Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 05.07.2022, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1082/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
05.07.2022
В сила
28.07.2022
Състав
Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Севлиево, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230101082 по описа за 2021 година

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Постъпила е искова молба от З. Б. ЕВГ., с ЕГН **********, от ** срещу А.А., роден на ** г., **.

Страните сключили граждански брак на ** г. в **. Ответникът бил пакистански гражданин и бракът бил регистриран в България акт № 4 от ** г., съставен в **. От брака си страните нямали деца, нямали и семейно жилище. Самият брак го сключили след кратко познанство, но се оказал грешка. Почти веднага след сключването на брака ответникът напуснал ищцата. Заминал и повече не се върнал. Оттогава, повече от 6 години ищцата нямала никаква информация за него и не поддържали никакви отношения. Ищцата живеела с друг човек и наличието на този брак било пречка да узаконят връзката си. Иска прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, не е постъпил писмен отговор от представител на ответникът.

В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове.

В съдебното заседание ответника, чрез особения си представител изразява становище, че предявеният иск е доказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение, издадено на 24.08.2021 г., че страните - З. Б. ЕВГ. и 1

А.А., са сключили граждански брак на ** г., в **, за който е съставен акт за гр. брак № 4 от ** г. на гр. **, като съпругата е запазила след брака предбрачната си фамилия Е..

От показанията на свидетелката С.Н. се установява следното: свидетелката заявява, че познава ищцата, която към момента на заседанието живее с брат в **; със съпруга на ищцата били в ** и подписали там; ответника бил пакистанец, ищцата била с него един месец, после се запознала с брата на свидетелката и останала с него; с ответника ищцата не поддържала никакви отношения от около пет години.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.

Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на разпитания по делото свидетел - С.Н. е видно, че страните от поне пет години преди съдебното заседание са разделени. Съпрузите са във фактическа раздяла и са се отчуждили един от друг и контактите и отношенията им не са като между съпрузи. Поради горното съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между свидетелските показания и доводите на страните. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът не следва да се произнася, доколкото страните не са поискали това. Предвид изложеното брака между страните следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Поради изричното искане на страните за непроизнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и липсата на претенция за присъждане на разноски, същите следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на ** г., за който е съставен акт за граждански брак № 4 от ** г. на гр. **, между З. Б. ЕВГ., с ЕГН **********, от ** и А.А., роден на ** г., **.

ОСЪЖДА А.А., роден на ** г., ** да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Севлиево държавна такса в размер на 25,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

3