Решение № 508 от 27.04.2018, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2449/2017
- Вид
- Решение № 508
- Подписан
- 27.04.2018
- В сила
- 26.05.2018
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /27.04.2018 година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Пазарджик, 27 граждански състав на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Тодорова секретар: Иванка
Панчева прокурор: като разгледа гражданско дело номер 2449 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът И.Г.Л. претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответника „Е.А.Д.”ООД, че дължи сумата от 14500,00лева, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до изплащане на вземането, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед издаден на 10.01.2016г., с падеж на плащане-01.06.2016 г., за която сума е издадена Заповед № 357/22.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 598/2017 г. на PC-Пазарджик.
В исковата молба са изложени твърдения, че за И.Г.Л. съществува парично вземане за сумата от 14500,00 лева срещу ответното дружество по запис на заповед, издаден на 10.01.2016 г., с падеж- 01.06.2016 г. който е редовен от външна страна, като менителничното задължение по него не е изпълнено. Поради това сезирал РС - Пазарджик със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, каквато била издадена, ведно с изпълнителен лист, за процесната сума. Ответникът, в срока по чл. 414 от ГПК, възразил да дължи изпълнение. В тази връзка се посочва, че записът на заповед обезпечавал правоотношението по сключен между страните на 10.01.2016 г. договор, съгласно който ответното дружество, което се представлявало от управителя В.И.С., възложило на ищеца, а той приел да произведе за търговските нужди на ответника, както и да достави разсад за домати сорт „Миляна”, средноранно засаждане, при условията за 10000 броя разсада за цена 1,45 лв./бр., или на обща стойност 14500,00 лева. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите по производството на разсада, включително труд, семена, отопление на оранжерията, пръскане, поливане, доставката до седалището на дружеството в с. Щ., община Пазарджик. Уговорили краен срок, до който следвало да се предаде готовия разсад - 15.05.2016 г. Договореното възнаграждение от 14500,00 лева следвало да се изплати в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ.. Възложителят се задължил да приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно не стори това, поел задължението да плати неустойка в размер на цената на отказания разсад. Като гаранция за заплащане на договорения разсад ответникът подписал Запис на заповед на стойност 14500,00 лева с падеж на определен ден-01.06.2016 г. Ищецът твърди, че е произвел разсада във фамилната му оранжерия в с. М.К., като на 13.05.2016 г. уведомил управителката В.С., че ще бъде доставен до седалището на дружеството в с. Щ.. С помощта на приятел, ищецът натоварил разсада в собствения си микробус и го закарал според уговорката. Там бил посрещнат от управителката на дружеството г-жа С., която се твърди, че дори не пожелала да погледне растенията. Същата отказала да приеме цялото договорено количество поради осигурен по-евтин разсад.
Предвид изложеното ищецът счита, че на основание чл. 6 от така сключения договор ответното дружество му дължи неустойка в размер на цената на отказания разсад – 14500,00 лева, тъй като отказът да се приеме разсада бил неоснователен. На основание чл.
9 от договора процесният запис на заповед обезпечавал изпълнението на задължението на Възложителя да приеме изработеното. В случая целият произведен разсад бил бракуван поради невъзможност за реализация. С оглед на това поддържа, че претендираната сума се явява дължима.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна заявява, че не оспорва съществуването на процесният запис на заповед за 14500,00лв. от 10.01.2016г., с падеж 01.06.2016г., място на плащане гр.Пазарджик, както и че е подписан от В.И.С.- съуправител, подпечатен с печат на дружеството - ответник, включително, че не е предявяван. Не се спори и за това, че записът на заповед имал обезпечителна функция по Договор от 10.01.2016 г., но не и за неустойката по т.3и т.6 от договора, каквато се претендира. Поддържа се, че записът на заповед е нищожен и е ангажирал само отговорността на физическото лице В.С., според чл.537 във вр.с чл.461 - чл.463 от ТЗ. Оспорва се, че са били осъществени и настъпили всички фактически обстоятелства, включително времето на издаване и непредявяване на записа. Твърди се, че ищецът не е регистриран като земеделски производител. Оспорва се, че ищецът изобщо бил произвел посадъчен материал, отговарящ на БДС /т.4 от договора/, в такива количества към посочения в договора период, издал фактура за доставения разсад и бракувал разсада по предвидения ред. Оспорва се, че дружеството е имало нужда от доставка на разсад от домати, тъй като никога не е произвеждало домати. Посочва се, че към 10.01.2016г. имало в търговския регистър вписан и известен на всички трети лица, включително и на ищеца, дружествен договор, като съгласно неговия чл.36.ал.3, управителят можел да сключва сделки на стойност над 10000 (десет хиляди)лв. /към 01.06.2016г. е вече 15000лв./ само след предварително писмено съгласие, изразено в протокол на Общото събрание на съдружниците. Поддържа се, че управителят В.С. подписвайки запис на заповед и договор за продажба на стойност над
10000лв. - за 14500,00лв., е превишила правата си като управител; сторила е това без знание и съгласие на съдружниците към 10.01.2016г. и във вреда на дружеството. В тази връзка се поддържа, че щецът бил недобросъвестен. По тази причина сделките били недействителни по отношение на дружеството – ответник.
