Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 28.10.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 607/2025
Вид
Определение № 468
Подписан
28.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. ХАСКОВО, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно частно наказателно дело № 20255600600607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р. Т. от АК – Хасково, защитник на подсъдимия Г. М. М. с ЕГН ********** от гр.Д. против протоколно определение 253/26.06.2025г., постановено по НОХД № 88/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което съдът по реда чл.306, ал.1 т.1 от НПК, на осн.чл.343б, ал.5вр.ал.1 от НК и вр.чл.53 НК, отнел в полза на държавата МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген„ , модел „Джета“ с рег. № *****, послужил за извършване на престъплението.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се иска отмяна на обжалваното определение.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира определението за правилно, обосновано, законосъобразно и предвид произнасянето на Конституционния съд, предлага то да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, се явяват и поддържат въззивната жалба. В съдебно заседание въззивната жлба се допълни с твърдения за противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и несъобразеността й с правото на ЕС за съразмерност и пропорционалност на наказанието.

Обосновават се с образуваното КД № 15/2024г. и предстоящото по него произнасяне, както 1 и отправено от РС – Велики Преслав преюдициално запитване до СЕС, по което било образувано Дело С-655/24 на Съда на ЕС.

В последната си дума въззивният жалбоподател и подсъдим моли определението на РС- Димитровград да бъде отменено, вместо което да му бъде върнат отнетият в полза на държавата лек автомобил.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по наведените от страните доводи и служебно на осн.чл.314 от НПК намира, че жалбата е допустима, но неоснователна поради следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП – Хасково – ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по БП № 697/2024г. по описа на РУ МВР – Димитровград, с който подсъдимият Г. М. М. с ЕГН ********** от гр.Д. е предаден на съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В проведеното на 25.06.2025г. съдебно заседание, е одобрено споразумение по делото, постигнато на същата дата между прокурор при РП – Хасково – ТО – Димитровград и защитника на подсъдимия, с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 30.12.2024г. в гр.Д., обл.Х. управлявал МПС – лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „Джета“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.41 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, с химическа експертиза Протокол № 13/11.02.2025год. на Специализирана химическа лаборатория в СНТЛ при ОД на МВР – Хасково, за което му е наложено наказание 5 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и кумулативно на осн.чл. 343 г, вр.чл. 343 б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. Приспаднато е времето, през което е бил задържан с мярка за процесуална принуда, както и времето, през което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, осъден е и за разноски.

След одобрение на споразумението, съдът по реда на чл.383, ал.2, предл.2 от НПК е провел производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.53 от НК относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК по отношение на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението и след изслушване становищата на страните приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК се явява приложим закон в случаите на чл.343 б ал.1- 4 от НК, предвиждащ отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца или присъждане на равностойността му, когато деецът не е негов собственик. Конкретно в случая е прието, че въпросното МПС, послужило за извършване на престъплението, е изключителна собственост на дееца и с тези доводи, с обжалваното определение, на осн.чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК, съдът е отнел МПС-то, собственост на подсъдимия М..

Настоящият съд споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато лесно доловимо смешение между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1 2 от НК – предмет и средство. Принципно, съображения относно невъзможността управляваното от водача с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда МПС да бъде средство за извършване на престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата, могат да се допълнят и с редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на автомобила в наказателното правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата законова предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на нормативна конструкция, предполагаща, че идентично по правната си природа престъпление във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородно по характера си средство – положение, което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И.Н., Наказателно право, Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън общественото отношение и предмета вещ, той ще пригоди, така че да влияе върху защитения обект противоправно. В този смисъл немислимо е наказателната норма да посочва и така изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. Поради това управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния състав в чл.343б, ал.1от НК категорично не може да се дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно такова е правното му значение при буквалния и необременен от законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343 б, ал 5 от НК. В постановеното на 17.07.2025 г. Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд е приел, че тази непрецизност на правната норма не влияе върху нейното съзвучие с основния закон, тъй като не засяга принципа на законоустановеност и не се компрометира с изискването за известност и предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява провеждането на тълкуване в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че макар и несъвършена, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната цел и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на засегнатите от престъплението. В заключението, Конституционният съд не открива такава степен на вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да налага обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е уточнено, че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и разпоредбите в „Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо тълкуване“, което е неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от правоприлагането. Това означава, че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то поради изложените по-горе съображения, изключва третиране на автомобила като средство на престъплението. Следва да бъде съобразено представеното към Решението на КС особено мнение, според което моторното превозно средство е предмет на престъплението, тъй като „защитените обществени отношения са свързани с движението по пътищата, които произтичат от взаимодействието на човек, моторно средство и път“. И след като автомобилът е предметът на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), което настоящият съд е длъжен да приложи, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК. И макар напълно да се споделя обоснованата отново в „особеното мнение“ на петимата конституционни съдии невъзможност за отнемане на непритежавана към момента на деянието и към момента на постановяване на превантивната мярка вещ, то нормата в чл.

343б, ал.5 от НК остава част от действащото позитивно право, поради което, но с пояснението, че засилената наказателна интервенция е насочена към предмета на престъплението, а не към средството за осъществяването му,определението на РСДимитровград следва да бъде потвърдено.

Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден с одобреното споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, е 3 умишлено. Лекият автомобил, с който престъплението е било извършено от подсъдимия, следователно е негов предмет, защото е елемент от фактическия му състав, а не средство, както непрецизно се сочи в разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК. Както се посочи, тази непрецизност обаче не води до противоконституционност на цитираната разпоредба, а налага тълкуването й, както вече се посочи с приетото в Решение № 8 /17.07.2025 г. по к. д.

№ 15/2024 г. на КС на Република България. Посочената норма на чл.343б, ал.5 от НК, макар да намира принципно основание в чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, я доразвива и се явява специална по отношение на нея, поради което намира приложение в случая, защото касае престъпленията, обхванати от чл.343 б ал.1- 4 от НК и по отношения на тези престъпления, се явява императивна. Ето защо, след като подсъдимият е признат за виновен и осъден с одобреното споразумение за престъплението по чл.343б ал.1 от НК, приложението на чл.343б ал.5 от НК относно МПС, което е управлявал при извършването му, е задължително.

Въпросният автомобил представляващ марка „ Фолксваген „, модел „Джета“ с рег. № *****, е изключителна собственост на подсъдимия с оглед отбелязано в регистрационния му талон, в който единствено подсъдимият е вписан като негов собственик.

Не се споделят и оплакванията, че разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК противоречи на правото на ЕС, а обстоятелството, че от друг съдебен орган е отправено преюдициално запитване за съответността й с правото на ЕС, след като няма произнасяне от СЕС, е ирелевантно за настоящото дело. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 253/26.06.2025г., постановено по НОХД № 88/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което на осн.чл.343б, ал.5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „Джета“ с рег. № *****, ведно с ключ за него, на съхранение в РУ – Димитровград, изключителна собственост на Г.

М. М. с ЕГН ********** от гр.Д.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5