Решение № 20125 от 06.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20125 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110101588 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от застраховател срещу куриерска фирма.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец З.Д.Е., с ЕИК ***********, срещу ответник С., ЕИК *********, с предявен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца С. С. - 195,00 лева/лв./ представляващи незаплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № ********/2022г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 3.6.2023г. до окончателното изплащане на дължимото, както и 16,63 лв. - мораторна лихва върху сумата от 195лв. за периода от 10.03.2022г. до 10.01.2023г.

При уважавне на иска се моли съдът да присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатски хонорар.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 13.01.2022г. „Б. /собственик на повредената стока/ е изпратил до краен клиент стока за дома, представляваща Полигранитна мивка 48/79/17 корито и плот с автоматичен сифон черна+смесител /Т./ на стойност 210лв. без ДДС. Стоката била изпратена до крайния клиент чрез куриерска фирма „С., с товарителница *********** от 13.01.2022. При пристигане на стоката в офиса на куриерската фирма в град Варна, в присъствието на служител на ,,С. се установява, че мивката е спукана и на място, в офиса на ,,С. бил съставен двустранен протокол за увредена пратка № ******** от 14.01.2022г.

„Б. е предявило пред ,,З.Е. претенция за изплащане на обезщетение в общ размер от 210лв., равняващи се на фактурната стойност на стоката, без вкл. ДДС. В изпълнение на 1 задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Товари по време на превоз“, полица № ****************** от 17.06.2021г., с период на валидност от 19.06.2021г. до 18.06.2022г„ във връзка с уведомление за щета рег. №***/28.01.2022г. в „З.Е. била образувана преписка по щета №********/2022г. С акт за бракуване на стоково-материални ценности от 25.01.2022г. стоката била бракувана и унищожена. С доклад по щета № ********/28.01.2022г. е определено изплащане на застрахователно обезщетение по щетата в размер на 210лв. Одобрената от ЗД сума на застрахователното обезщетение в размер на 210лв. по щета № ********/2022г. било изплатено на застрахованото лице „Б. по банков път, с преводно нареждане на 09.02.2022г.

Ищецът се позовава на чл.85, ал.1 от Закона за пощенските услуги, съгласно който:

,,Пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на: 1. загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба;

Превозвачът отговаря, както за свои действия и пропуски, така и за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършване на превоза“.

Поради горното, на 07.03.2022г. ищеца е изпратил до ответника регресна покана с рег.

№ ***/2/07.03.2022г. да възстанови доброволно стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ********/2022г., а ответникът, позвовавайки се на общите си условия, според които носи ограничена отговорност за повредата на процесната пратка /с необявена стойност/ изплатил обезщетение в размер на 15 лв. на 16.03.2022г.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендират се и разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, с който оспорва предявените от ищеца искове по основание и размер. Ответникът твърди, че отношенията между „С. /изпълнител на куриерска услуга/ и “Б. /възложител на куриерска услуга/ се уреждат от Договор № ******/01.09.2020г. за предоставяне на куриерски услуги и свързаните с тях допълнителни услуги. Описва услугите, които били изрично заявени от възложителя: „Куриерска услуга“ - за сметка на подател /"3-то лице"/, „Наложен платеж“ - 294.82 лв., като услуга „Обявена стойност“ не била заявена. Твърди, че съгласно т.4.3 от Договора страните изрично са се съгласили, че отговорността на „С. за неизпълнение, неточно или забавено изпълнение на възложена по договора куриерска услуга е ограничена до размера на преките и непосредствени имуществени вреди, произтичащи от неизпълнението, но не повече от конкретните размери на обезщетения, предвидени за съответната услуга или неизпълнение в Общите условия, действащи към датата на приемане на пратката от подателя и съобразно тази уговорка, предхождаща застрахователния договор, размерът на дължимата репарация на вредите, произтичащи от изпълнението на куриерската услуга, бил предварително ограничен чрез препратка към конкретно определени размери, посочени в действащи Общи условия /ОУ/ на 2

„С. към датата на изпращане на пратката. Съгласно ОУ на „С., действащи към датата на приемане на пратката, „по предявена от Потребител основателна рекламация за повредена изцяло или частично вътрешна непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ - обезщетението е в размера на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв.“ Твърди, че когато възложителят възлага вътрешна куриерска услуга заедно с допълнителна услуга „Обявена стойност“, той заплаща възнаграждение за куриерската услуга и допълнително възнаграждение за услуга „Обявена стойност“, срещу което приема и получава по-висока ограничена отговорност за вреди и такава услуга не е заявена, нито заплатена. По отношение на суброгацията ответникът оспорва дължимостта на заплатеното от застрахователя, понеже вземането на “Б. преминавало върху застрахователя такова, каквото е било към момента на неизпълнение на договора от страна на “С., а последното дължало на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования и неговото задължение не подлежи на модификация.

