Определение № 37 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. София, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600036 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения С. А. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. Враца срещу определение № 499 / 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 697/2025 г. по описа на Окръжен съд Враца. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения С. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му общо наказание от 6 (шест) години „лишаване от свобода” с присъда от 31.03.2023г., влязла в сила на 16.04.2023г. п о НОХД № 256/2019 г. по описа на РС Лом , който към момента на произнасянето на ОС Враца е 5 месеца и 7 дни.

В жалбата, депозирана от осъдения С. се сочат уважителни причини за предходните му дисциплинарни наказания от 2021г. и 2023г., изтъква се, че е получил 3 надгради и е участвал във всички мероприятия и корекционни програми, като е бил назначен на работа, но му е било трудно да работи поради влошено здравословно състояние и напреднала възраст. Отправено е искане до САС за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване на С. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради 1 което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение № 499 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 697/2025 г. по описа на съда, ОС Враца е оставил без уважение молбата на осъдения С. С. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) години по НОХД № 256/2019 г. по описа на РС Лом, с остатък 5 (пет) месеца и 7 (седем) дни (към момента на произнасянето), като е счел, че не са налице безспорни и категорични доказателства за поправянето му.

Мотивите за това разрешение на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият С. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден и за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал.2, вр. чл.. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, т.е. нанесена при условията на опасен рецидив средна телесна повреда на друго лице и от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години е изтърпял фактически 4 години, 10 месеца и 1 ден с начало 11.02.2021г.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. При прочита на затворническото досие на С. не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат напълно. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / от 26.11.2025г. на представляващия началника на Затвора гр. Враца и в доклада от 21.11.2025г. на ИСДВР Затвора гр. Враца /, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно или няколко съдебни заседания, а за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието. Именно въз основа на продължителното и непосредствено възприемане на поведението на л.с. С. в пенитенциарното заведение се базират констатациите им, че рискът при лишения от свобода и понастоящем е в средни стойности от 80т. /увеличени от първоначалните 73т./, 2 като и понастоящем зони със силно изразен дефицит и неповлияни от проведената корекционна работа с осъдения продължават да бъдат „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „умения за мислене“ и "настоящо правонарушение“, доколкото С. пренебрегва факторите, допринесли за реализиране на престъпленията; склонен е да действа безразсъдно и необмислено; пренебрегва евентуалните негативни последици от закононарушаващото си поведение; не съумява да разреши проблемите си по адекватен начин; осъден е за деяния, носещи елементи на травменост за членовете на обществото, а именно причиняване на тежка телесна повреда в условията на опасен рецидив, опит за убийство, участие в ОПГ и управление на МПС без СУМПС. Тези констатации на затворническата администрация са доказателствено обезпечени в материалите по делото – С. е многократно осъждан ( преимуществено за престъпления срещу собствеността и срещу народното здраве с предходни ефективно налагани му наказания „лишаване от свобода“), без данни за професионална квалификация, подкрепяща семейна среда, трудов и образователен ценз. Не без значение и е и обстоятелството, че веднъж вече С. се е възползвал от института на условното предсрочно освобождаване с определение от 02.10.2015г. на ОС Враца. На следващо място в периода на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“, на 17.06.2024 г. първоначалният му режим е заменен от „строг“ на „общ“, а от 26.07.2024 г., л.св.С. е бил преместен от корпуса на затвора в ЗООТ "Враца", но след това преместен в корпуса на затвора поради данни за нерегламентирана дейност по внасяне на телефони и наркотици, лихварство, рекет и изнудване на други лишени от свобода. Следва да бъде отчетен и фактът, че след разпределението му в ЗООТ „Враца“ е бил назначен на работа на основание чл.80 ЗИНЗС за чистач столова, която длъжност изцяло е била съобразена със заболяванията му, но поради системно неспазване на работния график, неуплътняване на работното време и формално изпълнение на трудовите задължения, е спрян от работа.

На тези данни противостоят по своята насоченост констатациите, че С. общува безпроблемно с всички осъдени лица в групата, не се въвлича в конфликти; за кратък период е полагал труд по чл.80 ЗИНЗС като „хигиенист в клуб и залата за тенис“, от която длъжност е бил освободен, заради влошено здравословно състояние; по време на престоя му в ЗОЗТ „Бойчиновци“ е 3 изразявал желание за участие в трудовия процес, но поради поставените му диагнози: артериална хипертония, неинсулинозависим захарен диабет тип 2 и бъбречна поликистоза (за които съгласно решение на НЕЛК му е определена 91% ТНР), не е устроен на работа; по време на престоя си в пенитенциарното заведение л.св.С. е взел участие в спортни турнири, културно-информационни беседи, образователни курсове и в две корекционни програми: „Умения за мислене" и „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето". С. не е наказван за допуснато нарушение на режимните изисквания, но не е и награждаван.

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо С. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.

Ето защо и САС намира, че крайният извод на ОС Враца за липса на убедителни доказателства за поправянето на С. за законосъобразен.

Съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето на С. в пенитенциарното заведение, въпреки констатираната положителна тенденция в поведението на лишения от свобода и сравнително краткият остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Правилно ОС Враца е отчел, че данните за влошеното здравословно състояние на осъдения не са сред относимите факти, значими за правилния изход на настоящото произнасяне, тъй като меродавната преценка е за личността на осъдения в насока на неговото поправяне, без значение от здравословния му статус.

Предвид горното, настоящият съд намира, че обосновано в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения С. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 499 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД № 697/2025 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без 4 уважение молбата на лишения от свобода С. А. С. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 256/2019 г. по описа на РС Лом .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5