Определение № 1308 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500464 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от КРЕДИРЕКТ EООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115 Е, ет. 5, против определение №17696/17.12.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението. Излага доводи, че ВРС, като не е уважил доказ.искания на жалбоподателя, се е произнесъл по искането без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото. Като се позовава на практика на ВКС счита, че именно в производството по чл.248 ГПК следва да се изследват тези доказателства.

Отправя оплаквания и касателно размера на присъденото възнаграждение, считайки, че същото следва да е по-нисък размер от посочения ориентир в наредбата. В тази връзка се позовава на практика на СЕС и излага, че следва да се съобразят и допълн.критерии като наличието на съдебна практика по спорните въпроси на делото, засиленото служебно начало по потр.спорове, както и дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като поддържа доказ.искания.

В законовия срок от ответната страна по частната жалба К. Г. А., чрез адв.П.Н., е постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

С решение №3476/07.10.2025г. е прието за установено в отношенията между страните, че К. Г. А. не дължи сумата от 3908,48лв, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по договор за потр.кредит №974091/02.12.23г. Със същото решение в полза на адв.П.Н. са присъдени разноски в размер на 690лв за адв.възнаграждение за предоставена безплатна пр.помощ по реда на осн. чл.38 ЗАдв.

В срока по чл.248 ГПК от КРЕДИРЕКТ EООД е постъпила молба за изменение на определението в частта за разноските като е отправено искане за отхвърляне на претенцията за разноски, евентуално последните да бъдат намалени по размер.

С определение №17696/17.12.2025г. е оставена без уважение молбата на КРЕДИРЕКТ EООД за изменение на решението в частта за разноските.

Видно от материалите по гр.д.№778/2025г. на ВРС съгласно приложения договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв.П.Н., е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА– за оказване на помощ на материално затруднено лице. С оглед на това и доколкото е направено искане за присъждане на адв.възнаграждение съгласно приложения списък съдът намира, че в полза на осъществилия процесуално представителство адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Като неоснователни се преценяват наведените с частната жалба оплаквания, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като ищецът не е материално затруднено лице. Съгласно закона и утвърдената практика на ВКС, споделяна от настоящия състав / определение №395/09.07.18г. по ч.т.д.№1314/18г. и цитираните в него съдебни актове, определение №203/17.05.2022г. по ч.т.д. №1518/2021г., определение №289/27.08.2020г. по ч.т.д.№992/2020г., определение №654/27.11.2020г. по т.д.

№720/2020г., определение №643/07.12.2022г. по ч.т.д.№2370/2022г. и цитираните в него съдебни актове/, при произнасяне на съда по отговорността на разноските, последният не може да обсъжда и проверява дали действително е налице посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна правна помощ. Ето защо и направените с частната жалба доказ.искания в тази връзка не следва да бъдат уважени.

Безспорно е, че в хипотезата на чл.38 от ЗАдв. дължимото адв.възнаграждение се определя от съда. В тази връзка настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед 2 на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и осъществяване на процес.представителство в проведено едно открито съдебно заседание без лично явяване и събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Спорът по делото не се отличава с особена фактическата и правна сложност предвид наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. С оглед на изложеното, съобразявайки материалния интерес по делото и отчитайки извършените в производството действия по защитата на ищеца, настоящият състав намира, че в полза на проц.представител следва да се определи адв.възнаграждение в размер на 400лв., което се преценява за достатъчно да овъзмезди положения от адвоката труд по делото.

Ето защо настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 690лв се явява завишен, като същият следва да бъде намален до размера от 400лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №17696/17.12.2025г., постановено по гр.д.

№778/2025г. на Районен съд Варна, в частта, в която е оставена без уважение молбата на КРЕДИРЕКТ EООД, ЕИК 207024290, със седалище гр.София, за изменение на решение №3476/07.10.2025г. по гр.д.№778/2025г. на ВРС в частта за разноските за адв.възнаграждение за горницата над 400лв до присъдения размер от 690лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №3476/07.10.2025г. по гр.д.№778/2025г. на ВРС в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА присъдената в полза на 3 адв.П. Й. Н. сума за адв.възнаграждение от 690лв на 400лв / равностойност на 204.52 евро/, на осн. чл.248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №17696/17.12.2025г., постановено по гр.д.№778/2025г. на Районен съд Варна в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4