Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260055 от 03.02.2021, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 1868/2020
Вид
Решение № 260055
Подписан
03.02.2021
В сила
04.03.2021
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. К., 03.02.2021 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 25.01.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина

Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1868 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К.К.П., ЕГН **********, чрез адв. М. Д.,***, против П.А.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че с ответницата живеели на семейни начала от 2002 г., като от 2006 г. живеели в с. С., имали две родени деца А. К.К., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********.

Сочи, че и двете деца учили в гимназии в гр. К., което налагало ежедневно да пътуват от село С. до гр. К.. За всяко дете транспортът бил в размер на 3,10 лева всеки ден. Отделно от това давал на децата по 5,00 лева на ден за закуски. Разходите му за пътни и закуски за всяко едно от децата възлизали на по 220,00 лева месечно.

Сочи, че от м.април, 2018 г. работил в Г.и месечно получавал около 2 000,00 евро, ежемесечно пращал на ответницата 1200,00 евро за нея и децата. Същата не работела.

Сочи, че ответницата през месец август, 2020 г. напуснала дома си и заминала за А., в телефонен разговор с него заявила, че се омъжила за друг и категорично отказала да се върне в дома си при него и децата. По-късно разбрал, че ответницата имала любовник от 5 години.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на децата А. К.К., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********; да постанови местоживеенето на децата А. К.К., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН ********** да бъде при него, в жилището му в с. С., ул. „К. и *****“ ***; да определи режим на лични контакти на децата А. К.К., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН ********** с ответницата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10,00 часа до 17,00 часа в събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя; да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на С.К.К., ЕГН ********** в размер на 250,00 лева месечно, считано от депозирането на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се заплаща по банковата ме сметка до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на А.

К.К., ЕГН ********** в размер на 250,00 лева месечно, считано от депозирането на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се заплаща по банковата ме сметка до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението на осн. чл. 242, ал. 2 ГПК.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата молба. Ответницата, редовно призована, се явява лично.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

В съдебната зала се явява и социален работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К., за изслушване на детето непълнолетните деца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Децата А. К.К., ЕГН

********** и С.К.К., ЕГН ********** са родени от майка П.А.С., ЕГН ********** и са с баща К.К.П., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ** от ****.2005 г., съставен в гр. Раднево и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2004 г., съставен в гр. К.. Родителите на децата не са сключили граждански брак.

Доказателства за доходите на майката и на бащата на непълнолетните деца не се събраха. Същите се явиха в лично в съдебно заседание, но не представиха доказателства за доходите си. Ответницата заяви, че през последните 6 месеца е работила в А..

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че родителите са заживели на семейни начала през 2002 г., като от общото им съжителство се родили двете им деца - С.К.К. и А. К.К.. В продължение на 16 години семейството живеело в къща на постоянния адрес на майката в с. С.. През 2017 г. закупили ново жилище, като за целта К. теглил кредит от банка. Същият заминал да работи в Г., като по негови данни изпращал всеки месец на майката суми в порядъка на от 1000,00 – 1800,00 лева. Ищецът е заявил пред социалните работници, че връщайки се от Г., на 19.08.2020 г., синът му К. се обадил и му казал, че ответницата същия ден си събрала багажа и и заминала за А..

Непълнолетното дете С. Кирилова заявила през социалните работници, че се чувствала обидена от постъпката на майка си.

Същата желаела да продължи да живее с г.н П., дори и майка й да се върне, не искала да живее с нея, защото не одобрявала стореното от нея. В разговор, непълнолетният А. К. е заявил, че ежедневно се чували с майка си по телефона, когато тя била в А., желаел да продължи да живее с баща си, но ако майката се върне в страната, желае да поддържа връзка с нея.

