Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 366 от 21.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 41/2023
Вид
Решение № 366
Подписан
21.06.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Лилия Масева, Анета Илинска, Милена Каменова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 141, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 244, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 261 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Благоевград, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500041 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 900306 от 19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 193/2020 год., РС Сандански е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от В. К. С., с ЕГН-**********, с адрес-,,,,, срещу ГД”ПБЗН” ***, за заплащане на сумата от 1673,12 лева (хиляда шестстотин седемдесе1т и три лв. и 12 ст.), съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222,57 часа за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-18.02.2020г., до окончателното й изплащане и ОСЪДИЛ В. К. С., с ЕГН-**********, с адрес-,,,,, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „ПБЗН“, представлявана от директора, с адрес-***, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лв.).

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от В. К. С., чрез адв.

Г. Ц., съдебен адрес: ,,,,.

Жалбоподателят го намира за незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна и уважаване на предявените искове, като излага подробни съображения.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа обжалвания акт, който настоява да се потвърди, за което също 1 подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Производството пред РС- Сандански е образувано по искова молба, на В. К. С., с ЕГН-**********, с адрес-,,,,, срещу Главна дирекция „ПБЗН“МВР, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР за заплащане на сумата от 2790 лева, съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 310 часа за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен и такъв за лихви по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В хода на делото ищецът е направил изменение на иска чрез намаляване на претенцията по размер, съчетано с частичен отказ от иска, в резултат на което претенцията му срещу ответника е за заплащане на сумата от 1673,12лв., съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222,57 часа за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143.

В. К. С. е служител в МВР от 01.04.2006г., като считано от 31.10.2014г. е старши пожарникар в РСПБЗН-Сандански към РДПБЗН-Благоевград.

Не се спори между страните, че ищецът е в служебно правоотношение и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени месечни графици, при сумарно изчисляване на работното време, като отработените часове за времето от 22,00 часа до 06,00часа са отчетени с протоколи. Установи се, че ищецът е работил на 12 часови смени, при режим-дневна, нощна и два дни почивка.

В производството пред районния съд е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза. Посочени са по дни, месеци и години отработените от ищеца нощни смени, както и положените часове нощен труд за всеки отчетен тримесечен период, като общият брой часове нощен труд, положен от ищеца за целия процесен период възлиза на 1556 часа. Тези положени часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд за целия исков период възлизат на 1778,57 часа. Разликата между преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения по график на работа прави разлика от 222,57 часа. Вещото лице заключава, че неизплатеното на ищеца възнаграждение за положения от него извънреден труд (получен при преобразуването на нощния труд в дневен) в периода 01.02.2017г.31.01.2020г. е 1673,12лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за заплащане 2 на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 в исковия период, в който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи и органи по ПБЗН.

Правата и задълженията на ищеца – В. К. С., произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период, се уреждат от ЗМВР. Не се спори между страните, че ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, а чл. 142, ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален.

Държавната служба е понятие от административното право и се свърза преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация. Тя има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва. Служебното правоотношение е комплексно. От един юридически факт – индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения – административно и трудово.

Административното е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти – вкл. отпуските, прекратяване на правоотношението, обезщетенията и др., откъдето произтича и разликата в правната уредба. Страни по служебното правоотношение – което е едностранно властническо по възникване и характер и двустранно по субекти, са държавният служител и органът по назначаването. Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните. Сред тях са определяне и изплащане на заплата и други възнаграждения и обезщетения (Решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 625/2010 г., ІІІ г.о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал.5 ЗМВР урежда начините на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за служителите, работещи на смени, е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд, надвишаващ 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал.7 ЗМВР). Съгласно разпоредбата на чл. 187, 3 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В разпоредбата на чл. 140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22:00 часа до 06:00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.

187, ал.1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140 ал.1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. С оглед различната правна уредба, законодателят е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1.143 (8:7=1,143).

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. ЗМВР и издадената по изрична законова делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР, както нощен (по 0,25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал.6 ЗМВР във връзка с ал.5, т.2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към служебните правоотношения на служителите в министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. В ЗМВР липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, е наредено 4 за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в която също е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 от 17.01.2007 г. на МС, обн. ДВ бр. 9/26.01.2007 г., е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от ЗИД КТ (ДВ бр. 25 от 2001 г.) -§2 от Наредбата, поради което е неприложима по отношение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл. 9 от същата Наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал.3, изр. Последнто ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 (8: 8), поради което общата трудова норма на чл.9, ал.2 НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР.