Решение № 411 от 03.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Бургас, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20202100502161 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1871/30.07.2020 год. по гр.д. 1458/2020 г. по описа на РС – Бургас, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, е осъдена да заплати на Д. П.

П., ЕГН **********, ***, сумата от 1739, 63 лева /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 237,95 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., 1664 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 235, 12 лева /двеста тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 26.02.2020г.

С решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, е осъдена да заплати на Д. П. П., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебноделоводни разноски.

С решение Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 119, 59 лева /сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ и 200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№260248 от 11.08.2020 г. от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение № 1871/30.07.2020 год. по гр.д. 1458/2020 г. по описа на РС – Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на 1 материалния закон и не е обосновано.

Твърди се, че основна грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Препраща към мотивите, изложени в отговора на исковата молба.

Излата подробни доводи в смисъл, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в специалния ЗМВР от 2006 г. Цитира подробно законови разпоредби, регламентиращи горепосочените институти, съдържание на служебното правоотношение. Позовава се и на чл.202, ал.5 от отменения ЗМВР. Прави анализ на измененията на нормативната уредба.

Поддържа, че изброяването на видовете възнаграждения е изчерпателно.

Допълнението на чл.202, ал.4 от отменения ЗМВР показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.

Приложението на общите правила по ЗДСл е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006 г. и чл.187, ал.9 от настоящия ЗМВР, които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Посочва, че съдът се е позовал на отменена наредба – Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., която не е действала през процесния период. Действително за определен период, извън процесния, за около 9 месеца се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие със ЗМВР. Това е било поправено с Нрадеба №8121з-592/25.05.2015 г., същият подход е възприет и при създаването на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.

Неправилно първоинстанционният съд се е обосновал с разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест с коефицент 1, 143 и за същите тези часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Нормалната продължителност на нощното работно време не е регламентирана в посочената Наредба относно служтителите в МВР, а в законовата норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, като то е осем часа. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени със ЗМВР, когато положеният нощен труд е с осем часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0, 25 лв. на час.

Цитира практика.

Излага подробни доводи, в смисъл че ако съдът приеме, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. И при пралагане на общите трудови норми, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефицент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Цитира практика.

Поддържа се, че е налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно – счетоводна експертиза. Поставеният въпрос относно часовете положен нощен труд за отчетните периоди, както и за целия процесен период, не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен. Ако отработените часове не превишават месечната норма на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 стотинки за всеки час положен нощен труд, когато той обаче е отработил повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.

Това са били първите два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Отделно от това се полагал и труд по 2 заповед. Това е била класическа форма на извънреден труд и той се отчитал и заплащал като такъв. За последните два посочени вида нощен труд се заплащало възнаграждение за извънреден труд. Експертизата не отчитала тези обстоятелства. В платежните ведомости е начислен нощен труд и от трите посочени вида.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна. Оспорва подадената въззивна жалба, като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Сочи, че съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно и допълнителни възнаграждения. Цитира разпоредби от ЗМВР, както и от КТ, които счита за относими.

Посочва, че през процесния период са действали Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 от посочените наредби били идентични – при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта от 22 до 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0, 143. Тази наредба била отменена от наредбата от 25.05.2015 г., която е отменена с решение на ВАС. В последните две посочени наредби липсва норма в смисъла на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. С оглед на това следвало да се приеме, че за периода от 02.08.2016 до 26.07.2019 г., не съществувала изрична регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефицент. За периода от 26.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е приложима разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. Заключава, че поради тази празнота следва да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл.67, ал.3 от ЗДСл, размерите на допълнителните възнаграждения по чл.7, т.1-5, включващи и нощния труд, както и редът за получаването им се определят с Наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от 25 ст. на час е в размер по- нисък от този, определен в трудовото законодателство с НСОРЗ. С огледд на това, за да бъде спазен принципа на недопускане на дискриминация, установен в Конституцията, следва да се прилагат субсидиарно нормите от общите закони. Излага подробни аргументи. Позовава се на съдебна практика в посочения смисъл. Аргументира тезата, че нощните часове труд се преизчисляват в дневни с коефицент 1.143, както за брой отработени дни, така за пресмятане на трудов стаж, така и за отчитането на изънреден труд. Позовава се и на принципите, залегнали в Директива 2003/88/ЕО, както и с принципа за равенство, залегнал в Хартата за основните права на Европейския съюз.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. П. П., ЕГН **********, ***, чрез адвокат Златина Билянова от БАК, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 1440,00 лева главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 3 и 150,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 1374,00 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от 1739,63 лева за 237.95 часа положен извънреден труд и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 150,00 лева е направил увеличение до размера от 235,12 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период - чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.