Решение № 118 от 18.06.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 18.06.2020г. град

Кюстендил

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

2.АСЯ СТОИМЕНОВА с участието на секретаря Ирена

Симеонова и в присъствието на прокурор Йордан

Георгиев от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова касационно административнонаказателно дело № 96 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.Е.Н.Д. от АК – Кюстендил като пълномощник на Т.С.Б. със съдебен адрес:*** обжалва решението по а.н.д.№ 923/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с непълна правна квалификация на нарушеното правило за поведение и неточното изписване на същото; липсата на мотиви за размера на наказанието; липсата на яснота относно реда за оспорване на НП и липсата на пълна индивидуализация на иззетия с АУАН друг акт за нарушение, който е представен в нечетлив вид по делото. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответното

РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата. Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, видно от доказателствата по делото.

Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП №19-0245-000329/04.07.2019г. на началник група в РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, с което на Т.С.Б. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 09.06.2019г. св.Н. в присъствие на св.Васев съставил АУАН за това, че на 09.06.2019г. в 15.35 часа на път II-62 кв.26+300 в посока гр.Кюстендил Б. управлявал лек автомобил с рег.№КН8026ВВ, собственост на Васил С. Наков, като регистрацията на автомобила е прекратена на 01.05.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, установено след извършена проверка през РСОД /таблет/. От представената справка от информационната система на КАТ съдът е установил, че Наков е предишния собственик на автомобила, а нарушителят е предстоящия такъв.

Свидетелството за регистрация, част I е със собственик Наков.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на противоправното деяние с наложени минимални законови размери на наказанията без наличие на маловажност по чл.28 от ЗАНН. По посочените доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателствени средства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.

Установените факти по делото на районния съд сочат, че в деня и часа на нарушението нарушителят е бил водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ, потвърдена в съдебното производство от приобщената справка на л.20 от делото. Прекратяването е извършено на 01.05.2019 поради нерегистриране на МПС от водача като негов собственик, съгласно данните в справката от КАТ. Задължение за новия собственик е регистрацията на МПС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП във вр. с правилото на чл.15, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г., изм. и доп./. Нарушението е извършено виновно от дееца, т.к. същият е имал знание за задължението да регистрира МПС като приобретател и за последиците от бездействието, една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.18, т.2 във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата. За прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза контролните органи нямат нормативно задължение за уведомяване на приобретателя. Деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените административни наказания са минималните по закон и като такива са съобразени с данните за водача и тежестта на нарушението.

Релевираните в касационната жалба възражения са неоснователни. Липсата в НП на предложението от приложимото законово правило не води до нарушаване правото на защита на дееца, т.к. фактическите обстоятелства по обвинението са коректно и ясно описани и се включват във фактическите състави на нарушената правна норма и санкционната такава.

Фактическото обвинение е във връзка с правното такова. Различното изписване на абревиатурата на Закона за движението по пътищата /ЗДвП и ЗдВП/ не нарушава правото на защита на дееца, т.к. първото съкратено записване на закона е утвърдено такова и водачите на МПС имат знание за това, а второто съкратено записване отразява техническа грешка, която не въвежда дееца в заблуждение относно приложимия нормативен акт. В съдържанието на НП има текст, указващ на адресата правото му на оспорване, срока за това и компетентния съд. Липсата на мотиви за размера на наложените наказания не е нарушение на формата на акта, т.к. размерите са минималните по закон. Липсата на пълна индивидуализация на иззетия с АУАН друг акт за нарушение не води до нарушаване на процедурата, т.к. индивидуализацията на акта е достатъчна за неговото изискване и прилагане като доказателство по делото, което районния съд е сторил. Освен това, актът няма връзка с обвинението в НП. Същият не е включен във фактическото описание на деянието и не е елемент от обективната страна на приложимата санкция, което прави безпредметен факта, че същият е нечетлив.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №36/27.01.2020г. по а.н.д. №923/2019г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.