Решение № 411 от 03.11.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 513/2023
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1,т.7,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1,т.7,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1,т.7,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. Перник, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500513 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 166 от 20. 02. 2023г., постановено по гр. д. № 387 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд /и последващо решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка/, е :
Прогласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК договор за потребителски кредит № ***, сключен между С. М. М., ЕГН **********, адрес *** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК 200599403.
Осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на С. М. М., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер на 262,68 лева - разноски по делото.
Осъдено „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. счл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на адвокат Д. М., с адрес ***, сумата в размер на 658,35 лева – адвокатско възнаграждение в производството на гр. д. № 387 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд.
Недоволно от решението е останало „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, 1 което чрез адвокат Б. Т. Д. го е обжалвало изцяло. По обстойно изложени доводи във въззивната жалба моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържа въззивната жалба и в съдебно заседание чрез адвокат Б. Д. и моли да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Моли да не се присъждат разноски на адвокат Д.
М., тъй като не са представени доказателствата за близки роднински връзки между него и С. М..
Насрещната страна С. М. М., чрез адвокат Д. М. е депозирала в срок писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли насрещната страна да бъде осъдена да й заплати направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. За съдебно заседание е депозирала писмен отговор, чрез адвокат Д. М.. С него оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор.
Предмет на делото е и въззивна жалба, от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адвокат Б. Т. Д. срещу решение № 351 от 04. 04. 2023г., постановено по същото дело, с което е отстранена очевидна фактическа грешка в първоначалното решение. Същото се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли същото да бъде отменено изцяло и да бъде оставена без уважение молба вх. № 4598 / 01. 03. 2023г. по описа на Пернишкия районен съд. В съдебно заседание поддържа и тази въззивна жалба, чрез адвокат Д..
Насрещната страна С. М. М., чрез адвокат Д. М. е депозирала в срок писмен отговор. С него оспорва и тази въззивна жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа я и в съдебно заседание чрез адвокат Д..
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:
От представения по делото Договор №*** от *** е приел, че между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Отбелязал е, че съгласно чл. 1 2 от Договора, размерът на кредита е 4500,00 лева, брой вноски - 18, ГЛП 35%, ГПР 49,66%, поради което общото задължение за главница и лихва е в размер на 6075,00 лева. Посочил е, че на *** ищцата е сключила Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги, съгласно който анекс, страните изменят договора за кредит, като отпуснатият кредит в размер на 4500.00 лв., с остатък по главница 4078,64 лв., се увеличава със сумата от 400,00 лв. Посочил е, че с увеличението, оставащата сума за погасяване от ищцата е 4478.64 лв., която се формира от оставаща дължима главница по Договор *** и допълнително отпуснатата сума. Посочил е, че лихвеният процент е 23 %, а оставащите вноски до пълно погасяване на кредита, ведно с допълнително отпуснатата сума и прилежащите към нея вноски са 12 броя.
Съдът е отбелязал, че ищцата е сключила и Договор за гаранция с дружество „ФЕРАТУМ БАНК“, съгл. който, дължимата от нея сума по гаранцията е 4455,00 лв., а на *** ищцата е сключила и Анекс №1 към Договор за гаранция/поръчителство/ в сила от 12.05.2021 г. с „Фератум банк“, съгл. който анекс, дължимата от нея сума по гаранцията е 4763,00 лв.
Посочил е, че съгласно чл. 5 от Договора за гаранция, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира, че сам е избрал именно тази опция, както и е разяснена възможността за отказ от Договора.
Съдът е отбелязал, че съгласно договор за поръчителство между „Фератум банк“ и ищцата, сумата в общ размер на 4455,00 лева е дължимата такса от клиента за предоставената гаранция. Посочил е, че съгласно Анекс №1 към Договор за гаранция/поръчителство/ в сила от 12.05.2021 г. с „Фератум банк“, дължимата от нея сума по гаранцията е 4763,00 лв.
Съдът е отбелязал, че съгласно преддоговорна информация стандартен европейски формат, ГПР съдържа допускане, че Договорът ще остане валиден през целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него, както и че лихвеният процент остава непроменен.
Същевременно обаче е отбелязал, че съгласно преддоговорната информация ГЛП е в размер на 41,00%, което съществено се отличава от посоченото в Договора. Приел е, че към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е описана всяка една от месечните вноски с нагледен пример за формирането като сбор от главница и възнаградителна 3 лихва.
Съдът е отбелязал, че съгласно заключението по СТЕ, неоспорено от страните, което е кредитирал изцяло, предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личен гарант/поръчител“, посочен от кредитополучателят.
Посочил е, че съгласно свидетелските показания на Г.Г., при сключване на договорите кредитополучателят има възможност да избере като обезпечение опцията „личен гарант“, в който случай не дължи такса „ гарант“, като в тази връзка е отбелязал, че по делото са представени с молба от 18.01.2023 г. договори, сключи от ответното дружество с други потребители, избрали именно тази опция.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил своите правни изводи :
Приел е, че са предявени обективно, кумулативно съединени, установителни искове за прогласяване на Договор за предоставяне на финансови услуги № ***д., за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между С. М. М. и „Фератум България“ ЕООД.
Отбелязал е, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Отбелязал е, че в чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договорът трябва да съдържа, като особено внимание е отделено на т. 7 - т.
12, с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК. Съдът е приел, че в конкретния случай, ответникът не е доказал да е изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - да е посочен общият размер на кредита; на чл.11, ал.1, т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 4 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; на т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В тази насока е отбелязал, че констатира съществено несъответствие между преддоговорната информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора: в преддоговорната информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план, а в Договора е постигнато съгласие за значително по - нисък размер на възнаградителната лихва - 35%, променен на 23% с Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги от *** г.; в договора са уговорени 18 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен, а е представен погасителен план едва след сключване на Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги от *** като са уговорени 18 погасителни вноски, сумите по които не е ясно с кой лихвен процент от горните кореспондират, като размерът на по - ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това също не е взето предвид.
Ето защо съдът, след като е взел предвид и разясненията дадени в решение № 319/ 17.10.22 г. по в. гр. д. № 420/22 г. на ОС-Перник по идентичен казус, е приел, че Договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и искът следва да бъде уважен. Посочил е, че с оглед това, не дължи произнасяне по валидността на чл. 5 от Договора, както и по другите възражения, предявени като евентуални такива.
Отбелязал, че след като искът е основателен, то не дължи произнасяне по евентуалния иск.
Съдът е възложил в тежест на ответника направените по делото разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено 5 следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съдът следва да отбележи, че в исковата молба се иска прогласяването нищожност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД вр. с чл. 11 ЗПК /т.е. всички хипотези на този текст/ вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Първият довод във въззивната жалба, че не са обсъдени събраните по делото доказателства и доводите на ответното дружество, освен частично споменаване заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, се явява неоснователен. Съдът освен преддоговорната информация, е обсъдил всички събрани по делото доказателства - договори и анекси към тях, заключението на съдебно - техническата експертиза, свидетелските показания на Г.Г., както и представените с молба от 18.01.2023 г. договори, сключи от ответното дружество с други потребители.