Решение № 140 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500297 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК и чл.2,ал.1,т.1 и т.3 и от ЗОДОВ.

С Решение №35/17.02.2025г.,пост. по гр.д.№1204/2024г. РС-Тетевен, е уважил частично предявения от О. Е. Ю. от с.Г,Лов.област, иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, с Постановление на Районна прокуратура-Ловеч,ТО –Тетевен за прекратяване на наказателното производство по ДП №254/2024г по описа на РУ на МВР-Тетевен, по което досъдебно производство ищецът е бил „Задържан под стража“ и мярката е била отменена,а за разликата над тази сума и до претендирания размер на 8000лв, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.На основание чл.78 от ГПК Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на О. Е.

Ю. разноски по делото в размер на 610лв.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от Районна прокуратура Ловеч-ТО-Тетевен,чрез прокурор Р.И., срещу решението.Счита,че е неправилно,тъй като съдът се е произнесъл по два иска,без да съобрази приетото в т.7 от ТРеш.

№3/2004г.,Реш.№3/22.04.2005г., на ОСГК на ВКС,където е указано,че в случаите, когато се претендират вреди от приложена мярка „Задържане под стража“,заедно с такива от прекратяване на наказателното производство, се определя едно общо обезщетение,тъй като вредите се кумулират. Счита,че е налице неправилно прилагане на закона. Възразява и по размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди,като завишено и несъответно на периода на ДП, на прилагане на мярката „Задържане под стража“,вида и характера на повдигнатото обвинение 1 и причината за отмяна на мярката. Счита,че уважаване на претенция в такъв размер ще доведе до накърняване на обществения критерий за справедливост. Твърди,че не е доказано да е налице уронване на честа, достойнството и доброто име на ищеца в резултат на приложената мярка за неотклонение и повдигнато обвинение. Възразява по размера на присъдения адвокатски хонорар,като счита,че е прекомерен.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли претенцията на ищеца.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от О. Е. Ю. от с.Г, Ловешка област, чрез пълномощника му адв.С. П.. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да се потвърди.Излага съображения по същество на претенцията на ищеца,като споделя извода на първоинстанционния съд по отношение определения размер на дължимо обезщетение от 6000лв.,ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

По допустимостта.

При насрочване на делото по чл.267 от ГПК съдът прие, че въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и я прие за редовна. Жалбата е и допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице,срещу обжалваем акт.

Своевременно и от надлежна страна е подаден и отговорът на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от прокурор П.-ОП-Ловеч,която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.

Въззиваемият О. Е. Ю. са представлява от пълномощника му адв.Ст.П.-САК, който моли да се остави без уважение въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.1204/2024г. по описа на РС-Тетевен, преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта.

Съобразявайки обстоятелствата,заявени като основание на иска и становището на ответника,съдът приема,че исковата молба е допустима,като предявена от и срещу легитимирани лица.

По същество.

Не се спори, че на 27.08.2024г. по описа на РУ на МВР-Тетевен е образувано ДП №254/2024г., срещу О. Е. Ю. от с.Г, за престъпление по чл.129,ал.1 от НК., за това,че на 26.08.2024г.,около 20.43ч., в землището на с.Г.,Ловешка област,в м.“****“, е причинил средна телесна повреда на А.М.М. от с.с.,изразяваща се във фрактура на лява ръка и порезна рана на гърба.

С Постановление №4402/2024г.на РП-Ловеч-ТО-Тетевен Ю. е задържан за 72 часа,считано от 14.20ч.на 27.08.2024г.,като обвиняем за престъпление по чл.131,ал.1,т.7,вр.с чл.129,ал.1,вр.с чл.28 от НК.

