Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3252 от 03.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7251/2023
Вид
Решение № 3252
Подписан
03.06.2024
Състав
Стилияна Григорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3252 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100107251 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена от Т. И. С. искова молба срещу Ф. Г. Г., с която предявява иск за установяване нищожността на договори за покупко-продажба от 19.10.2018 г. и от 18.12.2018 г. като прикриващи договори за дарение, евентуално - поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

Ищцата твърди, че майка й Ю.Д.Г. имала роден син, едноутробен брат на Т. С., от брака й с Г. Ф. Г. – Ф. Г. Г..

Съпругът на майка й Г. Г. починал през 1996 г. и след смъртта си оставил за наследници по закон съпругата си Ю.Г. и сина си Ф. Г..

На 19.10.2018 г. продала на сина си Ф. ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* представляваща постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от антре и две стаи, заедно с пристройка към нея с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв.м., състояща се от кухня и стая на първи етаж и стая, коридор и санитарен възел – на втори етаж, заедно с дворно място с идентификатор *** с площ от 336 кв.м. Данъчната оценка на този имот била 15 232.15 лева, а продажната цена – 15 500 лева. Към момента на продажбата купувачът Ф. Г. нямал доходи и 1 продажната цена не била заплатена. Приживе Ю.Г. не разполагала с пари или материални ценности, за да се предположи, че е получила сумата от проданта на имота. Продажната цена не постъпила и по нейна банкова сметка, предвид задължението за плащане по банков път на сделки на стойност над 10 000 лева.

На 18.12.2018 г. Ю.Г. продала на Ф. Г. и автосервиз на ул. „*******, с идентификатор *** със застроена площ от 86 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място с площ от 825 кв.м. за сумата от 9 500 лева, при данъчна оценка от 38 450.10 лева.

По тази сделка купувачът също не заплатил продажната цена, тъй като не разполагал с доходи.

Ю.Г. починала на 26.01.2022 г.

Според ищцата, и двете сделки прикривали дарение, с посочена симулативна цена и основание, като по този начин Г. целяла да лиши дъщеря си от право на запазена част от наследството. Предвид родствената връзка между продавач и купувач, имотите били прехвърлени на ответника безвъзмездно. При това, продажната цена по договора от 19.10.2018 г. била близка до данъчната оценка, а по договора от 18.12.2018 г. – четири пъти пониска.

Договорите били нищожни - относително симулативни, прикриващи договори за дарение и противоречащи на добрите нрави. като

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ф. Г. Г. е подал отговор, в който оспорва предявените срещу него искове. Заявява, че майка му настояла договорената цена по договора от 19.10.2018 г. да е по-ниска, тъй като Ф. извършил със свои средства и труд основен ремонт на сградата – на покрива, на ВиК инсталации, вътрешни ремонти и преустройства, монтаж на отоплителна система.

Автосервизът ответникът изградил и оборудвал със средства на „Ф.

М3“ ЕООД и със свои лични средства и труд. Цената на автосервиза била определена след приспадане на стойността на СМР, разноските за строителни книжа, строежа и довършителните работи. Разноските покривал и със средства от кредит по договор с „Банка ДСК“ ЕАД.

Продажната цена и по двата договора Ф. Г. заплатил на майка си изцяло 2 и в брой. Сочи свои доходи, установяващи наличието на средства за заплащане на сумите. С получените от продавача суми били заплатени лечение и рехабилитация на заболявания на майка му Ю.Г., която преживяла три тежки операции, две от които за лечение на злокачествени образувания. С друга част от парите майка му се разпоредила по своя преценка. Г. живяла винаги на ул. „******* като ответникът поемал по-голяма част от разходите за домакинството и издръжката на майка си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 от ЗЗД и при условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Не се спори между страните и от удостоверение за наследници изх. № 312/04.02.2022 г. на СО, район „Сердика“ се установява, че Ю.Д.Г. е починала на 26.01.2022 г., като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Т. И.

С. и сина си Ф. Г. Г..

Не се спори и че на 19.10.2018 г. Ю.Д.Г. е продала на сина си собствената си ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. София на ул.

„******* представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, състояща се от антре и две стаи, заедно с пристройка към нея, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 25 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се на първи етаж от кухня и стая и на втори етаж – от стая, коридор и санитарен възел, заедно с дворното място, в което са построени сградите, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** с площ от 336 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), за сумата от 15 500 лева, която продавачът Ю.Д.Г. е заявила, че е получила напълно от купувача Ф. Г. преди вписване на нотариалния акт - № 180, том II, рег. № 18796, дело № 354 на нотариус рег. № 104 на НК.

Два месеца по-късно, на 18.12.2018 г. Ю.Г. продала на сина си и автосервиз, изграден на груб строеж, съгласно разрешение за строеж № 3

36/20.06.2016 г. на главния архитект на СО, район „Сердика“, находящ се на адрес гр. София, СО, район „Сердика“, ул. „*******, със застроена площ от 86 кв.м., състоящ се от работно хале, офис и санитарен възел, представляващ сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, цялото с площ от 825 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м) за сумата от 9 500 лева, която продавачът Ю.Д.Г. е заявила, че е получила напълно от купувача Ф. Г. преди вписване на нотариалния акт - № 80, том III, рег. № 22477, дело № 440 на нотариус рег. № 104 на НК.

