Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1469 от 26.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1131/2023
Вид
Решение № 1469
Подписан
26.11.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • член 2, точка 1 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.125 · Закон за държавния служител
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 19 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.7 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.7 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187а · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.358, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220101131 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 19 ал.2 ЗИНС във връзка с чл.

178 ал.1 т.3 и чл. 187 ал.5 т.2 ЗМВР за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд, както и чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна и законна лихва за забава .

Производството е образувано по искова молба на Ю. Д. Д. ЕГН ********** с адрес : с. И** представляван от адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес : гр. С** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА „ с адрес за призоваване : гр** в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника като държавен служител на длъжност „надзирател“ от надзорноохранителния състав с място на изпълнение на служебните си задължения Затвора гр.

Пазарджик. Поддържа, че полагания от него труд е организиран на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Ищецът поддържа, че за исковия период 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. е работил на 24 часови смени, а в периода 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. – съответно на 12 часови смени, като в това работно време се включват полаганите от него дежурства по предварително утвърден график, но така също часовете труд извън тези дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности. Освен това уточнява, че ищецът е задължен да се явява 15 минути преди началото на официалното му работно време, за да бъде проверена годността и наличността му и съответно е бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Изрежда значителен брой съпътстващи постовата дейност действия при извършването на които следвало да бъде на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото 1 униформено облекло и снаряжение оставайки на територията на затвора, колкото му е разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора гр. Пазарджик. Твърди, че всички тези действия реално са част от неговото работно време с всички присъщи му характеристики, но не му се отчитат и съответно не му се заплащат. Те представляват извънреден труд полаган от ищеца и е следвало да му бъде заплатен с 50 % увеличение на база основното му трудово възнаграждение. Твърди се освен това, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като това трудово възнаграждение е било дължимо до 25-то число на съответния месец. Поддържа се, че отказът на ответника да заплати съответно този труд противоречи както на КТ, така и на актуална практика на СЕС по тълкуване на Директива 93/ 104 и Директива 2003/88ЕО на ЕП и на Съвета относно аспекти на организацията на работното време. В този смисъл били и задължителните разяснения дадени в т.1 ТР № 8/ 2013 г. по т.д. № 8/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5200,00 лв.представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., сумата в размер на 500,00 лв. представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените по делото разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24 – часови – съответно 12- часови смени. Твърди се обаче, че за 24 часовата смяна на служителя се осигурява ползване на три почивки от по 30 минути или общо 90 минути и те се считат за отработено време. Така се зачитала цялата продължителност на работното време от 24,5 ч. заедно с почивките. В това работно време се включвали и другите дейности, включително и задължителния инструктаж. Твърди се, че на основание чл. 19 ал.2 ЗИНЗС във връзка с чл.

187 ал.7 и 8 от ЗМВР, трудово възнаграждение се полага за извънреден труд до 70 часа на отчетен период, а над 70 часа извънредният труд се компенсира с допълнителен отпуск.

Твърди, че случая е приложима втората възможност, тъй като заплащането на положен от ищеца извънреден труд над 70 часа би било в противоречие с посочената разпоредба при липсата на писмено съгласие от страна на служителя съгласно чл. 187а ЗМВР. Позовава се на ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д. № 1 / 2020 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено задължително тълкуване, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, са неприложими разпоредбите на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат нормите на ЗМВР и издаденото въз основа на него подзаконови нормативни актове. Това решение имало действие от датата на образуване на тълкувателното дело, поради което и при изчисляване на заплащането на извънреден труд не следвало да се прилагат нормите определящи коефициенти на увеличение от 0,143 по КТ. Оспорва се твърдението изложени в исковата молба, че служителят трябвало да се явява по-рано на работа и да напуска по-късно, тъй като такива задължения имало разписани в ППЗИНЗС, но в исковия период, те не действали понеже 2 били отменени / ДВ 20 / 2014 г. / Твърди се, че с нарочно издадени заповеди на Начални на Затвора гр. Пазарджик от 2021 г. и 2022 г. работното време било определено много точно – от 08,15 ч. до 08.45 ч. на 24 –часова смяна и нямало никакво задължение за служителите да идват 15- минути по-рано на работа. По отношение на 12 –часовия наряд на основание чл.16 б ал.1 ППЗИНЗС, с нарочни заповеди на Началника на затвора било разписано, че във всяка смяна се включва и 30 минути за сдаване и приемане, като за работно време се отчита 12,30 ч. за всеки 12 часов наряд. С Протокол № ВД / МЗ -48/12.02.2019 г. е бил установен реалният период от време, с който се удължава работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в затвора. Засечения от съответната комисия период от 30 минути удължаване на работното време през 2020, 2021 и 2022 г. е било включено в работното време и било изплатено на ищеца под формата на извънреден труд. Освен това съгласно постовите книги, които ищецът бил подписвал сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за исковия период да си тръгва по-късно от 8,45 ч. при начало на работния ден от 8,15 ч. След като служителят се подписвал, че е сдал поста му оставало да измини 50 м. до стаята за отвод/ последният с продължителност от 5 минути/ и – да напусне затвора.

Предявява се бланкетно възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл. 111 ЗЗД.

Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

В с.з. ищецът чрез пълномощника си подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в представена писмена защита.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника оспорва исковете. Излага подробни съображения в писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че за процесния период ищецът е заемал длъжността „Надзирател І – ва степен“ от надзорно-охранителния състав в ГДИН при Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора гр. Пазарджик. Не се спори също, че работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови дежурства. По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период, справки за отработени часове и изплатен извънреден труд на ищеца, от които се установява, че на ищеца е начислявано и заплащано трудово възнаграждение, в т.ч. и извънреден труд. В тези фишове е отразен брой часове извънреден труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд.

Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители, 3 работещи на смени, за процесния период и справки за положения и изплатен извънреден труд на ищеца през процесния период. От представените Заповеди на Началника на затвора гр. Пазарджик, относно реда за разпределена на работното време на държавните служители в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време се установява, разпределението на работното време при 12часов и 24-часов наряд, началото и края на наряда, междуседмичната почивка, начина на отчитане на работното време, полагането на труд извън редовното работно време, начина на отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22:00 часа и 06:00 часа, както и на положения извънреден труд извън установеното редовно работно време, компенсирането на служителите за работата извън установеното работно време и начина на формиране на допълнително възнаграждение.

Приет като доказателство по делото е Протокол от 12.02.2019 г. за извършена проверка от комисия, назначена със Заповед № Л - 92/05.02.2019 г. на Началника на затвора гр. Пазарджик с председателя Гл. инспектор Д**в ЗНРНОД, инсп. П**в, инсп. Г. Ф. гл. инспектор **ов инсп. А. **, инсп. **ев, мл.експерт Ан**в и мл. инспектор **в председател на СД към Затвора – Пазарджик. Комисията в този състав е извършила замерване на времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд.

Установено е от комисията, че това време е с обща продължителност от един час и така според същия протокол реалната продължителност на един 24 часов наряд е била 25 часа.

Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство и 24-часово дежурство в Затвора гр. Пазарджик са събрани гласни доказателства.

Разпитани са като свидетели двама от членовете на посочената по – горе комисия, а именно – **в и Г. Ф., като в показанията си както свидетелят Е**в, така и свидетелите К**в и

Ми**ев - колеги на ищеца, поддържат, че обичайно работният им ден започва с влизането им в Затвора не- по късно от 08:00 ч., като те минават през КПП 1, удостоверяват самоличност, влизат в стаята за инструктаж и командирът на отделението ги разпределя по постовете. Към 8,15 ч. всички служители от смяната трябва да се събрани в стаята за инструктаж, след което командирът проверява облеклото им, палки, служебни карти. Следва доклад от дежурен главен надзирател, който ще отстъпи от смяна, инспектор по охрана и дежурен главен надзирател, който ще застъпи. Отстъпващият главен надзирател ги запознава с обстановката в Затвора през изминалия наряд, а след това инспекторът по охрана ги инструктира. Следва инструктаж на застъпващия главен надзирател. След неговия инструктаж всеки служител минавал и се разписвал в ежедневна ведомост. Посочват, че в ежедневната ведомост, в която е отразен началото и краят на работното време се подписват само веднъж и независимо от реалната продължителност на работното време за съответния ден в нея фигурира 08:15 часа за начало на работното време и 20:45 часа за край на работно време. В края на смяната след като отстъпят от поста, се придвижват обратно към стаята за инструктаж, където се изчакват да се съберат всички надзиратели и всеки един от тях да докладва за изминалото дежурство. Ако е имало някакви нередности или произшествия било необходимо да се напише докладна записка до Началника на Затвора, след което ги освобождават от работа. Това се случвало всяка сутрин и всяка вечер. Всяка смяна по заповед на Началника на Затвора е с продължителност от 12 часа и 30 минути и тези допълнителни 30 минути не им били заплащани като извънреден труд, а били отчитани като обикновен труд. През 2019 г. свидетелят ** участвал в комисия и било направено замерване 4 за времето, необходимо за инструктаж, приемане, сдаване на поста. С това замерване било установено, че е необходим 1 час за извършването на тези дейности. Дейностите от тогава досега не били променени, но в Затвора бил направи основен ремонт и броят на килиите се увеличил, с което даже се увеличавало и времето за проверка. Поддържа се от св. **, че сега ако се направи ново замерване, този един час даже няма да е достатъчен. Свидетелите ** и К.д и М. д поддържат, че явяването на работа най- малко 15 минути по-рано се налагало,понеже командирът трябвало да ги провери, а дежурните офицери и инспекторите по охрана влизали в стаята за инструктаж точно в 08:15 часа, когато надзирателите трябвало да бъдат подредени по постовете. Свидетелите признават, че към момента няма изискване да се явяват на работа 15 минути преди началото на работното време, но това се наложило от практиката, тъй като било необходимо за точното започване на смята и освобождаване на другия наряд. Всеки 12 часов наряд, както и 24 часов наряд протичал идентично като продължителност. След 20:45 часа обективно събирането на всички служители в стаята за инструктаж отнемало време, което било предпоставка, за да бъдат освободени всички от работа. Обичайно това ставало около 21:00 часа.