Решение № 725 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200487 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000522 от 21.11.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ю.

Б. Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ю. Б. Т., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Районно управление „Полиция“ - Труд, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Ю. Б. Т. за това, че на 26.10.2022г. около 06:45 часа на път ІІ-64 км.46 +300 при посетен сигнал за ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.

№ ** с водач Ю. Б. Т. и лек автомобил марка „Фиат“ с рег.№ ** , при извършена полицейска проверка от С.Г.М., ** при РУ Труд ОД на МВР Пловдив е установено, че управляваният от Ю. Б. Т. лек автомобил **, е с прекратена служебно на 26.08.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, след като в двумесечен срок от придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира. В хода на проверката по ЗМ 332/2022г. прокурорска преписка № 12344/2022г. се установило, че МПС е закупено от Т.. На Ю. Б. Т. е бил съставен АУАН № GA/52113 от 26.10.2022г., който е прекратен и изпратен на ДП по чл.345, ал.2 от НК на РП Пловдив. Настоящото административно наказателно производство е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Деянието е установено в хода на проверката с преписка 12344/2022г. по описа на РП Пловдив, по която е отказано образуване на ДП с Постановление от 04.11.2022г. на прокурор Г.Х. от РП Пловдив. Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН и параграф 6, т.32 от ДР на ЗДвП. При индивидуализиране на наказанието е съобразено с чл.27, ал.2 от ЗАНН, с което е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.

С това виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените по делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни, логични и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя Т. е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на административно нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по 2 управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. На 24.06.2022г. въз основа на договор за покупко-продажба на МПС жалбоподателят е придобил собствеността върху лек автомобил „Фолкваген Голф“ с рег.№ **. В законоустановения срок от промяната на собствеността на въпросното МПС е следвало да заяви това обстоятелство, чрез промяна на регистрацията на МПС, която да намери отражение в СРМПС. Тъй като той не е сторил това, законосъобразно наказващият орган е счел, че въпросното МПС попада в приложното поле на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав /промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечен срок без новия собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация/, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Върху собственика на МПС тежи задължението преди да предприеме управление на МПС да се убеди, че то отговаря на всички изисквания, предвидени в закона, включително и че регистрацията му не е служебно прекратена. При знание, че е закупил автомобил и че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, собственикът е могъл и е бил длъжен да знае, че регистрацията на същия ще бъде прекратена служебно и автоматично, тоест деянието е виновно извършено, при форма на вина непредпазливост.

Доколкото управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил с прекратена регистрация, то той представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 3 от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен интерес, като законосъобразно е наложил наказания в предвидения в закона минимален размер, поради което съдът не може да ги измени в посока тяхното намаляване, предвид наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Не се приема от съда като основателно наведеното в жалбата възражението за нарушение на правилото за забрана за двойно наказване на нарушителя. Действително при съставения срещу жалбоподателя АУАН № GA/52113 от 26.10.2022г. и издаденото въз основа на него НП № 22-6207000509/11.11.2022г., е налице идентичност на субект и факти на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП с тези по обжалваното в настоящото производство НП № 22-6207-000522/21.11.2022г. Видно обаче от съдържанието на процесното НП, горепосоченият АУАН е бил прекратен, а от съдържанието на издаденото въз основа на него НП се установява, че за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя не е наложено предвиденото административно наказание, т.е. същият не е бил санкциониран. Отделно от това, образуваната в Районна прокуратура Пловдив прокурорска преписка е била прекратена и с Постановление от 04.11.2022г. районен прокурор е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. В случая не може да става въпрос за нарушение на принципа non bis in idem, който съобразно разпоредбата на чл.

17 от ЗАНН се изразява в забрана повторно налагане на административно наказание за едно и също административно нарушение, за което нарушителят е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, а това е така защото на първо място, липсва друго наказателно производство, касаещо същото деяние и на второ място, защото жалбоподателят не е бил наказан с влязло в сила НП за нарушение, тъждествено на процесното.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които 4 да водят до опорочаване на производството. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно приложените по административната преписка оправомощителни заповеди. Спазена е предвидената от закона форма, както и материалноправните и процесуални разпоредби. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба, по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Що се отнася до отбелязаното от жалбоподателя неспазване на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се посочи, че действително в атакуваното постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче административните наказания, предвидени за установеното нарушение по ЗДвП са определено от наказващия орган в минималния, посочен в закона размер. Затова непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на атакувания акт само на това основание. Още повече, че пропускът по никакъв начин не препятства правота на защита на санкционираното лице и извършването на съдебен контрол върху наказателното постановление. Следва да се отбележи, че дори непосочване на свидетели-очевидци в АУАН не се възприема за съществено нарушение - непосочването им във всички случаи е нередовност на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е отразила на законосъобразността на НП, следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала разкриването на обективната истина. В случая липсват данни правото на защита на нарушителя да е било ограничено или засегнато, а процесуалните му права за представяне на възражение против АУАН и оспорване на

НП да са били отнети.

В етапите от административнонаказателното производство пред органа, лицето е разполагало с възможност за защита, което изключва извод за същественост на нарушението. Съдържанието на НП и наличието в административната преписка на доказателствата, въз основа на които се основава административното обвинение, не обосновават извод за нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно доказателствата като задължителен реквизит на санкционния акт. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира изложените 5 в жалбата възражения в тази насока за неоснователни.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за типична обществена опасност на нарушението.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 22-6207-000522 от 21.11.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ю. Б. Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-6207-000522 от 21.11.2022г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ю.