Определение № 32398 от 07.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32398 гр. София, 07.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110103028 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. И. Г. срещу „rn“ ЕООД.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за неоснователно, тъй като с оглед твърдения начин на формиране на размера на неустойката не се предполага наличието на специални знания за изчисляването й.

Ответникът е поискал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на сочените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, което искане съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Национална асоциация на строителните предприемачи за снабдяване с посочената в отговора на исковата молба информация, съдът намира за неоснователно, тъй като посочената браншова организация не съставлява учреждение по смисъла на чл. 186 ГПК, поради което този процесуален ред за снабдяване с доказателства се явява неприложим.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на 1 съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 186 ГПК за изискване на информация от Национална асоциация на строителните предприемачи.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 33378/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав по настоящото дело за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД, от Г. И. Г. срещу „rn“ ЕООД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 711,55 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение, за период от 384 дни, по пункт VI, точка 8 от сключения между страните договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти от 08.06.2021 г., обективиран в нотариален акт № 118, том II, рег. № 3351, дело № 283/2021 г. на нотариус вв, с район на действие РС-София, вписан под № 268 в регистъра на НК, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 33378/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Ищецът твърди, че на 08.06.2021 г. той и останалите собственици на поземлен имот с идентификатор *** сключили с ответника договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти, обективиран в нотариален акт № 118, том II, рег. № 3351, дело № 283/2021 г. по описа на нотариус вв, с рег. № 268 при НК, по силата на който в полза на „rn“ било учредено възмездно и безсрочно право на строеж за построяване на описаната в нотариалния акт сграда с всички съдържащи се обекти, с изключение на обектите, подробно описани в раздел II от същия нотариален акт, за които учредителите си запазили правото на строеж, срещу задължението на суперфициаря да построи и въведе в експлоатация описаната в нотариалния акт сграда в сроковете и при условията на същия. Посочва, че съгласно пункт VI, т. 7 от договора страните предвидили ответното дружество да завърши окончателно изпълнението на сградата и да извърши всички правни и фактически действия, които са необходими и достатъчни за снабдяване с разрешение за ползване, респективно удостоверение за въвеждане в експлоатация, в срок до 24 месеца от датата на съответния протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. В т. 8 на пункт VI от договора била договорена неустойка за забава в размер на 0,15 евро на квадратен метър за всеки ден забава, като конкретният размер на неустойката се определял въз основа на квадратурата на обектите, които оставали в лична собственост на съответния учредител съгласно пункт II от нотариалния акт. Сочи, че съгласно пункт II, точка 1.4 от договора в лична собственост на ищеца оставали апартамент № 7 с обща площ от 102,17 кв.м. и паркомясто № 2 с обща площ 14,35 кв.м., при което общата площ на собствените на ищеца обекти възлизала на 116,52 кв.м.

Ищецът твърди, че протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа бил подписан на 16.08.2021 г., а удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата било издадено на 02.09.2024 г. Посочва, че договореният двугодишен срок за извършване на строителството изтекъл на 16.08.2023 г., като съобразно датата на снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, същата била въведена 384 дни след изтичане на договорения между страните срок. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 6 711,55 евро, представляваща неустойка за забава, дължима за период от 384 2 дни, по 17,48 евро на ден, поради допуснато неизпълнение на задължението на ответника за завършване на строителството съгласно уговорения срок.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че между наследодателя на ищеца Илия Г. И. и останалите съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, от една страна, като възложители и „Еек“ ООД, от друга, като изпълнител, първоначално бил сключен предварителен договор за запазване, учредяване и приемане право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда в гр. София, р-н нд, ПИ ***. Посочва, че на 16.04.2021 г. било сключено тристранно споразумение между собствениците на поземления имот, сред които и ищецът, доколкото наследодателят му бил починал след сключване на предварителния договор, „Еек“ ООД и ответното дружество, по силата на което последното заместило „Еек“ ООД като страна по сключения предварителен договор. Сочи, че съгласно чл. 10 от тристранното споразумение, клаузите на предварителния