Решение № 1361 от 17.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Русе, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.М. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520104680 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 2, ал.

1 и ал.2, чл. 3, т. 1 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от Ф. И.

Ю. (М.) срещу Ю. Ш. М.. Молителката твърди, че е имала сключен брак с ответника, който е прекратен с развод. Твърди се, че първоначално животът им потръгнал добре, но впоследствие се появили проблеми и скандали.

Заявява, че на 28.07.2024 г. около 17:00 ч. по повод връщане на детето им М., съгласно изпълнението на предоставените родителски права за почивните дни, молителката е слязла пред входа на жилището си и заварила детето разплакано. Обърнала се с молба към ответника да го успокои, но вместо това той изкрещял „Да ти еба майката и курва” и й ударил силен шамар, от който тя паднала на земята и наранила лявата си длан. При удара била разбита и устата й, като впоследствие забелязала и синина на лявата си скула. Твърди, че в резултат на удара имала няколко дни заглъхнало ляво ухо. Заявява, че на следващия ден посетила съдебен лекар, който й издал Съдебно медицинско удостоверение № ***/2024 г.

Твърди, че 16.08.2024 г. отново имало акт на насилие от страна на 1 ответника, като този път това насилие било извършено по телефона. Същият я заплашвал отново във връзка с неразбирателство между двамата по отношение на режима на лични отношения на детето с бащата. Тогава ответния я обиждал с думите „курво”; „проститутко”; заплашвал я с думите:

„този път няма да ти се размине, ще ти счупя кокалите”, „ще те дебна и където те хвана ще те осакатя”. Последвали и много псувни. Твърди, че в този момент същата е била на работа, като колегите й дочули думите и заканите, а тя се почувствала засрамена и унизена.

Твърди, че първият акт на домашно насилие е станал в присъствието на детето, което се уплашило и при вида на кръвта започнало да пищи и да прегръща майка си.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с която ответникът да се задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и малолетното им дете М. Ю. Ш. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; да се забрани на ответника да приближава жилището на молителката на посочения адрес – гр.Русе, ***, както местоработата й, детската градина на детето и местата за социални контакти и отдих, при условия и срок определени от съда на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

По реда на чл. 12, ал.2 от ЗЗДН като молител по делото е конституирано и малолетното дете М. Ю. Ш., действащо съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.4 от ГПК, чрез неговата майка и законен представител Ф. И. Ю. (М.).

Ответникът взема становище, че посоченото в молбата не отговаря на истината. Твърди, че майката е инициирала това производство за домашно насилие само и единствено, за да може бащата да не се вижда с детето си.

Заявява, че същият никога не е удрял шамар на молителката, още повече пред блока й при предаване на детето. В тази връзка бил предупреден от своя процесуален представител винаги при предаване на детето да води свидетел.

Така се случило и на дата 28.07.2024 г.

В съдебно заседание молителката Ф. И. Ю. (М.), редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Ю. Д.. Поддържа молбата за домашно насилие. В писмено становище излага аргументи в подкрепа на основателността на иска.

Ответникът Ю. Ш. М., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Е. К., взема становище за неоснователност на молбата и 2 моли съда да отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на 28.07.2024 г. пред дома на молителката акт на физическо насилие от ответника. В декларация молителката е декларирала, че на отразената от нея дата ответника й ударил силен шамар, в резултата на което лявата й буза посиняла, устната й била разбита, наранена била лявата й длан и заглъхнало лявото ухо.

Представено е по делото Решение № ***/17.06.2024 г. по гр. д. № ***/2024г. на пети гр.с-в, от което видно, че бракът между молителката и ответника е прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Със съдебното решение на молителката са предоставени упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете М. Ю. Ш., роден на 01.01.2020г., на ответника е определен режим на лични отношения - всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в недяла с приспиване, както и през празнични дни и отпуска на бащата. С решението съдът е постановил след прекратяване на брака молителката да носи предбрачното си фамилно име Ю..

Видно от представеното и неоспорено от ответната страна СМУ №***/2024г. при прегледа на пострадалата на 29.07.2024г. са установени следните увреждания: кръвонасядане на лява буза, кръвонасядане, оток и повърхностно наряняване на лигавицата и полулигавицата на горната устна, кръвонасядане на лява длан.

Представени е препис от Решение № ***/21.05.2024 г. по в.гр.д. № ***/2024 г. на РОС, от което е видно, че по повод заявен друг акт на домашно насилие от страна на молителката срещу ответника, по което е било образувано гражданско производство, съдът е отхвърлил предявения от нея иск.

По делото е представено становище от ДСП Русе. В него е посочено, че социалните работници от дирекцията са провели беседа с молителката във връзка с изисканото становище от съда. При проверката установили, че детето е видимо привързано към своята майка и постоянно търси нейното внимание.

