Решение № 4271 от 04.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско Д.

№ 20255330112299 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Н. Д. П. срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“. Твърди се, че ищецът бил собственик на фабричен специализиран автомобил (кемпер) марка „***“, модел „***“, с регистрационен № ***, който бил застрахован при ответника със застрахователна полица № ***, с период на покритие 13.01.2024 г. – 12.01.2025 г. Твърди се, че е заплатил премията по договора. В покритите рискове се включвали редица събития, включени в клаузата „Пълно Каско“.

Твърди се, че на 22.12.2024 г. автомобилът се движел по път ***, между река Луда Яна и овощен разсадник „Йосифов Цветен свят“, когато отхвръкнал камък, счупил предното обзорно стъкло на автомобила по време на изпреварване от друг автомобил. За събитието била заведена претенция срещу ответника, като застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер на 414,69 лв. Твърди се обаче, че стойността за възстановяване на стъклото е 2430 лв. Ето защо иска от съда да осъди ответника да му плати разликата, като предявява частичен иск от 500 лв., част от сумата 2015,31 лв./1030,41 евро - обезщетение за увреждания, настъпили по собствения на ищеца автомобил, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срок е постъпил по пощата отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва стойността на причинените вреди, счита също, че уврежданията не са вследствие на процесното събитие.

Сочи, че ищецът изрично е поискал обезщетението да се изчисли по експертна оценка, както е било изчислено изплатеното обезщетение. Сочи се, че в процесния случай ремонт на превозното средство не е извършен, а се плаща по експертна оценка, която е уговорена още при сключване на 1 застрахователния договор. Оспорват се и сочените цени на труд. Счита, че в случая обезщетението не е свързано с направените реални разходи, съгласно уговореното в общите условия. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като възразява за прекомерност на адвокатски хонорар, претендиран от ищеца.

Ищецът взима отношение по отговора на исковата молба в откритото заседание, като твърди, че понятието „експертна оценка“ няма нито дефиниция в общите условия, нито легална такава. Счита, че експертната оценка е оценка на вещо лице със специални знания в областта на възстановяването на автомобили и като стойности тя не следва да се различава от оценката за възстановяване на увреден автомобил по осреднена пазарна цена. Счита, че съгласно КЗ възстановяването на един лек автомобил не следва да бъде извършвано с прилагане на обезценки поради експлоатация, а в случай че застрахователят твърди, че е приложима различна пазарна цена, то общите му условия се явяват нищожни като противоречащи на КЗ и разпоредбите за защита правата на потребителите. Сочи, че в общите условия не е посочена методика или способ за определяне на бъдещо дължимо обезщетение за труд, за възстановяване, нови части и други съпътстващи операции.

В откритото съдебно заседание, преди края на съдебното дирене, ищецът е увеличил размера на иска си до пълния размер на частичната претенция, а именно на сумата от 1030,41 евро.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането. За основателността на иска следва да е реализиран фактически състав, обусловен от настъпването на следните юридически факти: възникването на застрахователното правоотношение с ответника, настъпил застрахован риск в срока на покритие, а именно соченото пътнотранспортно произшествие, настъпили увреждания по застрахования а в т о м о б и л на определена стойност, причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и причинените вреди по автомобила.

Страните са направили две правоизключващи възражения.

За възражението на ответника за начина на определяне на застрахователното обезщетение, а именно – не съобразно размера на реалните вреди, а по експертна оценка, следва да е налице такава уговорка между страните и тя да е действителна.

За възражението на ищеца за нищожност на такава клауза следва да се установи, че тя противоречи на закона или има друг порок, водещ до нищожността й.

За безспорно следва да се приема възникването на застрахователното правоотношение, което не се оспорва от ответника. Не се спори между страните и че в срока на покритие на застраховката „Каско стандарт“ с уговорка за „Пълно каско“ е настъпил застрахователен риск – ПТП. Това се установява също от писмените доказателства и от показанията на разпитаната 2 по делото свидетелка – Н.В., на които се дава вяра като последователни и непротиворечиви. Въпреки близката й връзка с ищеца, с когото живее на съпружески начала, показанията се ценят като незаинтересовани, тъй като освен че са непротиворечиви, съответстват изцяло на писмените доказателства, а именно – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, протокол за оглед по претенция, опис-заключение по претенцията относно подробностите за застрахователното събитие и настъпилите увреждания, платежни нареждания и фактури за платените суми за ремонт и платеното от ответника застрахователно обезщетение.

Въз основа на съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства се установява, че на 22.12.2024г. ищецът управлявал собствения си автомобил кемпер, марка „***“, модел „***“, с регистрационен № *** , застрахован със застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № ***, със срок на валидност 13.01.2024г. – 12.01.2025г. В кемпера се возила и свидетелката Н.В.. Докато застрахованият автомобил се движел между ***, изпреварваща го кола изхвърлила камъче, което попаднало на челното предно обзорно стъкло и го разцепило. Ищецът поръчал ново стъкло, като платил за него и монтирането му на мястото на счупеното стъкло сумата от общо 2430 лв. Заведена била претенция пред ответното дружество, което изплатило на ищеца за това събитие 414,69 лв.

