служебен защитник на подс.В.Р.П., като в жалбата и в допълнение към нея се твърди, че в атакуваната част присъда е незаконосъобразна и несправедлива, тъй като не са били отчетени повече смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като младата му възраст и изразеното съжаление, които, според защитата, налагат определяне на наказание в размер ориентиран към минималния предвиден в закона размер. Твърди се още несправедливост на присъдата в гражданско-осъдителната й част, поради недоказаност на претенцията от страна на пострадалата Х.Й.Х., както и прекалено завишаване на размера на присъденото обезщетение на пострадалата Г.К.Г.. Иска се в този смисъл съдебният акт да се измени, като се определи по-леко по размер наказание, както за отделните престъпления, така и общо най-тежко наказание. Иска се изменение на присъдата и в гражданската част, като се намали размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец Г.Г. от 20 000 лева на 2 000 лева, а също и да се отхвърли като недоказан гражданския иск предявен от Х.Й.Х., ведно с присъдените й разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата по изложените съображения и навеждат доводи за липса на доказателства за използвана сила при извършване на деянията. Поради това и посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства считат, че наказанието следва да бъде намалено.

Представителят на Окръжна прокуратура-

Пловдив намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че районният съд е обосновал присъдата си правилно и предвид данните за предходно осъждане, правилно е определил размера на общото най-тежко наказание, което подсъдимият да изтърпи. Изразява становище и за справедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г.Г. -адв.Л., също взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че не е налице смекчаващо обстоятелство, което да налага намаляване на наложеното на подс.П. наказание. По отношение на гражданската претенция също изразява становище, че искът е доказан по основание и размер, предвид събраните пред първата инстанция доказателства, установяващи тежкото преживяване на случилото се от пострадалата Г..

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Х.Х. -адв.Т. застъпва искането за потвърждаване на първоинстанционната присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част. Не се споделят доводите на защитника за недоказаност на предявения от Х. граждански иск, като се акцентира на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Претендират се и разноски за въззивната инстанция.

П.ският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

На основата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и на доказателствата, събрани от първата инстанция, е приета за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият

В.Р.П. е роден в гр.**., но към инкриминираните дати е живял в гр.**.. Същият е безработен, разведен е. С присъда по НОХД №111/2014г. по описа на Районен съд – гр.П., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, за което му е било наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Тази присъда е била потвърдена с решение на Окръжен съд – гр.Пазарджик от 14.05.2015г. по ВНОХД N 312/2015г. С решение на Апелативен съд – гр.П. от 09.11.2015г. наказанието на подс.П. било намалено от четири на три години лишаване от свобода, като от тази дата съдебният акт е влязъл в законна сила. Именно това осъждане обуславя и квалификацията на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, като извършени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.А от НК.

На

07.12.2017г. през деня св.Х.Й.Х. била на лекции заедно със своя приятелка – св.А.С., тъй като двете били студентки в ****.

Около 16,00ч. св.Х. се прибрала до дома си в гр.***, а по-късно – около 18,00ч. отново излязла и отишла на гости в дома на приятеля си – св.Ц.П., който живеел в ЖК „*** “ в град **. Св.Х. се придвижвала с личния си лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № **. Около 22,00ч. св.Х. се чула по телефона с приятелката си св.А.С. и се разбрали да се видят, тъй като на следващия ден им предстояло пътуване, а Х. следвало да вземе от С. комплект тонколони. По телефона св.С. обяснила, че се намира на ул.„**“ в гр.П., като св.Х. потеглила с личния си автомобил от ЖК „***“, минала да я вземе и двете отишли до дома на С. – на бул.“****“ в кв.“***“ в гр.П.. Св.Х. спряла на булеварда пред дома на св.С., последната излязла от автомобила и се отправила към апартамента си, а св.Х. останала в колата. Докато чакала, Х. започнала да си пише по мобилния телефон. По това време подс.В.П., който се намирал на същата улица в близост до автомобила на св.Х., се приближил и отворил предната лява врата. Седнал на шофьорската седалка върху св.Х., която не очаквала това посещение, като с бързо движение изместил седалката назад, завъртял контактния ключ и потеглил с автомобила. Св.Х. се уплашила и успяла да набере по мобилния си телефон приятеля си – св.Ц.П. с надеждата, че последният ще чуе ставащото се в автомобила. Подс.В.П. обаче й заявил да остави телефона на съседната седалка, което Х. направила. През това време подс.П. бил изминал с автомобила около 50м. от мястото, от където тръгнали, след което спрял. Обърнал се с лице към св.Х., хванал я под мишниците и я преместил на задната седалка на автомобила, след което се преместил и той отзад.

