Определение № 3827 от 30.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 30.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер № 20241110214614 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК

Производството по НЧХД № 14614/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е образувано на основание чл. 247 ал. 1 т. 2 НПК въз основа на тъжба, подадена от М. Т.

С. против С. Е. С. с твърдения за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.

С присъда рег. № 148 от 09.03.2026 г. съдът е признал подсъдимия С. Е. С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С присъдата на основание чл. 190 ал. 1 НПК съдът е осъдил тъжителя М. С. да заплати на подсъдимия сумата от 521, 52 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу първоинстанционната присъда е депозирана въззивна жалба, заведена с вх. № 88331/19.03.2026 г. от адв. Б. К. – упълномощен повереник на частния тъжител.

С разпореждане рег. № 10068/03.08.2026 г. съдията – докладчик е върнал въззивната жалба на основание чл. 323 ал. 1 т. 1 вр. чл. 320 ал. 1 НПК. Препис от разпореждането е връчено на тъжителя чрез поверениците му на 07.08.2026 г. и срещу него не е постъпила въззивна частна жалба в срока за обжалването му. Така присъда рег. № 148 от 09.03.2026 г., постановена по НЧХД № 14614/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е влязла в сила на 15.08.2026 г.

След обявяване на присъдата по делото е постъпила молба от адв. П. А. от САК – упълномощен защитник на подсъдимия С. С., заведена с вх. № 82565/16.03.2026 г., с искане за допълване на присъдата като тъжителя бъде осъден да заплати на подсъдимия още 500, 00 лева (255, 64 евро) – заплатено допълнително адвокатско възнаграждение. В молбата е посочено, че доказателства за заплащането му са 1 представени в о.с.з., проведено на 03.12.2025 г. От адв. А. е депозирана и последваща молба, заведена с вх. № 233340/21.07.2026 г., със същото искане, като в допълнение се излагат доводи, че договорът за правна защита и съдействие е доказателство за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път.

Като се запозна с молбите и взе предвид материалите по делото, съдът намери, че молбите не са основателни.

На основание чл. 190 ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, сторените в производството разноски, се възлагат на частния тъжител. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено и по какъв начин следва да се докаже плащането на адвокатско възнаграждение, когато е уговорено плащането да се извърши по банков път – „…то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.“ Отбелязването за извършеното плащане е доказателство за този факт само когато е уговорено плащането да се извърши в брой. Само в този случай договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От горното е видна неоснователността на доводите на защитника, че и в случаите когато е уговорено адвокатското възнаграждение да се заплати по банков път, договорът за правна защита и съдействие е достатъчно доказателство за извършеното плащане, както и че не съществува възможност да се ангажират доказателства за извършеното по банков път плащане.

В материалите по делото на л. 160 е приложен договор за правна защита и съдействие, според който е уговорено подсъдимият С. С. да заплати на упълномощения си защитник допълнително адвокатско възнаграждение от 500, 00 лева, като е посочено, че възнаграждението е „платено по банкова сметка“. Сумата от 500, 00 лева е отразена и като платена „по сметка“. И към договора за правна защита и съдействие обаче, и към депозираните впоследствие молби, не са представени никакви доказателства, удостоверяващи извършеното плащане (банково извлечение или референция). Предвид горното съдът намери, че подсъдимият не е доказал извършването на претендираните разноски в размер на 500, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и същите не следва да се възлагат в тежест на частния тъжител.

Така мотивиран и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби от адв. П. А. от САК – упълномощен защитник на подсъдимия С. Е. С., за присъждане на сумата от 255, 65 евро (равностойност на 500, 00 лева) – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НЧХД № 14614/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис да се връчи на подсъдимия С. С., на адв. П. А. и на частния тъжител М.

С. чрез поверениците му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3