Определение № 842 от 04.06.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 383/2026
- Вид
- Определение № 842
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Лилия Масева, Росица Велкова, София Икономова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 842 гр. Благоевград, 04.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Росица Велкова
София Икономова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500383 по описа за 2026 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от ищеца М. Ч., чрез адвокат Г. Б., с която се иска съда да постанови съдебен акт, с който да измени решението в частта за присъдените на ищеца разноски, като: осъди ТП „ДГС Гоце Делчев" да заплати на М. Й. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* пълният размер на направените от въззиваемия разноски по делото в размер сумата от 1 077 (хиляда и седемдесет и седем) лева в тяхната еврова равностойност - 550,66 евро представляваща направените по делото разноски(адвокатско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъди ТП „ДГС Гоце Делчев" да заплати на адв. Г. Б., проц. представител на ищеца М. Й. Ч., с ЕГН ********** с постоянен адрес : ********* сумата от 1 701,00 (хиляда седемстотин и един) лева в тяхната еврова равностойност от 869,71 евро, за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и да бъде отменено осъждането на възиваемия М. Ч. да заплати на въззивника направените от последният разноски за държавни такси по депозираната въззивна жалба и съответно частна жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
По искането за изменение на решението в частта за разноските:
Производството по чл. 248 ГПК има за предмет единствено проверка дали постановеният съдебен акт съдържа правилно определяне и разпределяне на разноските въз основа на заявените искания и представените доказателства към момента на приключване на устните състезания. С постановеното решение съдът вече е извършил преценка относно дължимите разноски съобразно изхода на въззивното производство и представените доказателства.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на присъждане подлежат единствено действително извършените и надлежно доказани разноски.
От представения списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие се установява договорен размер на адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита. Част от възнаграждението е удостоверена като платена при подписване на договора, а за остатъка е представена разписка. Тези обстоятелства обаче не обосновават изменение на вече постановеното разпределение на разноските.
Съдът намира искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА урежда самостоятелно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката при предоставена безплатна правна помощ в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. За уважаване на подобно искане следва по делото да са установени както основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, така и обстоятелствата, от които произтича правото на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна. В конкретния случай от представените доказателства се установява наличие на възмездно договорено процесуално представителство и извършено плащане на адвокатско възнаграждение от доверителя. Едновременно с това се претендира присъждане на отделно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за част от процесуалната защита по същото въззивно производство. По делото не са представени достатъчно данни, позволяващи ясно разграничаване на платената от доверителя правна помощ от твърдяната безплатна правна помощ, нито е установен начинът, по който е формиран претендираният отделен размер.
При тези данни съдът приема, че не е доказано възникването на 2 самостоятелно право на адвоката на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА извън вече заявените и отчетени разноски.
Неоснователно е и искането за присъждане на отделни адвокатски възнаграждения в претендирания размер. Предявените искове произтичат от едно трудово правоотношение, разгледани са в рамките на едно въззивно производство и са обусловили осъществяване на единна процесуална защита, поради което не се установява основание за допълнително увеличаване на вече присъдените разноски.
Не се установява допусната грешка при определяне на разноските, нито основание за изменение на постановения съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК.
Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение, поради което БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8058/14.05.2026 г., подадена от М. Й. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Г. С. Б., за изменение на постановеното решение по в.гр.д. № 383/26 г. по описа на ОС– Благоевград, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3