Автомобилът бил с две врати и отзад св.Х. не можела да излезе, тъй като предните седалки пречели. Тогава подс.П. си разкопчал панталона, извадил си половия член, който бил възбуден. Това разтревожило св.Х., която се разплакала и помолила подсъдимия да я остави на мира. Последното обаче не възпряло подс.П., който започнал да я целува по устата и я съблякъл гола, въпреки съпротивата на св.Х.. След това подс.П. поставил презерватив на половия си член, който предварително бил подготвил и проникнал с члена си във влагалището на св.Х., която не желаела да осъществяват полов акт, но въпреки съпротивата й подсъдимият осъществил такъв. След извършването на няколко възвратно-постъпателни движения подс.П. еякулирал, като част от семенната му течност попаднала на задната седалка на автомобила. Тогава подс.П. казал на св.Х., че презервативът му се бил скъсал, след което си закопчал панталона, излязъл през лявата врата и си тръгнал. Св.Х. била много разстроена, но успяла да се облече и да се свърже по мобилния си телефон с приятеля си и със св.С., които вече я търсили. Срещнали се пред заведение „М.“ в кв.“**“ в гр.П., а след това св.Х. се прибрала и се изкъпала. Едва след това, придружавана от св.С. и приятеля си отишла в * РУП – гр.П. където съобщила за изнасилването и предала с протокол за доброволно предаване дрехите, с които била облечена преди това.

Св.Г.Г. живеела с родителите си в едно жилище в гр.***., а приятелят й – св.С.Т. също живеел при родителите си в апартамент на ул.“****“ №** в кв.“***“ в гр.П.. На 20.12.2017г. св.Г. приключила работа към 19,30ч., след което се срещнала със св.Т. в кафе „К.“ в кв.“**“. Около 20,30 часа двамата тръгнали да се разхождат в квартала. Тъй като на св.Т. му се ходело до тоалетна, а се намирали до апартамента на родителите му, решил набързо да се отскочи до там. Св. Г. не поискала да се качи с него, затова, тъй като времето било студено св.Т. й дал ключа за автомобила си – „Рено Клио“, който стоял паркиран край блока и бил със свалени регистрационни табели от КАТ. Св.Г. отключила автомобила, седнала на шофьорската седалка и запалила двигателя, за да се стопли. Няколко минути след това по улицата преминал подс.П., който видял свидетелката да седи в запаления автомобил. Подс.П. отворил предната лява врата й казал на св.Г. „мръдни навътре за да вляза“. Свидетелката се възпротивила, при което подс.П. извадил малък нож и го насочил към нея, като й разпоредил да остави мобилния си телефон на таблото и да си разкрачи краката, за да седне в нея. Св.Г. се изплашила и изпълнила нареждането. Подсъдимият седнал върху и пред свидетелката на шофьорската седалка и подкарал автомобила, който бил със запален двигател.

Докато пътували свидетелката няколко пъти повтаряла, че е автомобила е на приятеля й, който ще я търси, но подс.П. й заявил да „кротува“ и че „няма да й направи нищо лошо“. Изминали около петдесетина метра и подсъдимият спрял лекия автомобил на края на улицата, където започвало полето, като загасил двигателя и светлините. Принудил свидетелката, размахвайки първо ножа, а после хващайки я с ръце да мине на задната седалка на автомобила. Въпреки съпротивата й, успял да съблече панталона и бикините й, след което разкопчал ципа на собствения си панталон, извадил половия си член и осъществил полов акт с Г., като еякулирал върху тапицерията на задната седалка. След като свършил закопчал панталона си и си тръгнал. Междувременно мобилният телефон на Г. звънял постоянно, тъй като приятелят й я търсил. Едва след като подс.П. си тръгнал св.Г. успяла да отговори и да съобщи за случилото се.

От заключенията на назначените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи се установява следното: При прегледа на Х.Й.Х. е установено: кръвонасядане по дясната подбедрица; охлузване по дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие. Кръвонасядането по своя цвят добре отговаря на давност до около 3 ден. Охлузването, предвид наличието на коричка над нивото на околната здрава кожа, добре отговаря да е с давност повече от 24 часа. При съдебно-гинекологичния преглед е установено наличие на девствена ципа с пръстеновидна форма, налобена, с месесто-еластична консистенция, и наличие на стара дефлорационна щърбина към 9 часа с давност повече от 14 дни. Устройството на девствената ципа позволява да бъде извършено полово сношение, без от това по нея да останат видими травматични увреждания.