Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1536 от 09.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16000/2021
Вид
Решение № 1536
Подписан
09.05.2022
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 339 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.354в ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева в присъствието на прокурора Николай Р. Каменов като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330116000 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от Р. Г. А., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К. Г.“ № **, против Прокуратурата на Република България, с адрес в град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000,00 лева / пет хиляди лева/представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главница, считано от 16.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през 2012 г., в гр. Р. били образувани досъдебни производства № Рс - 17/2012 по описа на СБОП - Р. и ДП № 311/2012 г. по описа на ОП Р..

При извършване на процесуално-следствени действия по делегация - обиски и претърсване, на 26.06.2012 година, в дома на ищеца находящ се в гр. П., ул.”К. Г.” № **, били иззети бойни патрони, с различен калибър. Твърди, че една част от тях притежавал и държал въз основа на надлежно издадено разрешително, а останалите бил намерил буквално преди изземването им на третия етаж от собствената му къща. Твърди, че третия етаж се обитавал от неговата *** до **** й, която била дългогодишен **** на ***. В помещението на дома му, което бил отдал под наем, били открити и иззети наркотични вещества и растения. На 28.06.2012 г. бил **** и привлечен в качеството му на ***** за престъпления по чл.354а ал.

1 и чл.354в ал. 1 от НК. Под ръководството на Окръжна Прокуратура - Р., ищецът бил задържан за 72 часа. С определение № 277/02.07.2012 г. на ОС - Р. по ЧНД № 439/2012 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „З. п. с.’', която обжалвал и с определение № 168 / 12.07.2012 г. по ВЧНД № 193/12г. на АС - В. Т., същата била изменена в „П. г.” срещу съмата от 5000 лева. Междувременно с постановление от 18.03.2013г. на ОП - Р., по досъдебното производство били отделени материали и изпратени по подсъдност в ОП-П..

1

Било образувано ДП 34/2013 г. по описа на Отдел „БОП”-П., а впоследствие и следствено дело №117/2013 г. по описа на ОСО - П.. В хода на това следствено дело като веществени доказателства били приобщени и иззетите от дома на ищеца патрони.

Твърди, че на 31.10.2013 г. бил привлечен като **** и за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. С разпореждане от 14.02.2014 г., постановено по НОХД № 203/2014 г. по описа на ОС - П., съдебното производство б и л о прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато на ОП-П.. На 31.03.2014г. ОП - П. прекратило наказателното производство срещу ищеца п о обвиненията за наркотични растения и вещества, като отделило материалите за боеприпасите и ги изпратило по подсъдност на РП П . . Производството против ищеца продължило под наблюдението на РП- П. , под № 3581/2014 г. и под ДП № 140/2014 г. по описа на ОСО при ОП-П.. На 18.11.2014г. в PC- П. спрямо ищеща бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.339 ал. 1 от НК, за това, че на 28.06.2012 г. в гр. П., държал без надлежно разрешение в дома си общо 107 патрона. В Районен съд - П. било образувано НОХД № 6948/2014 г. по описа на 11 -ти нак. състав, по което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК и осъден на ****** от 3 месена, при условията на чл.66 НК, с три години изпитателен срок.

Присъдата била обжалвана. В Окръжен съд-П. било образувано ВНОХД № 1704/2016 г. , по което на 13.09.2016 г., с присъда №88/13.09.2016г., ищецът бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана. По образуваното пред ВКС наказателно дело №1111/2016 г . на Първо нак. отделение, било постановено Решение № 263 от 16.02.2017 г., с което била потвърдена окончателно оправдателната присъда, като същата влязла в сила на 16.02.2017г.

