Решение № 3023 от 26.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3023

Стара Загора, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20267240700451 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Я. К. П. от [населено място], против Заповед №GPAM-1665061/05.04.2026 год. на младши автоконтрольор в Районно управление Първомай при ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на Я. К. П. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Твърди, че в заповедта не се съдържат всички фактически обстоятелства, тъй като не са описани никакви доказателства, не са посочени доказателства, които ги потвърждават. Направено искане за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. С. Ч..

Ответникът, Ж. Г. М. - Младши автоконтрольор в Районно управление Първомай при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. Към съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е депозирана и молба-становище от Началника на РУ Първомай, в която се излагат доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Според настоящия съдебен състав, тази молба-становище не следва да се вземе в предвид, тъй като Началника на РУ Първомай не е страна по делото, нито е представено пълномощно, с което ответника по делото да е уведомил Началника на РУ Първомай да го представлява по делото, ако и същият да има юридическа правоспособност.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №GPAM-1665061 от 05.04.2026 год. на младши автоконтрольор в Районно управление първомай при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, на жалбоподателят Я. К. П. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, съставеният акта за установяване на административно нарушение №4779407. В същият е отразено, че на 05.04.2026 год. около 00:55 часа в [населено място], на [улица]срещу №34 управлява личния си лек автомобил Т. К. с рег. №[рег. номер] с посока на движенине север-юг, като при проверката е установено, че лицето управлява автомобила с концентрация на алкохол в издишвания въздух с показание 1.03 на хиляда промила, установено поп надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0722 на 05.04.2026 год. в 00:55 часа- На водача е издаден талон за кръвно изследване с номер 306985. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на Я. К. П. на 05.04.2026 год., а жалбата е входирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 17.04.2026 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №317з-3162/15.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ – т.I, т.11 заповедта.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, противно на изложеното в жалбата. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Д. Т. М.. С налагането на ПАМ, се цели преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от водача Д. М.. Следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил собственика на МПС да понесе законовите последствия, само ако е предоставил умишлено собственото си МПС на неправоспособен водач. Дали това е станало умишлено или по непредпазливост е без значение. При налагането на ПАМ не се изследва субективния елемент при предоставянето на МПС. Собственикът на автомобила следва да положи всички усилия да не допусне управлението на собствения му автомобил от неправоспособен водач. По делото е представена справка за нарушител/водач на лицето Д. Т. М., от които е видно, че спрямо същия са издадени шест наказателни постановления за периода 24.04.2024 год. – 24.08.2025 год., които са влезли в законна сила и с които са отнети общо 40 контролни точки на лицето. В този смисъл, водачът М. е неправоспособен водач, считано от 01.10.2025 год., на която дата е влязло в законна сила последното наказателно постановление №25-0327-000735/04.09.2025 год. на ОД на МВР Стара Загора РУ Чирпан за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Към момента на проверката – 05.04.2026 год., същият е бил неправоспособен и следвало да изпълни задължението си да върне СУМПС съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до шест месеца. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба – налага се на собственик, който е предоставил собственото си МПС на водач, който е неправоспособен.

В хода на съдебното производство не е оборена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна на жалбоподателят. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.162, ал.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е имал възражения по съставянето му.

Доколкото в заповедта е извършена препратка към съставеният акт за установяване на административно нарушение, и имайки в предвид Тълкувателно решение №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, което казва, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най – късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, съдът намира, че оспорената заповед е надлежно мотивирана. В самият акт е посочена установената фактическа обстановка, от която се установява по безспорен начин и законовите предпоставки за налагането на оспорената заповед – лицето управлява МПС след употреба на алкохол, установено, че описаното техническо средство. Това показание не е оспорено на момента, жалбоподателят не е дали кръв за лабораторен анализ, поради което показанието на техническото средство е меродавно не само за употребата на алкохол, но е за установената концентрация на алкохол.

Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, колкото е минималния срок, предвиден в закона. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е наложено в минимално предвидения в закона срок. Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора, шести състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. К. П., [ЕГН] от [населено място] против заповед №GPAM-1665061/05.04.2026 год., издадена от Ж. Г. М. - младши автоконтрольор в Районно управление Първомай при ОД на МВР Пловдив, като неоснователна.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