Решение № 118 от 09.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110101846 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен о т В. К. Р., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: *** чрез адв. Й. А. срещу З. А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 10 лева /десет лева/ - частичен иск от общо 359.09 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.08.2023г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Ситроен С3, с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба - 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 13.12.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 10.00лв. /десет лева/ частичен иск от общо 359.09 лева, на сумата в окончателен размер 326.35 лв. /триста двадесет и шест лева и 0.35 ст./.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 19.06.2023г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № 0306Х0823013. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца - Ситроен С3, с peг. № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със срок на действие 24.06.2023г.-23.06.2024г. Автомобилът бил оценен на стойност 3500 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 306 лева. Към настоящия момент премията била изплатена на застрахователя. На 03.08.2023г. около 10:00 часа в гр. Варна, кк Чайка, СБР Термал на паркинга където бил паркиран автомобила, ищецът установил настъпили увреждания по него – преден ляв калник. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № 713023030100004. Застрахователят определил размера на обезщетението, който възлизал на 60.91 лева, което към настоящия момент му било изплатено. Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 420 лв., 1 като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 326.35 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил, обективиран в полица № 0306Х0823013, със срок на действие от 24.06.2023г. до 23.06.2024г..

Не оспорва, че на 04.08.2023г. е заведена претенция за репариране на щети по автомобил Ситроен С3, с peг. № ***, установени на 03.08.2023г. Застрахованият декларирал, че е съгласен размерът на обезщетението да бъде определен съгласно ОУ на застрахователното дружество - по експертна оценка на застрахователя. Застрахователното обезщетение било определено на 60.91 лева по експертна оценка, като отговаряло на Общите условия по застраховка „Каско" с оглед възрастта на автомобила – 20 г., което не изисквало ремонт в официален сервиз на марката или в доверен сервиз на застрахователя. Навежда доводи, че обезщетението следвало да се изплаща единствено по експертна оценка. Сочи, че застрахованият не представя доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне вредите. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Оспорва и дължимостта на акцесорната претенция. Твърди, че е налице подзастраховане и обезщетението следва да се намали в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и действителната стойностна МПС. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 03.08.2023г. по отношение на лек автомобил марка Ситроен С3, с peг. № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица № 0306Х0823013, със срок на действие от 24.06.2023г. до 23.06.2024г., че застрахователната премия от 306 лева е изплатена от ищеца в полза на ответника, че ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 60.91 лева, което е изплатено на ищеца.

От застрахователна полица № 0306Х0823013, със срок на действие от 24.06.2023г. до 23.06.2024г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 3500 лева, при застрахователна премия 306 лева. Не е спорно, че премията е заплатена в полза на застрахователното дружество. В договора е посочен начин на обезщетяване – по експертна оценка на застрахователя.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Ищецът на 04.08.2023г. е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис на щета по претенция №

713023030100004/04.08.2023г. за причинени увреждания по автомобила.

Представени са Общи условия за застраховка на МПС - Каско, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, след съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Ситроен С 3" с рег. N: СС4191АР (описани от застрахователя в Опис на 2 щетите по претенция № 713023030100004 и видими на предоставения снимков материал), вещото лице приема, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между превозното средство, докато е в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция № 713023030100004 и видими на предоставения снимков материал, а именно: Преден ляв калник. Общата стойност на ремонта - Преден ляв калник, по средни пазарни цени към датата на настъпване на щетите, е в размер на 387.26 лв.. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са вследствие на съприкосновение с твърд обект с малка контактна повърхност. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Ситроен С 3" с рег. N: СС4191АР и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото произшествие. Действителна пазарна цена на лек автомобил „Ситроен С 3" с рег. N: СС4191АР към дата 03.08.2023 г. е в размер на 3 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС

- Решение

№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Застрахователят се позовава също на договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по 3 експертна оценка.

Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.

При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява посочената в договора сума.

Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81333624-5b71-4b49-902e-ddb8ef898345