Решение № 16156 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16156 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110123159 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

И. Д., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1136,49 евро (2222,78 лева), представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******************, аб. № 9535 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 260,68 евро (509,84 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.11.2024 г., сумата от 16,11 евро (31,50 лева), представляваща главница за стойността на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,85 евро (11,45 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 21.11.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 71087/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71087/2024 г. по описа на СРС, 148 състав., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител и да се намира в облигационни отношения с ищеца. Посочва, че представения договор за услугата дялово разпределение между СЕС и фирмата извършваща дялово разпределение е изтекъл, а освен това ищецът претендирал чужди права, поради което претенциите за дялово разпределение са неоснователни. Оспорва исковете по размер. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Оспорва годността на измервателните уреди и че същите са отговаряли на законовите изисквания.

Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 28.11.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, подадено срещу В. И. Д., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38713 от 06.12.2024 г. по ЧГД № 71087 по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. за следните суми: сумата от 2222,78 лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

*******************, аб. № 9535 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 509,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.11.2024 г., сумата от 31,50 лева, представляваща главница за стойността на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 21.11.2024 г., както и държавна такса в размер на 55,51 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.01.2025 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 18.02.2025 г.

С разпореждане от 20.03.2025 г., връчено на 25.03.2025 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 23.04.2025 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 71087/2024 г. по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с.

От представения и приет по делото Нотариален акт за покупко-продажба 2 на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 12.08.2002 г. под акт № 193, том LXXIX, вх. рег. № 24408/12.08.2002 г. се установява, че В.

И. Д. и В.Г. Д.а са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – Апартамент № 25, находящ се на **********.

Представена е в оригинал молба-декларация от 20.08.2002 г. от ответника до ищеца, с която е поискал да бъде открита партида на негово име относно процесния топлоснабден имот, като е декларирал, че семейството му се състои от 3 члена, ще използва имота си за жилищни нужди. Декларацията съдържа подпис за ответника, като авторството на същия не е оспорено по чл.

193 ГПК.

По делото е представен протокол от проведено на 01.02.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: **********, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 2157/18.04.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми, както и всички ежемесечни фактури в съответствие с разпоредбата на чл. 184 ГПК на електронен носител и в заверено от страната копие на хартиен носител.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е осигурен достъп. В имота е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани разпределители, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери.

Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на 3 топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването.

Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. Действително е констатирано просрочие относно извършването на метрологична проверка в периода от 01.05.2021 г. до 24.11.2021 г., но не е имало отчетено аварийно състояние на топломера, а същевременно на 25.11.2021 г. топломерът е преминал успешно метрологична проверка, което дава основание да се твърди, че топломерът е отчитал коректно количеството ТЕ и в периода на просрочие. За исковия период е начислена ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за БГВ.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За исковия период стойността на доставената ТЕ възлиза на 2222,78 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 509,84 лева, а стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 31,50 лева и мораторна лихва в размер на 11,45 лева. Издадени са съответните счетоводни документи и същите отговарят на съответните изисквания.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна 4 енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.