По искане на Районна прокуратура пред РС-Тетевен е образувано производство по чл.64 от НПК,по ч.н.д.№240/2024г.,по което с Определение №27.08.2024г. съдът е взел спрямо Ю. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на досъдебното производство А.М. е заявил,че на 26.08.2024г., около 19-19.30ч., е бил между с.Български Извор и с.Желязна,в м.“Бараково бранище“,където се грижел за сливови насаждения. При него дошъл племенника му О. и му поискал пари. Отговорил му,че няма и се качил на мотора си. Малко преди да тръгне О. го ударил с брадва в гърба. Паднал на земята, а О. избягал. С Постановление от 27.08.2024г. на РУ на МВР-Тетевен О. Ю. е привлечен като обвиняем и разпитан.

Наложената мярка за неотклонение е обжалвана по в.ч.н.д.№345/2024г.по описа на ОСЛовеч. В съдебно заседание като свидетел се е явил А.Я.М. и е заявил, че не е ударен от О. Ю.,а сам е паднал от сливата и е получил описаните травми.С Определение № 425/03.09.2024г., ОС-Ловеч е отменил първоинстанционния акт и оставил без уважение искането на РП-Тетевен за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на О. Е. Ю.,който е освободен от 2 съдебната зала.

В хода на ДП №254/2024г.на РУ на МВР-Тетевен пострадалият А.М. е разпитан отново, като свидетел. В обясненията си от 22.10.2024г. е заявил,че се е бил качил на една слива да я отръска,като държал и брадва,за да разчиства клоните като се качва.Намирал се на средата на дървото,на около 2-3м.от земята, когато се счупил клон и той паднал. Твърди,че при падането си порязал лявата ръка на брадвата,която държал.Заявил е,че няма никакви претенции спрямо О.

Ю..Със Заключително мнение от 30.10.2024г.на разследващия е изразено становище за прекратяване на производството.

С Постановление №4402/01.11.2024г.на Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен, досъдебното производство е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление от О. Ю.. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От справката за съдимост на О. Ю. се установява,че е осъждан за извършено като непълнолетен престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр.с чл.129,ал.2,вр.с ал.1,чл.63,ал.1,т.3 от НК,по НОХД №9515/2020г.по описа на РС-София,с влязло в сила споразумение от 23.07.2020г. С Решение от 02.03.2021г.,пост.по АНД № 15320/2020г.на РС-София, му е наложено наказание по чл.78а,ал.6,вр.с ал.1 от НК,за престъпление по чл.354а от НК.

По делото са разпитани ангажирани от ищеца свидетели. В показанията си св.М.А.Димитрова-майка на Ю., обяснява,че след престоя на сина й в ареста е много промененспрял да излиза извън дома им, притеснявал се,че ще влезе в затвора, че ще приключи спортната му кариера. Обяснява,че тренирал борба и „..беше гордостта на България“. След това действително не продължил със спорта и свидетелят смята,че е решението му е повлияно от престоя в арест. Синът й споделил и за упражнен спрямо него тормоз в ареста. Все още не желае да излиза извън дома им. Дава му мента,глог и валериан.

Свидетелят А.А.Манев е близък приятел на ищеца.Разбрал ,че е в ареста и отишъл да го посети.Ю. бил притеснен,че няма да излезе на свобода, драстично отслабнал. Сега все още се е затворил в себе си,не излиза,депресиран е и се притеснява да не влезе в затвора. Загубил е найдобрите си приятели, вече не го търсят.

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

От О. Е. Ю. от с.Г,Лов.обл., е предявен против Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл.2,ал.1, т.3,вр. с т.1 от ЗОДОВ, с искане да му се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на 8-дневния му престой в Ареста,поради постановената спрямо него мярка „Задържане под стража“, както и поради воденото срещу него наказателно производство, прекратено поради липса на доказателства за извършено от него престъпление против личността или друго такова от общ характер.

