Решение № 8862 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8862 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110144927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД „......“ АД срещу ЗАД „.............” АД, с която се предявени в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 906,28 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 06.07.2024 г. в гр.

...... по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „..........“, с рег.

№ ......... ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2025 г., до окончателното плащане, и за сумата от 76,35 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.01.2025 г. до 28.08.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „.........“, с рег. № ....... Поддържа, че вредите са на стойност от 1 772,52 лв., в който размер изплатил застрахователно обезщетение на застрахования. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Излага, че уведомил ответника на 02.12.2024 г. за регресното си вземане, но претенцията му не била удовлетворена, поради което претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва главния иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за пътно-транспорно произшествие с участието на лек автомобил „..........“, с рег. № .........., както и механизма и обстоятелствата при настъпването му. Твърди, че застрахованият при него водач няма вина за настъпването на пътния инцидент. В тази връзка излага, че причина за настъпване на инцидента било поведението на водача на третия автомобил, участващ в процесното ПТП – лек автомобил марка „........“, с рег. № ..........., който не спазил необходимата дистанция, с което допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач на лекия автомобил „.........“, с рег. № ......, който с поведението си нарушил правилото на чл. 24, ал. 2 ЗДвП и намалил значително скоростта на управляваното МПС, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца лек автомобил било силно завишено. Оспорва основателността на иска за лихва със съображения за акцесорния му характер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване на регресното вземане по иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказването на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. чл. 153 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „..........“, с рег.

№ ......... че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното ПТП в размер на 1 772,52 лв., че на 02.12.2024 г. ответникът е получил изпратеното от ищеца надлежно 2 окомплектовано уведомление за регресното вземане. Посочените факти съдът приема за установени и от събраните в хода на производството писмени доказателства.

Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото Застрахователна полица № .........../02.11.2023 г. се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и собственика на процесния лек автомобил марка „.........“, с рег. № ......, в качеството на застрахован с период на покритие от 00:00 ч. на 22.11.2023 г. до 23:59 ч. на 21.11.2024 г. при покрит риск „Пълно Каско“.

Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило същото. Тези спорни обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват еднопосочно от съвкупния анализ на приобщените по делото като писмени доказателства Протокол за ПТП № ......../06.07.2024 г., Протокол за ПТП № ......./06.07.2024 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на

МПС от

10.07.2024 г. и материалите по административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, както и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза.

След преценка на доказателствата по делото, съдът достига до извод, че процесното ПТП е настъпило на 06.07.2024 г. около 18:00 ч. на Републикански път ...... в посока от гр. ...... към гр. ......, на около 1000 м. преди комплекс „..........“, с участието на водача на процесния лек автомобил марка „.........“, с рег. № ......, застрахован при ищеца, водача на лек автомобил марка „..........“, с рег. № ......... застрахован при ответника, и водача на лек автомобил марка „........“, с рег. № ..........., при следния механизъм: поради неспазване на необходимата дистанция водачът на лек автомобил марка „..........“ реализирал ПТП с намаляващия пред него скоростта си на движение лек автомобил марка „........“, който вследствие на удара се изместил напред и реализирал ПТП със спрелия вдясно на уширение на пътното платно лек автомобил марка „.........“. Инициалният удар настъпил между предната част на лек автомобил марка „..........“ и задната част на лек автомобил марка „........“. Според експертизата причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил марка „..........“, който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намаляващия пред него скоростта си на движение лек автомобил марка „........“.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „..........“, застрахован при ответното дружество. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Вещото 3 лице е категорично, че водачът на лек автомобил „..........“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намаляващия пред него скоростта си на движение лек автомобил марка „........“.

От всичко изложено следва извод, че презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от страна на ответника при условията на обратно доказване, поради което съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „..........“, застрахован при ответника, по отношение на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.

Неоснователно е своевременно наведеното в отговора на исковата молба възражение, че процесното застрахователно събитие е настъпило при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил марка „.........“, застрахован при ищеца. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не ангажира доказателства, от които да следва категоричен извод, че към момента на настъпване на процесното произшествие водачът е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДвП. От събраните по делото доказателства не следва категоричен извод, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е намалил значително скоростта на управляваното от него превозно средство, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите, като е създало условия или е улеснило тяхното настъпване /така Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о./. Приносът на увреденото лице трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Възражението на ответника за наличие на виновно поведение на водача на лек автомобил марка „........“ поради допуснато от негова страна нарушение на правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП също е неоснователно. От показанията на свидетеля Д. – водач на лек автомобил марка „........“, се установява, че скоростта му е била ниска и се е намирал на около 15 метра от лек автомобил марка „.........“. Тази дистанция е била достатъчна, при положение, че непосредствено преди да бъде ударен от лек автомобил марка „..........“ водачът на лек автомобил марка „........“ вече е предприемал маневра за изпреварването отляво на лек автомобил марка „.........“, каквато маневра не се установява да е извършена в нарушение на правилата за движение по пътищата. Освен това, по делото се доказа, че сблъсъкът между процесния лек автомобил и лек автомобил марка „........“ е реализиран единствено поради 4 настъпването на първоначалния удар между лек автомобил марка „..........“ и лек автомобил марка „........“, вследствие на който последният е изтласкан напред.