Твърди се, че наказателното преследване срещу ищеца за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК продължило почти четири години. До повдигането на обвинението през 2013г. ищецът имал нормални семейни отношения, както и добра комуникация с близки, приятели и бизнес партньори. Твърди, че през целия този период от образуването до приключването на наказателното производство, е претърпял интервенция в негативен план, в личния си живот. Повдигнатото м у обвинение за умишлено престъпление довело до очакване за налагане на значителна наказателна репресия спрямо него. Воденото срещу него наказателно производство го накарало да се срамува пред близките, отразило се и върху бизнеса му, довело до промяна на живота му в личен план. Освен, че загубил част от доходите си, изгубил и уважението на колегите, наетите от него работници, приятели и съседи, останал с чувството, че не може да се грижа пълноценно за семейството и децата си.

По време на воденото срещу него наказателно производство, изпитвал неудобство, чувство за унижение, бил притеснен и несигурен, били накърнени моралните и нравствените му ценности, което навредило и на социалното му общуване. Изпитвал непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда на лишаване от свобода. Наказателното производство се отразило негативно и върху възможността на ищеца да управлява бизнеса си и да контактува равноправно с партньорите и контрахенти те си. Част от близките, приятели и познати му се отдръпнали от него и се отнасяли с недоверие, като към човек, подсъдим за умишлени престъпления. През цялото време на наказателното производство бил принуден да понася всички ограничения, които в качеството м у на обвиняем и на подсъдим били наложени. Вследствие на всичко това имал нарушен сън, наложило се да взема приспивателни и хапчета за регулиране на кръвно налягане. Загубил апетит и желание за живот и работа. Чувството за срам и несигурност било подсилено и от факта, че преди окончателното приключване на делото имал непълноценна комуникация със семейството си.

Твърди, че като родител винаги ще изпитва огромна вина, че не му било известно къде се намирал синът му през месец март 2015г., когато загинал при ПТП.

2

С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура П., е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че не са ангажирани доказателства от ищеца, които да установяват действително търпените вреди, като пряк резултат от обвинението. Не се установявали действително претърпените вреди, а това било основен елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по ЗОДОВ. Твърди се, че нак азателното производство срещу ищеца продължило около година.

Липсвали доказателства относно негативните последици върху трудовата му дейност, отрицателното отражение върху взаимоотношенията му с близки, клиенти, познати и приятели, търпене на ограничения и други, които да са пряк резултат от повдигнатото му обвинение. Твърди се, че спрямо ищеца било повдигнато обвинение за деяние, което се явявало *** **** *****, но липсвали данни по отношение на него да е била наложена мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда с трайно негативно въздействие върху ежедневието му. Твърди се, че в процесния период срещу ищеца били водени и други досъдебни производства, като в тази връзка не можело да се приеме, че е претърпял претендираните неимуществени вреди именно от повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК по ДП № 117 / 2013г. Неблагоприятните фактори, повлияли негативно върху състоянието на ищеца, не могли да се свържат единствено и само с това наказателно производство, по което ищецът бил оправдан. Твърди се, че обвинението не е намерило отзвук в медиите и прокуратурата не била предприела действия за разпространяване на информацията. Не се установявало по безспорен начин, че ищецът е изживял негативни емоции, които да са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Счита, че не са налице незаконни действия от страна на прокуратурата, а претърпените от ищеца неудобства от воденото наказателно производство срещу него, били обичайни такива.

Възразява срещу размера на претендираните имуществени вреди, както и за евентуално дължимата законна лихва, претендирана от постановяване на оправдателната присъда – 16.02.2017г., тъй като липсвали доказателства дали същата е влязла в законна сила.

Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела:

На 28.06.2012 г. ищецът е **** и привлечен в качеството му на **** за престъпления по чл.354а ал. 1 и чл.354в ал. 1 от НК. Под ръководството на Окръжна Прокуратура - Р., ищецът е задържан за 72 часа. С определение № 277/02.07.2012 г. на ОС - Р. по ЧНД № 439/2012 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „З. п. с.’', кат о по негова жалба, с Определение № 168 / 12.07.2012 г. по ВЧНД № 193/12г. на АС - В. Т., същата е изменена в „П. г.” в размер на 5000 лева. Междувременно с постановление от 18.03.2013г. на ОП - Р., по досъдебното производство са отделени материали и изпратени по подсъдност в ОП-П..

