Определение № 243 от 15.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500471 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител държавен инспектор А.В., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК/обективирана в касационна жалба вх.№1524/29.02.2024г./ за изменение на решение №8/30.01.2024г., постановено по в.гр.д.№471/23г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на В. С.

С. сумата от 9 900лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В молбата, подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, и в уточняващата молба към нея от 11.03.2024г. се твърди, че неправилно съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ и така да не присъжда разноски на въззиваемата В.С., защото само и единствено въз основа на наведените от същата твърдения и представени едва в исковото производство доказателства съдът й е признал приход в размер на 383 500лв./146 000лв.-дарения от майка й и 237 500лв. дивидент/, което е обосновало решаващите изводи на съда за липса на несъответствие в размер на 150 000лв.Ако и горното твърдение да се счете за неоснователно, то присъденото възнаграждението е прекомерно с оглед извършените от процесуалния представител действия във въззивното производство.Неправилно съдът се е позовал на нищожната Наредба №1/04г. на ВАдвС, чийто разпоредби не могат да се противопоставят на трети лица.Предвид изложеното претендира въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като на въззиваемата не са присъждат разноски за адв.възнаграждение, евентуално да бъде намален размерът на 1 присъденото такова като прекомерно.

В отговора си по молбата, депозиран в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна В. С. С., чрез процесуалния си представител адв.С.З., поддържа становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Производството по в.гр.д.№471/23г. по описа на ВАпС е образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, против части от решение №260008/15.06.2023г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против В. С. С. искове за отнемане в полза на държавата на посоченото в решението незаконно придобито имущество, както и искове, предявени против В. С. С. и други ответници за приемане за установено, че посочени в решението и сключени между В.С. и тези ответници договори за покупко-продажби на недвижими имоти са недействителни по отношение на държавата.Въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №260018/16.08.2023г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допълнено решение №260008/15.06.2023г., постановено по гр.д.

№480/2017г. на ВОС, на осн. чл.250 от ГПК, като са отхвърлени предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против В. С. С. искове за отнемане в полза на държавата на посоченото в решението незаконно придобито имущество.

С решение №8/30.01.2024г., постановено по в.гр.д.№471/23г. по описа на ВАпС, гр.о., първото обжалвано решение на ВОС е потвърдено в обжалваните му части, а второто обжалвано решение е потвърдено изцяло.В първото и единствено проведено пред ВАпС о.с.з. на 17.01.2024г. процесуалният представител на въззиваемата В.С. адв.С.З. е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който е претендирано присъждане на разноски в размер на 9 900лв., представляващи адв.възнаграждение.Към списъка е представен договор за правна защита и съдействие №207458/11.01.2024г., сключен между В.С. и адв.С.З., в който е посочено, че е договорено адв.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 9 900лв., заплатено в брой.Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.В хода на устните прения е настоявал и възнаграждение да не бъде присъждано, защото приложение следва да намери разпоредбата на чл.156, ал.6 от ГПК.

С решението си съдът е посочил, че материалният интерес пред настоящата инстанция възлиза на 269 930лв. и минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение при този интерес е в размер на 15 447, 20лв., поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.Приел е и, че е неоснователно искането за прилагане на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ, т.к. неоснователността на исковата претенцията е 2 следствие основно от изключване на определени суми от имуществото, според разрешенията, дадени ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, а не предвид представяне от ответницата пред съда на доказателства, които е могла да представи с декларацията си по чл.136 от ЗОНПИ, но не ги е представила.Така и защото въведени от нея възражения в съдебното производство/вкл. посочените в молбата по чл.248 от ГПК дарения и дивиденти/ са били оспорени от ищеца като изцяло неоснователни - позиция, поддържана от него в хода на цялото исково производство, независимо от представените доказателства, т.е. същите доказателства не биха променили изводите на комисията, ако и да й бяха представени с декларация по чл.136 от ЗОНПИ.По същите изложени съображения съдът приема, че искането в молбата по чл.248 от ГПК за приложение разпоредбата на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ се явява неоснователно.

Понастоящем е формирана нова трайна съдебна практика, съгласно която с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При произнасянето по възражението за прекомерност с решението, тази практика все още не е била сформирана и съдът се е обосновал единствено с минималното предвидено в посочената наредба възнаграждение.Понастоящем обаче следва да се съобрази цитираното решение на СЕС.Спорът по настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства по искане на въззиваемата.Процесуалният представител на въззиваемата не е депозирал отговори по нито една от двете въззивни жалби.Явил се е в о.с.з., не е развил същински съображения по съществото на спора, а е поискал възможност да представи такива в писмен вид в даден му срок, съдът му е предоставил едноседмичен срок за изпълнение, в който, а и впоследствие, писмени съображения не са представени.При преценка посочения материален интерес в производството, количеството на свършената работа, фактическата сложност/висока/ и правна сложност на делото/висока, но не и изключително висока, предвид постановеното ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на 3

ВКС/, съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е основателно, поради което възнаграждението следва да се редуцира до размер от 1 500лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК решение №8/30.01.2024г., постановено по в.гр.д.№471/23г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на В. С. С. сумата от 9 900лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като НАМАЛЯВА тези разноски от 9 900лв. на 1 500лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на решение №8/30.01.2024г., постановено по в.гр.д.№471/23г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, в частта й, с която се претендира изменение чрез неприсъждане на В. С. С. на разноски и за сумата от 1 500лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4