Ответникът оспорва да е било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между застрахования ,,Б. и З.Е.. Навежда възражение, че в полза на ищцовото дружество е възникнало правото да откаже плащане на застрахователното обезщетение, позовавайки се на чл. 22, ал. 2 от ОУ на З.Е., където е посочено, че застрахованият е длъжен писмено да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователно събитие, както и за мястото където то е настъпило, в срок не по-късно от 72 часа от узнаването за настъпването на застрахователното събитие, а видно от предоставените доказателства, писменото уведомление е станало на 28.01.2022г., а застрахователното събитие - на 13.01.2022г., което се явявало основание застрахователя да приложи чл.22 от ОУ. Възразява също, че застрахователното дружество е трябвало първо да изследва дали действително вещта е напълно погинала и не може да се използва по предназначение или е частично увредена, само с нарушен външен вид, което не пречи да се ползва по предназначение.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа исковите си претенции и моли съдът да ги уважи така както са предявени.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа подадения отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като съобрази нормите уреждащи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства следните заверени копия на писмени документи – Уведомление за щета рег.№ ***/28.01.2022г./л.12/; Фактура № **********/14.01.2022г., изд. от „И./л.13/; Акт за бракуване на стоково-материални 3 ценности от

25.01.2022г. на

„Б./л.14-15/;Товарителница на

С.

№

***********/13.01.2022г./л.16/; Двустранен протокол за увредена пратка № ******** от 14.01.2022г. на С./л.17/; Застрахователна полица „Товари по време на превоз“ № ******************/2021г./л.18-19/; Общи условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на З.Е./л.20-21/; Доклад по щета № ********/2022г. на З.Е./л.22-23/; Преводно нареждане за изплатено застрахователно обезщетение от 09.02.2022г./л.24/; Регресна покана рег.№ ***/2/07.03.2022г„ ведно с известие за доставяне/л.25-26/; Уведомително писмо изх.№ *****14.03.2022r. на „С./л.27/; Извлечение за извършен банков превод от 17.03.2022г./л.28/;

Изчисление за законна лихва/л.29/, и представените с ОИМ, както следва – пълномощно за ответника/л.37/; Договор № ******/01.09.2020 г. сключен между “Б. и “С./л.38-39/;

Електронна извадка от системата на „С./л.40/; Общи условия на “С., в сила от 01.05.2021г./л.41-43/; Тарифа на „С., действаща към 13.01.2022г./л.44-48/.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебна-техническа експертиза/л.74-76/, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От заключението се установява, че повредената мивка е напълно неизползваема, като увредата е довела до бракуване.

По делото е постъпило писмо от Б. с приложени документи във връзка с поръката, доставката и ползването на куриерската услуга за процесната повредена мивка за доставка на краен клиент/л.83-95/.

С определение № 14180/19.4.2023г. постановено от съда по реда на чл.140 ГПК е прието за безспорно между страните, че е сключен договор между Б. и С. за превоз на процесната стока описана в ИМ; наличието на повредена пратка със съдържание ,,полигранитна мивка“, повредена по време на превоз, извършен от С.; липса на заявена услуга ,,Обявена стойност“; наличие на Договор за застраховка на товар и изплатено обезщетение от З.Е. в размер на 210лв. на Б.; изплатено обезщетение от ответното дружество в размер на 15 лв. към ищеца на 16.3.2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца, че има права да иска възстановяване на платената от него сума по договор за застраховка от причинителя на вредата съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

4

Предвид събраните доказателства и предвид липсата на спор между страните за фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, съдът прави извод, че ищеца е заплатил нанесени щети в следствие на куриерска доставка, за което е била сключена застраховка - описаната в исковата молба „Товари по време на превоз“. След заплащането ищеца е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите.

Съдът достига до извод, че страните спорят само по размера на щетите, доколкото няма спор по останалите факти, както и като се вземе предвид, че ответника е платил 15лв. на ищеца, с което извънсъдебно е признал основанието на иска.

По отношение на размера на предявения иск съдът приема, че става въпрос за предявената сума над заплатената вече от ответника на ищеца 15лв. до покриването на сумата от 210 лева.