Решение № 557 от 05.12.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 281/2022
- Вид
- Решение № 557
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- Вяра Маркова Панайотова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 557 гр. Търговище, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Ж. Л. И. като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530100281 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД, за сумата от 7131,11 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е имало сключен Договор за потребителски кредит № EMLN-17028415 от 28.05.2019 год., по силата на който кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер на 6000 лв., която сума била получена от ответника, чрез превод по банкова сметка. В молбата се твърди, че ответникът с подписване на договора за кредит е поел задължение да възстанови предоставения кредит, ведно с договорна лихва и такси, посредством 60 месечни погасителни вноски, дължими по начин и в срокове, посочени в договора и съдържащия се в него погасителен план. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил своевременно задълженията си по договора за кредит, преустановил е плащанията на вноските, като падежа на първата неплатена вноска е настъпил на 20.01.2020 год. и считано от изпадането в забава е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава, а крайния срок за погасяване на задължението бил 20.05.2024 год., но поради забавата на длъжника кредитора упражнил правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като уведомил ответника на 17.08.2021 год., но последния и след тази дата не възстановил дължимите суми. В исковата молба се твърди, че кредитора е прехвърлил вземането си на ищеца с Приложение № 1а / 18.06.2020 год. към рамков договор за цесия от 22.04.2020 год., като към исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от исковата молба. Тъй като и след прехвърляне на вземането не последвало изпълнение и 1 предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължими главница, договорна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно - 5 655,92 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 1 259,62 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2020 г. до 20.07.2021 г. и 215,57 лева - лихва за забава, която представлява сбор от 102,52 лева, начислена за периода от 21.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и 113,05 лева, начислена за периода от 17.08.2021 г. до 29.10.2021 г. Претендира разноски в производството. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез писмено становище от процесуален представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора исковете са оспорени и по основание и по размер, като се твърди, че не е на лице валидно възникнала облигационна връзка между ответника и ищеца, поради което и не е налице задължение на ответника към ищеца, на соченото от последния основание. Твърди се, че ищеца няма вземане срещу ответника, доколкото извършеното прехвърляне на вземането не е било съобщено на длъжника и цесията не е породила действие спрямо него. Оспорва и размера на предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на иска, поради наличие на неравноправни клаузи в договора, касателно договорната лихва, поради липса на разписана в договора методика за изчисление на лихвата, което било в нарушение на ЗЗП и ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание особения представител поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1569 / 2021 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 5655,92 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК 130697606 задължение по Договор за кредит № EMLN-17028415 от 28.05.2019г., обявено за предсрочно изискуемо от 17.08.2021г., ведно със законната лихва от 04.11.2021год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 2337,27 лв. за периода от 20.01.2020г. до 17.08.2021г. и обезщетение за забава в размер на 215,57 лв. за периода от 21.01.2020г. до 29.10.2021г. и направените разноски. Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск 2 за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК. В настоящото производство ищеца е предявил иск за част от вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което и съобразявайки претенциите на ищеца заповедния съд е обезсилил заповедта за изпълнение в частта, за която няма предявен иск, а именно в частта относно договорната лихва, начиселна за периода 20.01.2020 год. – 20.07.2021 год. за разликата на 1259,62 лв. до пълния размер от 2337,27 лв.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № EMLN 17028415 от 28.05.2019 год. сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., клон България, в качеството на кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит по силата на който първия е отпуснал на втория паричен кредит в размер на 6000 лв., застрахователна премия за застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 1119,60 лв. по договор за застраховка, който кредитополучателя е сключил с трето лице в полза на кредитодателя, при ГЛП 17,17 % и при уговорен ГПР 20.57 %, срещу задължение сумата да бъде върната чрез 60 месечни вноски в размер на по 167,77 лв., при договорен краен падеж 20.05.2024 год. В договора е посочен общия размер на плащанията, които следва да бъдат извършени от ответника в размер на 10066,20 лв. От представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредите ( л.21 ) е видно, че ответникът е получил пълния обем информация, необходим за да формира воля за сключване на договора за кредит, а от представения платежен документ се установява, че кредита е предоставен на ответника на 29.05.2019 год., чрез превод на сумата от 5790,00 лв. по банкова сметка, остатъка от кредита след приспадане на такса ангажимент в размер на 210 лв., дължима съгласно договора. В договора е инкорпориран и погасителния план, от който е видно как се погасява кредита и остатъка по главницата, а в условията на договора, които са индивидуални , а не общи е описано какво се включва като компоненти в погасителната вноска, както и реда за погасяване – разноски, лихви, главница.
С Приложение № 1а / 18.06.2020 год. към Рамков договор за цесия от 22.04.2020 год. кредиторът на ответника е продал и прехвърлил на ищеца свои вземания, в това число и вземането си към ответника ( виж л. 23 - л. 34). От приложените писмени доказателства се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, като уведомлението е приложено към исковата молба и връчено на ответника, ведно с нея. Към доказателствата по делото е приложена и квитанция за куриерска доставка, видно от която и уведомлението за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по кредита са били връчени от ищеца на ответника на 17.08.2021 год.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възприета от съда и страните без възражения се установи, че ответникът е усвоил предоставения кредит, погасил е част от него, чрез плащане на 8 вноски със забава в размер на 1177,33 лв., като плащанията са направени в периода 04.07.2019 год. – 27.01.2020 год., като първата неизплатена в цялост 3 месечна вноска е била с падеж на 20.01.2020 год. и няма извършени плащания за погасяване на задължението след прехвърляне на вземането. От заключението се установи също така, че неизплатената главница по договора за кредит е в размер на 5512,77 лв., договорната лихва за периода 20.01.2020 год. – 20.07.2021 год. е в размер на 1312,41 лв. и 15,72 лв. за първата частично неплатена месечна застрахователна премия. Установи се от заключението, че обезщетението за забава за периода 21.01.2020 год. – 13.03.2020 год. и за периода 17.08.2021 год. – 29.10.2021 год. възлиза на 112,80 лв. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че претенцията на ищеца по искова молба за неизплатената главница, включва не само главницата по кредита, но и застраховката, като в заключението е дадена чистата стойност на главницата по договора за кредит, без застраховката от където се получава разликата между посоченото в заключението и претенцията на ищеца.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответника има задължение по договор за кредит към „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С.А., клон България, както и че кредитор е прехвърлил вземането си на ищеца по делото. Установи се и безспорно, че кредита е усвоен от ответника, както и че същия не е погасил частично задължението си по начина, и в сроковете посочени в договора, като е останал задължен към стария кредитор, задължението не е било погасено и след прехвърляне на вземането. Не са представени доказателства за погасяване на задължението в хода на съдебното производство.
Основното възражение на особения представител на ответника е, че последния няма задължение към ищеца, поради това, че не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията не е породила действие. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено, като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да породи действие съобщението следва да е направено от предишния кредитор. По делото се представиха доказателства, от които се установи, че в съответствие с чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника, от негово име. От представените писмени доказателства се установи, че цесионера е уведомил длъжника, като е изпратил уведомление на адреса, посочен в договора, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост, като те са достигнали до ответника на 17.08.2021 год. Дори и да се приеме, че връчването не е редовно и уведомлението за цесията да не е достигнало до длъжника, преди завеждането на иска, то съгласно задължителната практика на ВКС - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК , Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и др.- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание 4 чл. 235, ал. 3 ГПК.
Разпечатката съдържа 15 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8133c150-2387-4da8-adcc-3eededc135c3