Решение № 57 от 11.03.2020, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 51/2020
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 11.03.2020
- В сила
- 06.06.2020
- Състав
- ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.22, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.27, ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.15, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.2, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.37, ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.8 · Закон за нормативните актове
Р Е
Ш Е Н
И Е
№............. град Шумен, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска при секретаря Росица Хаджидимитрова и с участие на прокурор П.В.при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова АД № 51 по описа за 2020г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство реда по чл.186, ал.2, във вр.с чл.191, ал.2, във вр.с чл.196, във вр.с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство е образувано по протест от П.В.- прокурор в Окръжна прокуратура - гр.Шумен, срещу Наредба на общински съвет Смядово за осигуряване на пожарна безопасност на територията на община Смядово, приета с Решение №27 по протокол №4/07.02.2008г. на ОбС – Смядово. В протеста се твърди, че общинските съвети имат нормотворческа компетентност само в предвидените в КРБ или закон случаи. Счита се, че в случая липсва изрично основание за приемане на наредбата - порок, който според прокуратурата сочи на нейната нищожност поради липса на законодателна компетентност. Моли съда да се произнесе с решение като прогласи нищожността на наредбата.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Шумен поддържа протеста по изложените в него съображения.
Ответната страна Общински съвет –
Смядово не изпраща представител и не ангажира становище.
Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу незаконосъобразния акт. Оспорването и протестирането се извършва без ограничение във времето. Последващо оспорване (протестиране) на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. В случая липсват доказателства, а и не се твърди, протестираната в това производство наредба да е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност в предходен момент. Преценен така протестът е допустим и по него се дължи произнасяне по същество.
Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:
В българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок.
Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт.
Наредба на общински съвет Смядово за осигуряване на пожарна безопасност на територията на община Смядово е приета на основание чл.21, ал.1, т.13, чл.21, ал.2, съгласно чл.27, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.66, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на Общински съвет – Смядово..
Съгласно чл.7, ал.2 от Закон за нормативните актове (ЗНА) «наредбата» е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, която е ограничена по териториален и предметен обхват. В този смисъл са и разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос въпрос обаче подлежи на уредба с нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения от местно значение. От така очертаните граници на тяхната нормотворческа компетентност е видно, че в нея не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава.
Т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да преуреждат материя, уредена с действащ на територията на цялата страна нормативен акт.
В случая към 07.02.2008г., когато е приета протестираната наредба е действал Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), отм. ДВ бр.53/2014г., обн. ДВ бр.17 от 24.02.2006г., в сила от 01.05.2006г.
Разпоредбата на чл.52г, ал.1 от ЗМВР, в относимата към датата на приемане на наредбата редакция, определя Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» като национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия, като в алинея втора от същия текст са разписани нейните конкретни правомощия. Според чл.52г, ал.3 от ЗМВР обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал.2 се уреждат с правилника за прилагане на закона; а алинея 4, 5 и 6 гласят, че редът за осъществяване на дейностите по ал.2, т. 1 - 6 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи; изискванията за гасителна ефективност на продуктите за пожарогасене и редът за осъществяване на дейността по ал.2, т.7 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи; редът за осъществяване на дейностите по ал.2, т.8 и 9 се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.
Специалният закон предвижда регулирането на обществените отношения по неговото прилагане да се извършва с подзаконови нормативни актове, но компетентността за издаването им принадлежи на министъра на вътрешните работи, а не на общинските съвети. Съгласно чл.76, ал.1 и 2 от АПК нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира. В конкретния случай общинският съвет е приел атакуваната наредба, без делегиране на правомощия. Недопустимо е с наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден административен акт прави същия нищожен. Само по себе си правомощието на Общинския съвет да регламентира правопорядък с местно значение не му предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗМВР. При тези разсъждения се налага извода, че протестираната наредба е приета без законова делегация, което обосновава извод за нейната нищожност.
Установената липса на компетентност на Общински съвет - Смядово обосновава нищожност на оспорената наредба, като приета в противоречие с чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника, съобразно своевременно направеното искане от прокурора за присъждане на разноски по делото, като Общински съвет – Смядово следва да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Шумен разноски в размер на 20 (двадесет) лева за извършеното обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по протест на Окръжна прокуратура – Шумен НИЩОЖНОСТТА на Наредба на общински съвет Смядово за осигуряване на пожарна безопасност на територията на община Смядово, приета с Решение №27 по протокол №4/07.02.2008г. на ОбС – Смядово.
ОСЪЖДА Общински съвет – Смядово да заплати на Окръжна прокуратура - гр.Шумен разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
В случай на неподаване на касационна жалба или протест, или ако те бъдат отхвърлени - решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................