договор, които не са били изрично изменени с тристранното споразумение, оставали непроменени и обвързвали страните. Не оспорва, че на 08.06.2021 г., в изпълнение на постигнатите договорености между страните, ищецът, заедно с останалите собственици на имота, сключили с ответника договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на обекти, по силата на който в полза на ответника е учредено право на строеж срещу задължението да построи сграда в поземлен имот с идентификатор ***, включително самостоятелните обекти в нея. Не оспорва, че протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за сградата е подписан на 16.08.2021 г., както и че сградата е въведена в експлоатация на 02.09.2024 г. съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация. Ответникът потвърждава, че съгласно раздел VI, т. 7 от сключения договор се е задължил да завърши окончателното изпълнение на сградата и да извърши всички правни и фактически действия, необходими и достатъчни за снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 24 месеца от датата на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за сградата, т.е. до 16.08.2023 г. Твърди, че предварителният договор запазвал действието си и продължавал да обвързва страните по него и след сключването на нотариалния акт, като договор за изпълнение на строителни дейности за построяване на сградата. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от предварителния договор, съгласно която при забава в изпълнение на договорните си задължения, изпълнителят дължи на обезщетените собственици неустойка само ако забавата е поради причини, за които отговорност носи изпълнителя или негови служители, работници или подизпълнители. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, като се позовавана чл. 31 от предварителния договор, съгласно който страните уговорили хипотезите, при които сроковете за изпълнение на задълженията на дружеството по предварителния договор спират да текат, като изрично е предвидено, че в тези случаи дружеството не дължи неустойка за забава, а именно при следните хипотези: при настъпване на форсмажорни обстоятелства, в т.ч. война и природни бедствия; закъснение в осигуряване на електрическа енергия от електроразпределителното дружество, опериращо в района на поземления имот; пречки от административен характер, които не се дължат на причини, за които отговорност носи дружеството, негови служители, работници или подизпълнители. Сочи, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията на дружеството, като същото се дължи на обективни причини, а именно - на настъпването на всички хипотези в чл. 31 от предварителния договор. В тази връзка се позовава на настъпила непреодолима сила – забавяне на изкопните работи заради спукан тръбопровод на „Софийска вода“ АД; начало на войната 3 в Украйна, довела до прекратяване и затрудняване доставките на основни строителни материали в периода след 24.02.2022 г.; отказ на собствениците на съседен имот да се премахне стреха от сграда, навлизаща в поземления имот; извънредни метеорологични условия по време на строителството на сградата през зимата на 2021 г. – 2022 г. и през пролетта на 2023 г. Позовава се и на настъпили пречки от административен характер за въвеждане в експлоатация на сградата – забава в процедурата по дарение на общината на поземлен имот, предназначен за улица. Твърди, че е налице забава и в процедурата по присъединяване на сградата към електроразпределителна мрежа на „ЕРМ Запад“. Ответникът излага обстойни аргументи в подкрепа на въведените възражения за наличието на посочените обстоятелства, съставляващи хипотезите на чл. 31 от предварителния договор, водещи до спиране на уговорения с договора срок за изпълнение. Ответникът заявява, че общият период, през който срокът за въвеждане в експлоатация на сградата е бил спрян поради наличието на обстоятелства, съставляващи хипотезите по чл. 31 от предварителния договор, надхвърлял 19 месеца, поради което към датата на въвеждане в експлоатация на сградата – 02.09.2024 г., ответникът не е бил в забава. На следващо място, оспорва периода, за който се претендира неустойката, като твърди, че съгласно раздел VI, т. 7 от договора от 08.06.2021 г. срокът от 24 месеца не течал до издаване на самото удостоверение за въвеждане в експлоатация, а до момента, в който дружеството е извършило всички правни и фактически действия, необходими и достатъчни за издаване на акта за въвеждане в експлоатация. Това на практика бил моментът, в който дружеството е подало пълния комплект с документи за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата било входирано от ответника в Столична община на 26.08.2024 г., който ден следва да се счита за краен момент на периода на забавата, в случай че е налице такава. Оспорва и размера на предявения иск, доколкото счита, че размерът на неустойката е неправилно изчислен. В тази връзка посочва, че при изчисляването му следва да се отчита само реалната квадратура на собствените на ищеца обекти, която е 85,76 кв.м. за апартамент № 7 и 12,78 кв.м. за паркомясто № 2, а не към посочената квадратура да се добавят и прилежащите идеални части към обектите. Въз основа на така изложените съображения моли за отхвърляне на иска, като претендира и за сторените разноски в производството.