Оспорва се, че на
13.05.2016г. е извършена доставката на разсада в с.Щ.. Това бил домашния адрес на М.К., където имало винаги домашен човек. В.С. идвала на този адрес само няколко пъти със семейството си на гости, но не и на 13.05.2016г. Твърди се, че посочените сделки са нищожни поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие на дружеството, липса на основание и привидни по отношение на ответника, както и сключени от представителя във вреда на дружеството. В тази връзка се посочва, че в нито един момент не било свиквано и провеждано общо събрание, съгласно изискванията на дружествения договор и закона, на което съдружниците да са дали писмено съгласие за сключването им. Дружеството нямало и няма никакви преки и косвени отношения с ищеца,за да бъде задължавано със сумата 14500,00лв. Дружеството в посочения период не било регистрирано като земеделски производител, не е имало земеделска земя, на която да прави насаждения от домати, а посочената цена от 1.45лв./бр. разсад била нереална за пазара.
Ответникът твърди, че процесните сделки са привидни и накърнявали добрите нрави, тъй като В.С. действала против интересите на дружеството. Твърди се, че ответното дружество било кандидатствало на 25.11.2016г. пред ДФЗ с проект по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 мярка 4.1.Изграждане на птице¬ферма“.Консултант по тази програма е било „Агроплюсконсулт“ ЕООД, с управител Б.В.Ч.,за което бил подписан Договор за консултантска услуга от 01.10.2016г. През м.10.2016г. Б.Г.закупил дяловете на Е.Г.и станал съдружник и съуправител в ответното дружество. Твърди се, че на 11.10.2016г. С. подписала, в нарушение на чл.36,ал.3 от дружествения договор, съглашение за заем със „СГ М.Г.“ ЕООД, с управител С.С.в размер на 115000лв. Към 20.12.2016г. Б.Г.установил, че от банковата сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД С. била изтеглила в брой над 96 хил. лв. и на практика оставила дружеството без средства. В счетоводството нямало документи за внасяне на тези пари в касата, не била представила и разходни документи. Съдружниците поискали да даде отчет за средствата, но тя отказала и заявила, че от сега нататък да контактуват само чрез съпруга й И.С.. Междувременно заемодателят предявил иск за връщане на заема и по т.д.№ 26/2017г. на ОС-Пазарджик дружеството е осъдено да плати 115000,00лв. Във връзка с действията на С. против интересите на дружеството било свикано Общо събрание на 23.02.2017г., на което е взето решение за предупреждение за изключването й по чл. 126 от ТЗ. Въвеждат се твърдения, че на 10.03.2017г. е проведена среща между М.К., Б.Г.и И.С., на последния уведомил, че съпругата му няма да дава отчет за парите на никого. Наред с това заплашил съдружниците на дружеството, че от тук насетне ще имат проблеми с А.Г.(съпруг или мъж, с когото живеела бившата съдружничка Е. Г.) от Пловдив, който бил „голям силов играч“, наред и с ищеца, като местен „силов играч“. Те щели да предявят искания със запис на заповед за повече от 120 000 лв. - 150000лв. и така щели да „разкажат играта“ на дружеството. Заплашил физически двамата съдружници, поради което се твърди,че подали жалби в Прокуратура. Посочва се, че от края на м.03.2017 г. започнало принудително изпълнение срещу дружеството, с оглед образувани заповедни и изпълнителни производства. Посочва се, че на 23.05.2017 г. В.С. поискала прекратяване разглеждане заявление на дружеството до ДФЗ, като приложила антидатиран протокол на ОС от 12.05.2016 г. с неистински подпис на съдружника В.К..
Предвид гореизложеното се твърди, че посочените запис на заповед и договор са подписани от С. без основание, за привидно задължаване на дружеството, с превишаване правата си в качеството на управител, без съгласието на съдружниците и във вреда на дружеството.
Постъпило е становище от управителя В.С., конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника. Посочва, че е съуправител на „Е.А.Д.“ООД, което дружество представлява заедно и поотделно с М.В.К.и Б. Г. Г.. Последните били приети за съдружници съответно през май 2016г и през октомври 2016г, поради което счита, че не били запознати с дейността на дружеството преди приемането им. Сочи се, че по търг.дело № 148/2017г по описа на ОС- Пазарджик, решенията на Общото събрание на ответното дружество за изключването й като съдружник и заличаване като управител са спрени, поради което дружеството продължава да се представлява от тримата.
Посочва, че ответникът търси отговорност от нея за извършеното, но без да проследи в цялост дейността й като управител и взетите решения от Общото събрание на съдружниците, преди посочените две лица да са били приети като съдружници. Поддържа, че с цялата си дейност се е стремяла да работи в полза на дружеството, като сочи, че „Е.А.Д.“ ООД било регистрирано като земеделски производител през 2015г. и през 2016г, като през 2016г са отглеждали домати. Не оспорва, че за нуждите от разсад домати е сключила договор с ищеца, както и че е издала в негова ползва процесния запис на заповед.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, за да бъде уважена претенцията на ищеца - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) ищецът да притежава материалноправна легитимация, изразяваща се в качеството му на поемател (кредитор) на вземането по ценната книга; 2) вземането да е основано на менителничен ефект, който е редовен от външна страна и 3) записът на заповед да подлежи на изпълнение.
Съгласно разясненията дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 17, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК,
„при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед“. По делото се установяват следните правнорелевантни факти:
От приложеното ч. гр. дело № 598/2017 г. на РС-Пазарджик се изяснява, че на 17.02.2017 г. съдът е сезиран от ищеца със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Издадена е Заповед № 357/22.02.2017 г., видно от която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума.