Решение № 74 от 21.09.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Враца, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20221400900033 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 258/13.01.2022 г. на И. М. И., ЕГН **********, с адрес:с.***, обл.Враца, подадена чрез пълномощника му адв.Й. Д., с която е предявен осъдителен иск против Гаранционен фонд, гр.***, за сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2020 г. и причинено от неидентифициран автомобил. Претендира се присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2021 г. – датата на поставения отказ от страна на ответника за изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2020 г., около 09:30 часа, по път ІІІ-306, с посока на движението от с.***, обл.Враца към гр.Оряхово, ищецът И. М. е управлявал собствения си лек автомобил марка "Деу", модел "Нексия", като заедно с него в автомобила е пътувала и К. А. И.. На влизане в гр.Оряхово, пред двора на бившето ДАП-Оряхово, автомобилът е изгаснал, поради липса на гориво, и се е установил в покой в края на дясната лента на пътя. След около десетина минути е спрял лек автомобил с неустановена марка, регистрационен номер и водач, който се е съгласил да окаже помощ на ищеца. Неустановеният автомобил е спрял пред автомобила на ищеца на разстояние около 2,5-3,0 метра, попадащо в обхвата на буксирното въже, с намерение да издърпа л.а. "Деу" до близката бензиностанция. Твърди се, че И.

И. е закачил единия край на въжето за буксира на неустановения л.а. и държейки в ръка другия му край се е насочил към предната част на своя автомобил, след което е приклекнал и се е опитал да го прикачи към своя автомобил. В този момент неустановеният л.а. внезапно е тръгнал, вследствие на което въжето се е оплело около лявата ръка на ищеца, който бил повлечен и паднал на лявата си страна, при което е започнал да вика. Водачът на 1 неизвестния автомобил слязъл и като видял какво е направил е откачил теглещото въже от автомобила си и е избягал.

Посочва се, че малко след настъпването на инцидента, преминал друг л.а., чийто водач оказал помощ на И. М. и изтеглил авариралия автомобил до близката бензиностанция. След като заредил гориво, ищецът се върнал обратно в с.*** и потърсил личния си лекар, тъй като изпитвал силни болки в лявата си ръка. Твърди се, че след извършен преглед, личният лекар преценил, че ръката е счупена и насочил ищеца към болнично заведение в гр.Кнежа, където след направена рентгенография е била установена фрактура на лявата ръка. На следващия ден, поради засилващите се болки, ищецът е постъпил в ПЧМБАЛ-Враца, където му е била направена операция на ръката.

Ищецът сочи, че първоначално не е уведомил органите на реда, поради влошеното си здравословно състояние и невъзможност за самостоятелно предвижване, но впоследствие е подал сигнал до Районна прокуратураОряхово и е образувано ДП № 89/2021 г. по описа на РУ-Оряхово, пр.пр.№ 1631/2021 г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово, но производството е спряно, поради неразкрИ.е на извършителя.

Твърди се, че вследствие на описаното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: 1. Средна телесна повреда, представляваща фрактура на горния край на лява лакътна кост, с изкълчване на главичката на същата – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на движенията на ляв горен крайник за период по-дълъг от 30 дни; 2. Множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания. Посочва се, че след настъпването на ПТП, ищецът е постъпил в "Първа частна МБАЛ Враца", където е приет за лечение в периода от 17.12.2020 г. до 20.12.2020 г. При приемането ищецът е изпитвал непоносими болки в левия горен крайник, който е бил видимо оточен и деформиран. След извършени изследвания и рентгенография е установена посочената фрактура и е веднага е приложено медикаментозно лечение. На 18.12.2020 г. е извършена оперативна интервенция за фиксация на фрактурата, при която са поставени метални импланти.

В исковата молба се твърди, че ищецът е търпял силни физически болки и страдания няколко месеца след това, като е изпитвал остра до непоносима болка в лявата си ръка и лявото си рамо, което го е поставило в невъзможност да извършва физически действия със същата.

Самообслужването му също е било изключително затруднено и се е налагало да разчита на помощта на своите близки дори и за елементарните си потребности. Посочва се, че дълго време след настъпване на ПТП, е приемал обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, чувствал е болезнено и изтръпнало цялото си тяло, страдал е от липса на енергия, чувствал е постоянна умора и отпадналост. Сочи се също, че острите болки, чувството за скованост и силно ограничените до невъзможни движения са създали чувство на безполезност у ищеца. Твърди се, че към настоящия момент той все още не е напълно възстановен – движенията в лявата му ръка са затруднени и болезнени, търпи болки при промяна на метеорологичните условия, които налагат прием на медикаменти.

Ищецът счита, че всички посочени физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които е търпял и продължава да търпи, 2 представляват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 17.12.2020 г. и с оглед на справедливостта следва да бъдат репарирани. Според изложеното в исковата молба, тъй като инцидентът е причинен от неидентифициран автомобил, то на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ пасивно легитимиран да отговаря по претенцията за възстановяване на вредите е Гаранционен фонд, поради което с искане вх.№ 14-01423/26.08.2021 г. е предявена доброволна покана до ответника за заплащане на обезщетение и е образувана щета № 21210179/26.08.2021 г. С писмо изх.№ 24-01-432/31.08.2021 г. ГФ е поискал представяне на допълнителни документи от воденото досъдебно производство, с които обаче ищецът не е разполагал към този момент. С писмо изх.№ 24-01-432/12.11.2021 г. ГФ е отказал да заплати застрахователно обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че сума в размер на 35 000 лв. би могла в известна степен да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че върху тази сума се дължи лихва за забава на основание чл.496 вр. чл.409 КЗ вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от датата на постановения отказ до датата на изплащане на обезщетението.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1527/10.03.2022 г., в който ответникът ГФ оспорва предявения иск по основание и размер.

Навежда доводи, че вече е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение, но е постановил отказ, тъй като не са били представени никакви доказателства за установяване основанието и размера на претендираните вреди. Ответникът счита, че и в исковото производство липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като сочи, че предоставените от Ивайло И. доказателства нямат качеството на официални свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила за съда. Навежда доводи, че ищецът носи тежестта за доказване механизма на ПТП, поради което следва да ангажира и други доказателства за настъпване на ПТП.

Ответникът заявява, че размерът на предявения иск е силно завишен и не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебната практика, в която е разяснено понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД. Развива съображения, че обезщетяването се търси от ГФ, чието създаване има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно отношение със застраховател. Посочва, че съгласно чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило ПТП. По този начин посочените в чл.492 КЗ лимити се явяват за ГФ максимални, в рамките на които конкретният размер би бил съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика. Промените в лимитите на отговорността отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на ЕС по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от директиви на ЕС. Те не отразяват 3 изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, поради което ВКС взема становище за значението на лимитите наред с всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор.

С отговора на исковата молба се оспорва и началния момент на законната лихва, като се твърди, че забавата настъпва от датата на предявяването на иска в съда.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца в размер на поне 50%, тъй като същият не е съгласувал предварително с водача на теглещия автомобил сигнали за взаимно разбиране по време на движение или спиране, съгласно чл.83 ЗДвП, поради което не е възприел опасността от потеглящия автомобил и не е предприел действия по закрепване меката връзка, без да се е убедил, че теглещият автомобил е в покой и може да извърши закрепването безопасно.

В отговора се прави искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба вх.

№ 2777/12.05.2022 г., в която ищецът И. М. И., чрез пълномощника си адв.Й.

Д., изразява становище за неоснователност на направеното от ответника оспорване на механизма на ПТП, като изтъква, че с исковата молба са направени съответните доказателствени искания, с които ще бъде доказано наличието на противоправното поведение на водача на неидентифицирания автомобил, неимуществените вреди, както и причинно-следствената връзка между тях. Намира за бланкетно направеното оспорване на размера на исковата претенция,тъй като исканото обезщетение не е прекомерно, а е съобразено с принципа за справедливост, с претърпените болки и страдания, затрудненията в ежедневието, периода на лечение и възстановяване, както и със съдебната практика по сходни дела.

В допълнителната искова молба се развиват съображения и за неоснователност на възражението на ответника относно началната дата, от която се дължи лихва за забава, като отново де сочи, че съобразно чл.496, ал.3 КЗ ответникът е изпаднал в забава от датата на постановяване на отказа – 12.11.2021 год.

Изразява се становище и за неоснователност на възражението за съпричиняване, като се твърди, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Навеждат се доводи, че подобно възражение би имало стойност и би било евентуално основателно, ако в процеса на теглене на двете МПС, единият водач извърши несъгласувано действие, което да доведе до увреждане на вещ и/или човек, а в случая настъпването на ПТП е обусловено от субективните действия на водача на неизвестния автомобил, който внезапно е потеглил.

В срока по чл.373, ал.1, ГПК – на 31.05.2022 г. е постъпил допълнителен отговор вх.№ 3192/01.06.2022 г., в който ответникът ГФ заявява, че поддържа изцяло депозирания първоначален отговор, направените с него оспорвания и искания, както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са допуснати и изслушани съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ и съдебно4 медицинска експертиза /СМЕ/.

Разпечатката съдържа 28 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81206756-df25-4436-b027-d3f47a7e7d8f