С определението за проект на доклад по делото съдът е указал, че по предявените от ищцата искове за относителна недействителност на договорите за покупко-продажба като прикриващи договори за дарение, в тежест на ответника е да докаже, че продажните цени – сумите от 15 500 лева и 9 500 лева, са заплатени от него на продавача.

Искът за обявяване на абсолютна симулация е различен от този за прогласяване на сделката за относително недействителна. Във втория случай е необходимо доказване, че привидното, явно съглашение прикрива друго, и при спазване на изискванията за неговата действителност, да се приложат правилата относно това прикрито съглашение.

Допустимо е събирането на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищецът е наследник по закон на прехвърлителя и сделката е насочена срещу него (в този смисъл решение № 75/24.06.2015 г. по гр.д. № 6608/2014 г. на ВКС, I г. о.) Наследникът, чиито интереси привидната сделка уврежда, не встъпва в правното положение на наследодателя си и за него не се отнася изискването по чл. 165, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съгласно изричният текст на изр. 2 на същата алинея. Тъй като ищцата е наследник на Ю.Г. с право на запазена част, наред с ответника, „привидната“ продажба я уврежда и тя има интерес да установи прикритото - дарението, за да иска неговото намаление по чл. 30, ал. 1 от ЗН.

Твърдението за симулирано волеизявление за продажба, обективирано в нотариалния акт, не е оспорване на официален документ. Нотариалното 4 удостоверяване при изповядване на сделката, че продавачът Ю.Д. е заявила цената да е платена е вярно, доколкото се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверения от нотариуса факт. Самото изявление обаче може да е невярно. За установяването му не е необходимо откриване на производство по чл. 193 от ГПК, доколкото то е частно изявление и се касае за неговата вярност, а не автентичност. В решение № 22/04.11.2021 г. по гр.д. № 1743/2020 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че оспорващият верността на изявлението и съдържанието на прикритото носи тежестта да докаже действителната воля на страните, както и това, че цена не е плащана.

Неплащането на цената е отрицателен факт, но е установим с обратен документ, какъвто по делото не е представен, нито се твърди да е съставен.

Ищцата твърди, че действителната воля на страните по договора е била имотите да се дарят на ответника, а не той действително да ги закупи, както и че Ф. Г. не разполагал със средства за заплащане на продажните цени.

Установява се, че от 08.09.2017 г. до 13.12.2019 г. Ф. Г. е имал сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за заем, без посочена заемна сума. Нов кредит е изтеглил по договор с банката на 13.12.2019 г. за сумата от 50 000 лева.

За периода 2009 г. – 2015 г. Ф. Г. е бил съдружник и управител на „Ф.

М“ ЕООД, като по последния публикуван за 2012 г. годишен финансов отчет е имало неразпределена печалба от 3 000 лева. През 2015 г. ответникът и съдружникът му А.С.С. са прехвърлили по 25 дружествени дяла на Б.Й.П., като ответникът е получил сумата от 2 500 лева преди подписване на договора от 04.02.2015 г.

Едновременно с това, от май 2012 г. до май 2015 г. Ф. Г. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Ф. М2“ ЕООД, като през този тригодишен период са се увеличавали наличните парични средства, независимо от закупуваното оборудване, както и печалбата на дружеството.

След продажбата на дружествените си дялове, от януари 2016 г. до декември 2017 г. Г. е работил като салонен управител по трудов договор с „Ф. М2“ ЕООД срещу брутно трудово възнаграждение от 1 060 лева. Продължил е работа на тази длъжност при различни работодатели до 18.04.2022 г.

Паралелно с това ответникът се е занимавал с търговия с превозни средства, което е видно от приложените към отговора договори за покупко-продажба на 5 превозни средства (единият от които за сумата от 17 600 лева), от справка от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП Столична за декларирани и отписани превозни средства, както и от показанията на доведения от ищцата свидетел В.И., който заявява, че до 2020 г. – 2021 г. заедно с Ф. Г. са пътували до Германия за бусове. Свидетелят Д.Ц. също знае, че ответникът се занимава с внос и продажба на коли.

Всички тези доказателства опровергават твърденията на ищцата, че ответникът не е разполагал със средства, което е индиция за твърдяната относителна симулация да договора за покупко-продажба, прикриваща дарение. Индиция за това е и безпаричността на сделката, но без значение за действителността на договора е дали купувачът е заплатил уговорената продажна цена. Въпросите за прехвърлянето на собствеността и плащането на цената са такива, касаещи изпълнението и неизпълнението, а не валидността или недействителността на сделката. Договорът за дарение е едностранен и не поражда парично задължение за приобретателя. Дори и да се докаже, че цената не е заплатена, това не води до извод за недействителност на договора в хипотезата на относителна симулация, с прикрито съглашение за дарение.

Евентуална причината за неплащането може да лежи в предходни вътрешни отношения между страните. Това е особено вероятно, предвид роднинската връзка между продавача и купувача – майка и син. От показанията на свидетелите Д.Ц. и Л. И. категорично се установява, че Ф. Г. е живял с майка си и се е грижил за нея. Ответникът е правил ремонт на къщата, изградил е навес, пристройка на втория етаж на сградата на ул. „******* преди 15-20 години, оборудвал е кухня (така свидетелят Л. И.). Дадените от И. показания съдът кредитира като съответни на установеното от вещото лице при извършения оглед за целите на съдебно-оценителната експертиза.