Определение № 76 от 29.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 101/2023
- Вид
- Определение № 76
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.139, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76 гр. Варна, 29.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600101 по описа за 2023 година , при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по чл.270, ал.4 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокатите Н. М. и М. Я. - защитници на подс.Б. М., срещу определение от 10.03.2023 година по НОХД №306/2020 година по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в друга полека. Защитниците оспорват аргументите на определението с твърдение за силно занижени опасности от извършване на престъпление и укриване, със съответен апел към въззивния състав за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимото лице.
След запознаване с доказателствата по делото, въззивният състав приема сезиращият настоящата инстанция процесуален акт за допустим, но по същество за неоснователен.
От материалите по делото става ясно, че на 26.10.2020 година на подс.Б. И.
М. е повдигнато обвинение пред съда за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК - за умишлено причинена смърт на E.А.Б. на 03.11.2012 година в с.Божурово, обл.Добрич, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. От образуване на съдебното производство по НОХД №306/2020 година до настоящия момент се извършват съдебно-следствени действия по обстоятелствата на обвинението, за които обективно би могло да се каже, че са усложнени в резултат на отсъствието на част от свидетелите от страната, което предполага издирването, призоваването и разпитването им с помощта на различни механизми на международното сътрудничество по наказателни дела. Първоинстанционният съд полага завидни усилия за приключване на делото в разумен срок, който срок няма формална времева мяра, а е обусловен от сложността и обема на делото, доказателствата, които следва да бъдат 1 събрани, обстоятелствата, подлежащи на установяване и пр. Поредно заседание в етапа на съдебното следствие е насрочено за 21.04.2023 година, когато е предвидено провеждане на разпит в условията на чл.139, ал.7 от НПК на св.К.Л.
Казаното има отношение към процесуалното положение на подс.Б. М. – задържан под стража преди постановяване на присъдата, което задържане, в съзвучие със закона, решенията на ЕСПЧ и националната съдебна практика, би следвало да продължи, при условие че общественият интерес действително изисква такава мярка за неотклонение. Подобен извод може да се направи само след проучване на всякакви факти за или против освобождаването на лицето, което въззивният състав стори, проследявайки цялата доказателствена основа по делото. В нея са налице данни, че до задържането на Б. М. се достига след дългогодишно осуетяване на разследването от негова страна чрез укриване на територия на чужда държава два дни след датата на деянието. Вследствие на шестгодишни усилия по издирването му, през ноември 2018 са събрани данни за пребиваването на подс.М. във ФРГ, били са предприети съответните юридически действия, приключили с предаването му на българските правораздавателни власти и задържането на дееца под стража с определение от 05.05.2019 година по ЧНД №150/2019 година по описа на Окръжен съд-Добрич. Няма и не може да има спор, че изолацията от този момент нататък се отразява върху степента на риска от укриване на подсъдимото лице, но в случая позоваване само на времето на задържане за обосноваване снижение в тази опасност не би било обективно. От значение за всестранността на преценката относно вероятността от укриване е очертаният психологичен профил на подсъдимия със СППЕ, поддържаща склонност у същия да се възползва от ситуация, да неглижира общоприетите норми и да демонстрира социално неприемлив поведенчески модел, които лични характеристика наред с факта на дългогодишното умело бягство от правораздавателните органи, сочат че рискът от укриване продължава да е висок.
При преценката на другата опасност, настоящият въззивен състав няма основание да се отклони от определение по ВЧНД №223/2022 година по описа на Апелативен съд-Варна, в което доказателствено е обоснован реален риск от извършване на престъпление против правосъдието чрез влияние върху неразпитаната все още св.К.Л. Съдебно-следствено действие с участието на свидетелката предстои, т.е. опасността е съвсем реална. Изводът не се компрометира от доводите на адв.М. в съдебното заседание в първата инстанция (НОХД, т.4, л.1332), доколкото опасността от престъпна проява против правосъдието ангажира предимно личността на дееца.
Съдебният състав на Апелативен съд-Варна цени в положителен аспект събраните в последното съдебно заседание на първоинстанционния съд данни за поведението на подсъдимия в Затвора – Варна – видно от деветте заповеди на началника е, че мотивацията на подс.М. да спазва режимните изисквания се поддържа на нужното ниво, деецът има интереси в областта на литературата, работи върху моралната си скала посредством религиозен инструментариум, т.е. проявява активност към лично развитие. Тези му 2 прояви обаче не могат да се ценят изолирано от цялостното поведение в хода на наказателното производство, което на база на горните фактически изводи продължава да обосновава необходимостта от мярка за неотклонение по чл.63 от НПК.
Посредством горните доводи въззивният състав изразява процесуална солидарност с взетото решение от Окръжен съд-Добрич мярката за неотклонение на подс.М. да не бъде променена в по-лека. В съдебния акт са налице достатъчно съображения за обосноваността на задържането под стража, към които въззивният състав направи някои допълнения, като изведените обстоятелства против освобождаването на дееца са достатъчно солидни в насока, че участието на подсъдимия в съдебното производство по делото не би могло да се гарантира чрез условията на по-лека мярка за неотклонение.
Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК съставът на Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 10.03.2023 година по НОХД №306/2020 година по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Б. И. М. от задържане под стража в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3