3

Образувано е ДП 34/2013 г. по описа на Отдел „БОП”-П., а впоследствие и следствено дело №117/2013 г. по описа на ОСО - П.. В хода на това следствено дело като веществени доказателства са приобщени и иззетите от дома на ищеца патрони.

На 31.10.2013 г. ищецът е привлечен като **** и за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. С разпореждане от 14.02.2014 г., постановено по НОХД № 203/2014 г. по описа на ОС П., съдебното производство е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на ОП-П.. На 31.03.2014г. ОП - П . е прекратила наказателното производство срещу ищеца п о обвиненията за наркотични растения и вещества, като материалите за боеприпасите са отделени и изпратени по подсъдност на РП - П.. Производството против ищеца е продължило под наблюдението на РП- П. , под № 3581/2014 г. и под ДП № 140/2014 г. по описа на ОСО при ОП-П.. На 18.11.2014г. в PC- П. спрямо ищеща е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.339 ал. 1 от НК, за това, че на 28.06.2012 г. в гр. П., държал без надлежно разрешение в дома си общо 107 патрона. В Районен съд - П. е образувано НОХД № 6948/2014 г. по описа на 11-ти нак. състав, по което ищецът е признат за **** в извършване на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК и **** ***** **** за срок от 3 месеца, при условията на чл.66 НК, с три години изпитателен срок. Въз основа на подадена от ищеца въззивна жалба срещу Присъдата е образувано ВНОХД № 1704/2016 г. , по което н а 13.09.2016 г., с Присъда №88/13.09.2016г., ищецът е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Така постановената Присъда е протестирана. По образуваното пред ВКС наказателно дело №1111/2016 г . на Първо нак. отделение е постановено Решение № 263 от 16.02.2017 г., с което е потвърдена окончателно оправдателната присъда и същата е влязла в сила на 16.02.2017г.

Извън приложеното НОХД № 6948/2014г. по описа на ПРС, като писмено доказателство е приета справка от УИС на ПРБ за преписки срещу ищеца Р.А. за периода 2012-2017г.

За твърдените от ищеца неимуществени вреди същият ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Д. А. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 07.04.2022г./.

От показанията на същата се установява, че познава ищеца от началото на 2012г., когато имали връзка, но все още не живеели заедно. През 2012г., на рожденият й ден ищеца бил задържан и тя нямала никаква представа къде е, но в последствие разбрала. След като се прибрал малко се успокоил защото се доказало, че няма нищо общо с намерените наркотични вещества в отдавано от него под наем помещение. Сключили през 2013г. граждански брак. Живеели си спокойно, Р. се държал перфектно с нея, бил весел и грижовен. Събирали се постоянно с приятели. Р. имал автосервиз, обслужвал коли на абонамент и имал служители. Работата му вървяла много добре, имал хубави доходи и всичко вървяло нормално. Един ден се прибрал и споделил, че е обвинен за патрони намерени в дома му, които били на **** му, а същата била **** на полицията. От тогава станал абсолютно различен човек- затворил се в себе си, срамувал се и постоянно мислел, че ще влезе в затвора. Не искал да контактува с нея и децата си. Съседите им постоянно шушукали, че ще влиза в затвора. Започнал да изостава и с работата, изпускал срокове, не можел да плаща на **** си и те напуснали. Започнал да вдига кръвно и не можел да спи, като се наложило да приема и лекарства. Постоянно бил нервен и с него не можело да се контактува, което довело и до развода им. После се върнала при него с идеята да му помогне да преодолее този труден момент, но съвместното им съжителство през тези 4 години било кошмарно. Поне десет пъти трябвало да ходи в съда на заседанията. Накрая някъде през 2017г. го оправдали и през 2018г. се поуспокоил.