Според социалните работници майката демонстрира отговорност към 3 грижите за сина си. Предвид честите конфликти между нея и бащата, стигащи до физическа агресия от негова страна, в присъствието на детето, същата желае да й бъде издадена защита спрямо нея и момчето. В същото време майката заявила, че би могла да възпрепятства определения режим на лични отношения между бащата и детето, стига предаването и вземането да се извърши в контролирана среда.

По делото е постъпил и доклад от ДСП Тутракан, доколкото е бащата е на адрес в с.***, общ.Тутракан. При социалното проучване бащата демонстрирал привързаност към сина си, като отрекъл твърденията на майката, че упражнява насилие спрямо нея.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани водената от молителката *** – нейна майка и водените от ответника *** – понастоящем негова съжителка и *** – негова майка.

Свидетелката *** заяви, че не е присъствала на твърдяните в молбата актове на насилие, но на дата 28.07.2024г. е научила от дъщеря си по телефона за физическа разправа от бившия й зет при предаване на детето М.. В този момент свидетелката тъкмо се канела да ги посети. Веднага отишла до дома на дъщеря, който се намирал на разстояние около 15-20 минути от нейния дом.

Видяла, че лявата страна на лицето й е зачервено. Тогава дъщеря й разказала, че малко преди това е слязла пред входа на блока, за да вземе детето от бащата. Двамата се скарали, при което ответника ударил шамар на дъщеря й, а детето видяло и се разплакало, като се вкопчило в майка си. Свидетелката изнесе, че когато отишла при дъщеря си, детето стояло при нея и също плачело.

Свидетелката А. изнесе, че е присъствала при предаването на детето, тъй като тя била в колата заедно с ответника. Според нея детето не искало да слиза от колата и започнало да плаче. В това време молителката и ответника смъквали зеленчуци от багажника на колата. Свидетелката заявява, че бащата взел извел детето от колата и в този момент молителката се скарала с него, като го обвинила, че бащата настройва детето срещу нея.

Свидетелката М. не е присъствала при предаване на детето на 28.07.2024г. Според свидетелката тя е чула разговори по телефона между молителката и сина й по повод личен празник, който бил на дата 18.08.

Свидетелката изнесе, че тогава молителката му крещяла по телефона и 4 отказвала да даде детето.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че молителката и ответникът са имали сключен граждански брак, който е прекратен, като от брака си имат едно дете, т. е. молителката попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, които могат да търсят защита по този закон. Молбата за защита от домашно насилие е подадена в рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди извършено насилие на дати 28.07.2024 г. и 09.08.2024г., а молбата до съда е подадена на 20.08.2024 г.,поради което същата е допустима.

От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за твърдяното насилие на дата 28.07.2024 г. и следва да се уважи. Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН.

Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.

В случая акт на домашно насилие, извършен на 28.07.2024г. е описан в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В нея молителката е посочила, 5 че ответника й е ударил силен шамар пред блока, в който живее, в резултат на който паднала на земята и й била посинена лявата скула, разбита й била устната, наранена й била и лявата длан и й било заглъхнало лявото ухо.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал.

3 от закона е годно доказателствено средство. За да бъде годно доказателствено средство, декларацията следва да съдържа описание на конкретни действия, които биха могли да се определят като акт на домашно насилие. В конкретния случай представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, от които се установява осъществено спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона, поради което съдът приема, че с нея се доказва акта на домашно насилие, извършен на посочената от нея дата. Следва да се отбележи, че описания акт на домашно насилие се подкрепя от останалите доказателства по делото, които се представиха по делото. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката Бание *** – майка на молителката, която макар да не е присъствала на инцидента, е придобила лични впечатления непосредствено след него. От показанията на тази свидетелка се установява, че когато е пристигнала в дома на дъщеря си последната е била разстроена, плачела е, а лявата й буза все още била зачервена. Тези свидетелски показания кореспондират с предварителните сведения дадени от самата пострадала пред съдебен лекар при извършеното й на 29.07.2024 г. ( следващия ден) освидетелстване, отразено в СМУ №***/2024г. Заключението от освидетелстването сочи, че на пострадалата са причинени следните увреждания: кръвонасядане на лява буза, кръвонасядане, оток и повърхностно наряняване на лигавицата и полулигавицата на горната устна, кръвонасядане на лява длан. Тези наранявания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и според съдебния медик по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения. Съдът приема, че от тези доказателства безспорно се установява, че на посочената дата – 28.07.2024г. ответникът е ударил силен шамар на молителката в лявата страна на лицето, в резултат на което същата е претърпяла описаните телесни травми.