От установените факти следва, че е възникнало застрахователно правоотношение между страните, както и че в срока на покритие възникнал покрит риск – процесното ПТП. Това следва както от отбелязаното в полицата, че има уговорка за „Пълно каско“, така и от факта, че застрахователят изплатил обезщетение за това събитие, с което признал, че рискът се покрива от застраховката.

От свидетелските показания и писмените доказателства се установява още, че по застрахования кемпер настъпили вреди – счупено предно обзорно стъкло до степен за подмяна. Реалните вреди били на стойност 2430 лв. – сумата, платена за подмяна на стъклото.

Характерът на вредите се потвърждава и от заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Д. С., на което се дава вяра като мотивирано и почиващо на останалите доказателства, събрани по делото. От заключението се установява още причинната връзка между ПТП и настъпилите вреди, което се потвърждава и от свидетелските показания.

Въз основа на изложеното са настъпили всички юридически факти от фактическия състав на иска, следователно е възникнало правото на застрахования да му бъде изплатено застрахователно обезщетение.

Централен спорен въпрос по делото се явява този за размера на застрахователното обезщетение, което следва да заплати ответникът.

Последният възразява, че обезщетението не следва да отговаря на реалните вреди, а се изчислява по специален начин от застрахователя. Ответникът не успя да докаже в пълнота това възражение по следните съображения.

Установява се от представената застрахователна полица, че страните уговорили изплащане на обезщетение само по експертна оценка. В 3 заявлението за изплащане на обезщетение също е отбелязано като начин на обезщетение – „по калкулация на застрахователната компания“. Не се доказва обаче съдържанието на тази клауза. Ответникът в отговора си реферира към Общите условия: „чл. 2 от Раздел ІІ „Обезщетяване на МПС при частични повреди", т. 1.3 обезщетяване“ и сочи, че съгласно тази уговорка „За МПС над 7 години“, обезщетение при частични щети се изчислява на база на експертна оценка. Реферира също към т.1.4 и т.1.5 от същия раздел, в които според ответника е посочен договореният между страните по застрахователният договор начин за определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът, включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 7 години. Ответникът твърди, че тези Общи условия са представени с исковата молба и ще се ползва от тях.

При преглед на представените от ищеца Общи условия не се установява такава номерация на членовете и разделите, нито такива заглавия на отделните раздели. Уредбата на частичните повреди се намира не в Раздел II, чл.2, т.1.3, 1.4 и 1.5, а в Раздел „Каско“, глава трета „И зплащане на обезщетение при частични повреди“ , IV. Обезщетяване на мпс над 7 до 18 години, т.1.1., т.1.2., т.1.3. В представените Общи условия разделите не са номерирани с римски цифри, а със заглавния, има подглави на разделите, а в отделните глави липсват членове, а има римски цифри и точки. Съдържанието на цитираните клаузи също е различно. В представените Общи условия не е посочено, че при автомобили по-стари от 7 години обезщетението се изплаща само по експертна оценка, а е посочен начин на изчисляване както при обезщетение на база калкулация на застрахователя в т. 1, така и в случай на ремонт в посочен от застрахователя сервиз в т.2. Разликите както в номерацията и заглавията, така и в съдържанието между Общите условия, които ответникът е приложил според отговора на исковата молба, и Общите условия, представени по делото, водят до извод, че се касае за различни Общи условия. Ответникът обаче не е представил Общите условия, които цитира и по които е изчислил обезщетението, поради което не се доказва да е налице такава задължителна уговорка в правоотношението, според която обезщетението да не отчита реалните вреди и пазарните цени.

Освен това, наличието на два различни варианта на Общи условия, единият - представен на застрахования, а другият – прилаган от застрахователя, води до извод за нарушаване правата на потребителя на застрахователни услуги, какъвто е ищецът, да бъде информиран за приложимите условия. На основание чл.147а, ал.1 от ЗЗП, при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. От признанията на ответника в отговора на исковата молба и сравнението им с представените от ищеца Общи условия следва, че на потребителя не са били предадени приложимите към правоотношението Общи условия, по които е изчислявано обезщетението, а други Общи условия. Не може да се приеме, че страните са се съгласили по едни и същи Общи условия, поради което застрахованият е обвързан единствено от застрахователната полица, с 4 аргумент от чл.147а, ал.1 от ЗЗП.

В допълнение ще се посочи, че клаузите на представените от ищеца Общи условия, които са неприложими по горните съображения, са и нищожни, тъй като определят цената за нови части в размер не повече от найниската пазарна цена, а допускат тази цена да падне и под най-ниската, след прилагане коефициент за овехтяване.

Норма, която допуска застрахователното обезщетение да се определи под най-ниската пазарна цена, противоречи на целите на КЗ, тъй като застрахованият не би могъл да удовлетвори застрахователния интерес. Противоречи и пряко на нормата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която „при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието“. Изключение от това правило е допустимо само ако страните са договорили подзастраховане или договорена като фиксирана сума застрахователна стойност на основание чл.387, ал.1 от КЗ. В случая страните не са уговорили нито подзастраховане, нито фиксирана като сума застрахователна стойност (което понятие се различава от понятието застрахователна сума, като лимит на отговорността).

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81248c49-20d3-46e9-805a-2f27754d2f1b