От социалния доклад е видно, че от 19.08.2020 г. основните грижи за С. и К. били поети от бащата, бил осигурен достъп до образование и социални контакти. Майката също предоставяла определена сума за тях. Към момента г-н П. адекватно задоволявал базисните им потребности, като при необходимост се включвала и бабата по майчина линия Ф. Л., която помагала в домакинството. Емоционалната връзка и привързаност между двете деца била много силна. Те познавали близките си по майчина и по бащина линия. С. споделила, че при нужда винаги можела отново да отиде да живее при баба си Ф.. На този етап децата желаели да останат да живеят при баща си.

В доклада се сочи, че разговор с майката не бил осъществен, тъй като същата не живеела на територията на България.

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелят Д.

Р.Д., без родство със страните, заявява че познавал К. и П. от много години. Твърди, че майката напуснала семейното жилище и заминала за А. през лятото на 2020 г. и от тогава не се е връщала. Бащата се върнал буквално на следващия ден, работел в Г.. Грижил се добре за децата, купувал им посбия за училище, дрехи, обувки.

На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша децата С.К.К. и А. К.К., като преди това отстрани от съдебната зала техните родители. Изслушването се извърши в присъствието на социалния работник З. Х. от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К..

Непълнолетната С.К.К. заявява, че учи в гр. К., в текстилното училище, в 10-ти клас. Сега живеела при леля си и майка си, откакто последната си е дошла от А.. Когато нея я нямало, живеела при баща си и при баба си. Знаела, че майка й заживяла с друг мъж, който бил в А..

Заявява, че желае да живее при баба си заедно с брат си.

Непълнолетният А. К.К. сочи, че учи в гр. К., в транспортното училище, в 9-ти клас. В момента за него се грижила майка му, баща му също се грижил за него. Майка му отишла в А., за да може да ги поддържа, защото баща му пиел.

Твърди, че майка му не казала, че отива в чужбина, той се обадил на баща си, че майка му е заминала в чужбина. Не знаел, че тя живее с друг мъж. През времето, когато майка му била в А., за тях се грижили баба му и дядо му, баща му също.

Майка му споделила, че нямала до заминава отново за чужбина.

Социалният работник З.Х. сочи, че в отдел „Закрила на детето“ бил проведен разговор, при който категорично двете деца изразили желание да живеят при бащата. С. споделила, че била много обидена на майка си, защото ги е изоставила и заминала с друг мъж. Никое от децата не било казало, че бащата осъществява някакъв физически или психически тормоз. Не знае защо А. така разказа на съда, най-вероятно било свързано с това, че към този момент децата живеели при майка си. Счита, че майката е манипулирала децата, за да кажат пред съда точно обратното.

В съдебно заседание ответницата П.А.С. заяви, че била 6 месеца в А., на никой не се обадила като тръгвала, но когато пристигнала в А., се обадила още на следващия ден. Отишла там, за да работи и постоянно държала връзка с децата, пращала им пари. Отрича да е имала друг приятел. Твърди, че ищецът бил агресивен с нея, а децата ги било страх от баща им.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай.

Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че непълнолетното дете С. е на 16 години, а непълнолетното дете А. е на 15 години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката от месец август, 2020 г. не е полагала грижи за тях. По данни на социалния доклад, от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание, а и от сведенията, дадени от малолетните деца на осн. чл. 15 ЗЗДет. в открито съдебно заседание, се установи, че същата е напуснала семейното жилище на 19.08.2020 г., не се е върнала в продължение на 6 месеца. През това време тя заживяла с друг мъж.

След напускане на майката на общото жилище, ищецът, с помощта на бабата на децата, полагал непосредствени грижи за тях. По данни на социалния доклад, същият съумявал да осигури всичко необходимо съобразно възрастта им и отговорно изпълнявал родителските си ангажименти. Майката също изпращала средства за издръжката им.

По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за децата си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва деца на тази възраст.

В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха доказателства, че същият има аморално поведение или упражнени прояви на малтретиране.

Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от страна на майката, а именно – продължително отсъствие – 6 месеца без знание не никой от членовете на семейството. Именно с това самоволно напускане и заживяване с друг мъж, майката се е дезинтересирала от децата и не е изпълнявала задълженията си към тях.