Решение № 190 от 11.05.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Шумен, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ф. Д. А. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20223630200173 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 0869 - 002777/29.09.2021г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на С. К. К., ЕГН ********** от гр.Бургас са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва по същество вменените нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Т.Ч. от АК - Бургас. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си за това, както и зда бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 05.09.2021г. свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. – мл. атоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, работили в екип Около 14.50 часа се движели с патрулен автомобил в гр.Шумен по ул. „Цар Иван Александър“, в посока кръстовището с ул. „Алеко Константинов“. Преди кръстовището с ул.“Хан Кормисош“ забелязали лек автомобил, който се движел по ул. „Цар Иван Александър“ срещу тях, в посока кръстовището с ул.“Климент Охридски“. След кръстовището на ул.“Цар Иван Александър“ с ул.“Хан Кормисош“ автомобилът продължил движението си на право по ул.“Цар Иван Александър“, въпреки наличието на пътен знак В1, въвеждащ забрана за навлизане на ППС.

Автомобилът марка „Хюндай Туксон“ с рег. №А 7492 МХ бил спрян от свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ.. Била установена самоличността на водача, а именно – жалбоподателя С. К. К., ЕГН ********** от гр.Бургас. В хода на извършената проверка жалб. К. представил СУМПС №283270182 валидно от 08.06.2017г. до 08.06.2022г. и контролен талон №3119376, издаден към СУМПС №204639828 валидно до 04.06.2017г.

Св.Р.Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №524903 от 05.09.2021г. за извършени нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Хан Кормисош“ навлиза след знак В1 и 1 не носи контролния талон към СУМПС. В акта е отразено, че жалб. К. няма възражения. От показанията на св. Ц.Ц. е видно, че при съставяне на акта, жалбоподателят обяснил, че поставеният знак не се виждал. По повод тези твърдения, след съставяне на акта свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. направили със служебен таблет снимки и клип на процесния участък от пътя.

Жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в законоустановения срок, които са били разгледани от св.И.С. Г. – ПИ в група ОДПДПК в сектор ПП при ОДМВР – Шумен. След като се запознал с възраженията и материалите по преписката, св. Г. не установил обстоятелства или доказателства съставеният срещу жалбоподателя АУАН да бъде анулиран или преписката прекратена.

Счел подаденото възражение за неоснователно.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. Н а основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на С. К. К., ЕГН ********** от гр.Бургас са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП е връчено лично на жалб. К. на 07.01.2022г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ., както и от приобщеното веществено доказателство - диск предоставен от ОДМВР – Шумен със запис.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененитеото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и в НП дата и час жалб. С.К. управлявал лек автомобил “марка „Хюндай Туксон“ с рег. №А 7492 МХ, по ул. „Цар Иван Александров“ като на кръстовището с ул. „Хан Кормисош“ е продължил движението си направо по ул. „Цар Иван Александър“, въпреки наличието на пътен знак В1. Не е спорно и обстоятелството , че при извършената проверка жалбоподателят не представил на контролните органи контролен талон издаден към валидното му СУМПС №283270182, а контролен талон №3119376, издаден към предходното му СУМПС №204639828 валидно до 04.06.2017г.

Показанията на свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, и не са противоречиви. Същите са очевидци на действията на водача. Съдът кредитира напълно показанията на Н. и Ц., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Показанията им изцяло кореспондират и с приобщения запис изготвен със служебния таблет, относно обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението по чл.6 т.1 2 от ЗДвП е имало поставен знак В1, въвеждащ забрана за навлизане на ППС по ул.“Цар Иван Александър“, след кръстовището с ул.“Хан Кормисош“ в посока ул.“Климент Охридски“.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение чл.6 т.1 от ЗДвП.

От събраните по делото гласни доказателства и приобщеното веществено доказателство – запис направен със служебен таблет безспорно се установява, че е имало поставен знак В1 на кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Хан Кормисош“ забраняващ навлизането на ППС по ул. „Цар Иван Александър“, след кръстовището в посока ул. „Климент Охридски“. Съдът намира, че от доказателствата по делото – показанията на свидетелите се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като е навлязъл след знака В1, поради което от обективна страна е осъществил състава на нарушението.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировката. Пътните знаци от група В касаят въвеждане на забрана и отменяне на въведена забрана. Съгласно чл. 64.ал.1 от Наредба №18/23.07.2021г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства" се използва за сигнализиране на пътен участък, забранен за движение на пътни превозни средства в едната посока. Пътният знак се поставя в началото на пътния участък. Наредба №18 урежда и изисквания при поставянето на пътни знаци.

Съгласно чл. 14 ал.1 пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението. В ал.2 на същата разпоредба е регламентирано и минималното разстояние за видимост на пътния знак в метри, в зависимост от скоростта на движение , а именно: при скорост до 30 km/h - 50 m; при скорост до 50 km/h - 100 m; при скорост до 90 km/h - 150 m и при скорост над 90 km/h - 250 m. Когато разстоянието за видимост по ал. 2 не може да се осигури: 1. пътният знак се дублира над или отляво на платното за движение; 2. пътният знак се поставя предварително, като с допълнителна табела Т1 се указва разстоянието, след което пътният знак е валиден, съгласно ал.3 на чл.14 от същата наредба.

Според показанията на свидетелите Р.Н., Ц.Ц. и Ил. Г. поставеният пътен знак е видим, не е закрит от растителност или други предмети, които да не позволяват на водачите да го възприемат.

Съгласно цитираните по-горе разпоредби от Наредба №18 не е достатъчно знака да е видим, а има нормативно регламентирано изискване за минималното разстояние за видимост на пътния знак. Същото е въведено с цел да позволи на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението. Доколкото в конкретният случай се касае за нарушение извършено в населено място, където разрешената максимална скорост на движение е 50 km/h и в конкретният пътен участък, не въведена с пътен знак В26 скорост на движение различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, м инималното разстояние за видимост на пътния знак е 100 m.

От показанията на св. Ц.Ц. и св. Р.Н. се установява, че още при съставяне на акта, жалбоподателят обяснил, че поставеният знак не се виждал. Именно по повод тези твърдения, след съставяне на акта свидетелите направили със служебен таблет снимки и клип на процесния участък от пътя.На база приобщеното по делото веществено доказателство – запис, направен от контролните органи в дена на проверката, съдът намира, че в конкретната ситуация пътният знак В1 не е бил видим за жалбоподателя, съобразно регламентираното минималното разстояние за видимост на пътния знак– 100 метра при скорост 50 km/h. Не е видим и при скорост до 30 km/h, където минималното разстояние за видимост е 50 m. На мястото, където е разположен знака по права линия има дървета, чиито стволове и клони закриват знака и видно от записа, същият може да бъде възприет от разстояние много по – малко от регламентираното. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че жалбоподателят е от гр.Бургас, поради което е логично да не е запознат с организацията на движението по конкретни улица в гр.Шумен и при невъзможност да възприеме знака своевременно, това възпрепятства възможността на водача като участник в движението да съобрази своето поведение с пътния знак. Съдът намира, че в случая липсва субективната страна на нарушението.

3

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не може да се приеме по безспорен начин извършването на съставомерно от субективна страна деяние по чл.6 т.1 от ЗДвП поради което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и в тази част НП следва да бъде отменено.

По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното: