Протокол № 280 от 17.11.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 280 гр. Силистра, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева при участието на секретаря Ели Ст. Н.а

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Гражданско дело № 20233400100253 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ:З. С. – ПС – СИЛИСТРА АД представлявано от изп.директор Калоян Й. Р. – р.пр., явява се лично изпълнителният директор Калоян Р. с адв. И. Р. и с адв.Н. Н., надлежно упълномощени и приети от съда.

ОТВЕТНИК:

МИНИСТЕРСТВО

НА

РЕГИОНАЛНОТО

РАЗВИТИЕ

И

БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез

ОБЛАСТНА

АДМИНИСТРАЦИЯ СИЛИСТРА – р.пр., явява се Димитър Г., директор на Дирекция АПОФУС, с юридическо образование, надлежно упълномощен и приет от съда.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.Р. – Моля да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИК: чрез директор Г. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА се делото:

С Определение №467/13.10.2023г. е направен проектодоклад по делото.

АДВ.Р. – Проектодокладът е обстоен и пълен. По едно от исканията не е взето отношение за допускане до разпит на свидетели. Считам, че искането е допустимо. По отношение на евентуалния иск е наложително да се разпитат свидетели.

ОТВЕТНИК: чрез директор Г. – По проектодокладът нямаме възражения.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А за доклад по делото проектът за такъв направен с Определение №467/13.10.2023г.

СЪДЪТ във връзка с направеното искане от ищцовата страна за допускане на свидетелски показания, счита, че следва да се даде възможност на страната в днешното съдебно заседание да конкретизира обстоятелствата, за които иска да бъдат допуснати до разпит свидетели, тъй като в исковата молба не са конкретизирани обстоятелствата, за които се иска тяхното допускане до разпит.

АДВ.Р. – С разпита на свидетелите целим да докажем първо – двама от свидетелите са съвременици на преобразуването на дружествата. Освен това, с тях искаме да докажем, че през целия период от време, не само за изтеклата придобивна давност, но и 50 години назад тези имоти са стопанисвани с грижата на добър стопанин

ОТВЕТНИК: чрез директор Г. – Поддържам изразеното становище в писмения отговор. В същото изрично сме заявили, че възразяваме по допускането на свидетелите, предвид факта, че сме представили множество 2 писмени доказателства, които потвърждават нашата теза.

СЪДЪТ във връзка с искането за допускане до разпит на свидетели след направените уточнения в днешното съдебно заседание, че същите се ангажират с оглед евентуално предявения иск за давностно владение върху процесния имот, счита, че не съществува процесуална пречка същите да бъдат допуснати, а техните показания ще се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал и разпоредбите на закона.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит поисканите от ищцовата страна трима свидетели и пристъпва към снемане самоличността и изслушване на същите.

Т. ПЕТРОВ Б. П. за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

АДВ.Р. – Колко време сте работили в Лесопромишления комбинат?

СВИДЕТЕЛ:Т. Б. – Постъпих 1982г. като технолог в едно от поделенията. От 1985г. до разделянето на комбината бях заместник директор по техническите въпроси на комбината. За Лесопромишления комбинат една част от земята беше предостъпена от АПК – тогава, АПК „Дръстър“, мисля, че беше, кооперативна земя. Една част беше държавна земя и една голяма част беше от Държавен горски фонд, тъй като беше залесено там крайбрежието, преди да се направи тази пясъчна възглавница.

След като се раздели комбината всички дружества започнаха да правят правни анализи. Тогава 1993г. – 1994г. имахме среща с Агенцията по приватизация в Русе. Едно от нещата, на които ни обърнаха внимание е, че ще имаме проблем с приватизацията, тъй като голяма част от земята е горски фонд и трябва някаква промяна в законодателството. Те казаха, че ще инициират такава, но не знам по нататък какво се е случило.

3

АДВ.Р. – Знаете ли дали се поддържат въпросните поземлени имоти, става въпрос западно от „Поларис“, където се намира централния производствен корпус?

СВИДЕТЕЛ:Т. Б. – Знам, че се поддържат. В момента съм заместник кмет по устройство на територията и добре знам какво се върши там. Поддържат се имотите, прави се преустройство, сградите се реновират. Там се инициира някакво ново производство. Поддържат се от „З. строежи“. Имам впечатление, че се поддържат от последните 3 – 4 години, със сигурност се поддържат добре. По назад във времето - имам чувството, че предишният собственик имаше за цел да го продаде завода така както е. Една открита площадка, полузакрита площадка за рязане на метал имаше, която впоследствие новият собственик я покри. Направи изолация, направи нов покрив. Доста работи направи новия собственик. Имотът е ограден и се охранява с жива охрана и камери. Имотът е ограден откакто го помня. Въпросът е, че нямаше охрана дълго време. Сега в момента има фургон за пазачи, има денонощна охрана и камери. Още преди „З. строежи“, когато е приватизирано, този обект е бил ограден. Охраняван е до 1990г. След това поради липса на средства или не знам защо там беше поизоставено, но оградата си е стояла.

АДВ.Р. – Нямам други въпроси.

ОТВЕТНИК: чрез директор Г. – Нямам въпроси.

Н. МИНЧЕВ К. –

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

АДВ.Р. – Откога и докога сте работили в „Поларис, бившето предприятие „Дунавски драгажен флот?“

4

СВИДЕТЕЛ:Н. К. – В „Поларис“ работя от 1983г., заемал съм различни длъжности. Понастоящем съм началник отдел.

Предприятието се намира в западна промишлена зона и граничи със „З. строежи“ на запад. Предприятието е построено върху горски фонд.

Това го знам във връзка с обстоятелството, че съм участвал в приватизацията, като профсъюзен активист и като съдружник. Имам предвид приватизацията на „Поларис“. Целият комплекс е изграден върху горски фонд, защото това трябваше да бъде авангарда за изграждането на Лесопромишления комбинат, З. строежи, Промишлено монтажно управление, Метални конструкции и ние Дунавски драгажен флот. По време на приватизацията проблем не са ни създавали нито Министерството, което приватизира дружеството, нито властите. Говоря за „Поларис“.

АДВ.Р. – По какъв начин бяха деактувани имотите?

СВИДЕТЕЛ:Н. К. – Пуснахме молба до Областната управа. Тогава беше Петко Добрев областен управител, не мога да кажа годината. Пуснахме молба, там имаше някакво законово основание и деактуваха земята. Представихме счетоводни документи. Говорим за тази земя, която беше горски фонд. Единственото, което искаха от администрацията беше счетоводни документи, за да се види, че то е в баланса на дружеството. Деактува се и вече си е собственост на дружеството.

АДВ.Р. – Знаете ли как се поддържат и дали се поддържат имотите?

СВИДЕТЕЛ:Н. К. – Много добре се поддържат. Там всичко е на бетон. Постоянно се извършват необходимите профилактични действия. То ако не е така биха прораснали треви и да се руши бетона. Лично моето мнение, е че много добре се поддържат площите.

Имотът е ограден от всички страни, охранява се. Отдавна имам поглед за този имот, защото е съседен на нашия. Аз работя много отдавна в „Поларис“. Този имот винаги се е стопанисвал, охранявал от „З. строежи, още от момента на приватизацията до сега. Имотът се поддържа, 5 защото то е действащо предприятие и тогава и сега. Говоря за целият имот включително и тези части, които се водят част от горския фонд. Не мога да направя разлика кое е горски фонд и кое не е. Целият имот където е разположено предприятието винаги е било поддържано от фирмата по време на приватизацията от „З. строежи“ и след това. Новият собственик, който придоби активите на „З. строежи“ се грижи също отлично.

АДВ.Р. – Нямам други въпроси.

ОТВЕТНИК: чрез директор Г. – Нямам въпроси.