Макар в исковата молба ищецът да е разделил претенциите си за неимуществени вреди от изтърпяната мярка за неотклонение и такива от ангажирането на наказателната му отговорност, правилно първоинстанционният съд е приел,че е сезиран с една претенция-по чл.2,ал.1,т.3,вр.с т.1 от ЗОДОВ, при съобразяване на приетото в т.13 от ТРеш.№3/22.04.2005г.,пост.по т.д.№3/2004г.на ОСГК на ВКС,а именно,че в случаите,когато лицето е оправдано или образуваното срещу него наказателно производство е прекратено, обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража, се кумулират с тези от воденото наказателно производство.

В тази хипотеза се определя общо обезщетение. В този смисъл е и произнасянето на РСТетевен,поради което възражението на въззивника в т.см.е неоснователно.

Съобразявайки данните по делото съдът приема,че е налице специфичният деликт по ЗОДОВ.

Основанието за ангажиране отговорността на Държавата чрез Прокуратурата на РБългария, е прекратяването на наказателното производство, с акт на Прокуратурата, поради липса на доказателства за извършено от ищеца престъпление, за което му е повдигнато обвинениепрестъпление против личността, с квалификация по чл.131,ал.1,т-7,във в-ка с чл.129,ал.1 и чл.28,ал.1 от НК. Последното квалифицира проведеното наказателно производство като незаконно, независимо, че на отделните му етапи процесуалните действия са били извършени в съответствие с процесуалния и материален закон. Искът е допустим срещу този ответник, като осъществявал 3 обвинителната функция в процеса и под чийто надзор е водено разследването.

При определяне на периода,за който да се преценява налице ли е негативно въздействие върху Ю., съдът съобразява,че производството е инициирано на 27.08.2024г.,като с постановление от същия ден е задържан, спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,с продължителност на престоя му от 8 дни.Същата е отменена на 03.09.2024г. от въззивната инстанция и по отношение на Ю. не е постановявана друга мярка за принуда. Наказателното производство е прекратено с Постановление на РП-Ловеч-ТО-Тетевен от 01.11.2024г.( влязло в сила на 29.11.2024г., необжалвано от страните). Или-продължителността на ангажиране на наказателната му отговорност, е 2 месеца и 5 дни.

Налице и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на Държаватапричинени вреди на лицето, чиято наказателна отговорност е била ангажирана в признатия за незаконен наказателен процес.

Ищецът търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди,които формулира като ограничаване на правото на свобода по време на престоя с мярка „задържане под стража“,когато не можел да се храни,да спи,бил тревожен и депресиран от неизвестността. След освобождаването притесненията му продължили, тъй като не било ясно колко дълго ще продължи разследването,останал страхът да бъде осъден. Чувствал се унизен, обиден,незаслужено злепоставен, като последица се затворил в себе си и странял от познати и близки.

Съобразявайки събраните по делото доказателства,съставът приема,че са доказани негативните последици върху живота на Ю. от проведеното срещу него наказателно разследване.

От житейска гледна точка отражението на такова събитие е съществено, независимо от различията и индивидуалността на всеки човек и възприятията му за живота и отговорността за действията му. В случая като определящ следва да се отчита престоят с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на 8 дни,когато в условията на принудителна изолация, е бил уплашен, отчаян, подложен на силен негативен стрес. Изживените там емоции са оставили сериозен негативен отпечатък в съзнанието му продължително време след отмяната на мярката. По време на воденото разследване, животът на ищеца е бил сериозно повлиян и обременен от опасността да се предприемат сериозни пенитенциарни мерки спрямо него. От значение при преценката за отражението на воденото наказателно производство върху честа и достойнството на Ю. е обстоятелството,че е бил обвинен в извършване на престъпление спрямо близък роднина,което неминуемо е имало сериозен отзвук в близкото му обкръжение. Свидетелите потвърждават,че по време на разследването Ю. е изпитвал неудобство, срам, изолирал се е от познатите си и не е искал да общува. В т.см.съдът се съгласява с приетото от РС-Тетевен за доказано дискредитиране на доброто му име в обществото.