Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3926 от 11.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6852/2024
Вид
Решение № 3926
Подписан
11.08.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3926 гр. Пловдив, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330106852 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощник – адв. Д. И., против Община Пловдив – район Северен, с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 148,80 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане на възнаграждение за проектиране, дължимо по Договор за възлагане на обществена поръчка от 05.07.2022 г. с предмет „Проектиране и упражняване на авторски надзор за строеж: Ремонт и реконструкция на ул. „Ч.в.“ от О.Т. 436 (ул. „О.“) до О.Т. 420 (ул. „Б.“), попадаща в поземлен имот с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив“, за което е издадена фактура № *****/21.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД за определяне на подходящ срок на ответника за издаване на разрешение за строеж за реализиране на инвестиционен проект, изготвен от ищеца в изпълнение на посочения Договор за възлагане на обществена поръчка от 05.07.2022 г.

1

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2022 г. между ответната Община Пловдив – район Северен, като възложител, и ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет – услуги, свързани с проектиране и упражняване на авторски надзор на строеж: Ремонт и реконструкция на ул. „Ч.в.“ от О.Т. 436 (ул. „О.“) до О.Т. 420 (ул. „Б.“), попадаща в поземлен имот с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив. По силата на сключения договор изпълнителят се задължил да изготви инвестиционен проект във фаза „технически проект“ и да упражнява авторски надзор при изпълнението на СМР по отношение на посочения строеж. Страните уговорили срок за изготвяне на инвестиционния проект от 60 календарни дни, считано от датата на получаване от изпълнителя на възлагателното писмо на възложителя до предаването на проекта с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. От своя страна възложителят се задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 7 420 лева /8 904 лева с ДДС/, от които 7 320 лева за изготвяне на инвестиционен проект и 100 лева за авторски надзор. Уговорено било извършване на авансово заплащане за проектирането в размер на 30 % в срок от 30 календарни дни от изпращане на възлагателното писмо и окончателно заплащане на остатъка в срок от 30 календарни дни след издаване на разрешение за строеж и представяне на фактура за дължимата сума. В договора било предвидено, че предаването на изпълнението се извършвало с подписване на приемо-предавателен протокол, като освен да приеме изпълнението, възложителят имал право в срок до 5 работни дни да поиска преработване и/или допълване на инвестиционния проект или да откаже да приеме изпълнението при отклонения от договореното.

Поддържа се, че в изпълнение на поетите по договора задължения ищцовото дружество изготвило и предало на ответната община инвестиционния проект, за което на 04.10.2022 г. бил съставен приемопредавателен протокол. Впоследствие ищецът изпратил на ответника фактура № *****/21.03.2023 г. за сумата в размер на 6 148,80 лева с ДДС, представляваща остатъка от дължимото възнаграждение за проектирането, като отправил покана за плащане, която била входирана при ответника на 13.06.2023 г. С отговор от 16.06.2023 г. ответникът отказал заплащане на претендираната сума с аргумент, че още нямало издадено разрешение за строеж. Изтъква се, че последното било задължение на възложителя, за 2 изпълнението на което в договора не бил предвиден срок. В тази насока се сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпаднал в забава да изпълни посоченото задължение, считано от отправената от ищеца покана. Наред с това се позовава на чл. 25 ЗЗД, при което издаването на разрешение за строеж се разглежда като условие за заплащане на възнаграждението по договора и се претендира, че същото се е сбъднало поради недобросъвестност на ответника. На следващо място се твърди приложение на чл. 303А, ал. 4 ТЗ, съгласно която разпоредба 14-дневния срок за приемане и преглеждане на работата бил изтекъл на 28.10.2022 г. По така наведените доводи се претендира, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка с издаване на разрешение за строеж, с което е изпаднал в забава да заплати дължимия остатък от възнаграждението по договора.

Предвид изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив – район Северен, чрез пълномощник – адв. А. П., в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не се оспорва, че между страните по делото е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с посочените в исковата молба параметри. Възразява се, че част от процедурата по приемане на инвестиционния проект обхваща съгласуването му с всички компетентни институции, което към настоящия момент не е извършено, поради което не е завършен първият етап по проектирането, а именно до започване на строителство. Оспорва се, че издаването на разрешение за строеж не е обвързано единствено от правомощията на ответника, а е в зависимост и от други органи и институции.

Поддържа се неприложимост на посочените от ищеца разпоредби на чл. 84, ал.

2 ЗЗД и чл. 25 ЗЗД. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

С определение, постановено в съдебно заседание на 04.11.2024 г., е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД против Община Пловдив, район Северен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД.

Определението е влязло в сила на 12.11.2024 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 3 становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена работа; приемане на възложената работа и настъпила изискуемост на задължението.

По делото не се спори и е отделено за безспорно обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по повод сключен на 05.07.2022 г. Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет – услуги, свързани с проектиране и упражняване на авторски надзор на строеж: „Ремонт и реконструкция на ул. „Ч.в.“ от О.Т. 436 (ул. „О.“) до О.Т. 420 (ул. „Б.“), попадаща в поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. Пловдив.

Съобразно чл. 8 от договора възложителят – ответника поел задължение да заплати на изпълнителя – ищеца обща цена в размер на 7 420 лева или 8 904 лева с ДДС, от които 7 320 лева за изготвяне на инвестиционен проект, при авансово плащане в размер до 30 % и окончателно заплащане на остатъка в срок от 30 календарни дни след издаване на разрешение за строеж и представяне на фактура за дължимата сума, както и 100 лева за авторски надзор.

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по изготвяне на инвестиционен проект, като с приемопредавателен протокол от 04.10.2022 г., подписан от представители и на двете страни, е предало проектната документация за обекта на ответника. По делото не се твърди и не се представят доказателства за констатирани несъответствия на инвестиционния проект с изискванията в техническата спецификация, поради което следва да се приеме, че проектът е одобрен от ответника, т.е. е налице приемане на възложената работа.

В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е регламентирано, че поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. От изложеното следва, че с факта на приемане на възложената работа, възниква и корелативното задължение на ответника да заплати стойността на изработеното от ищеца. Ответникът не оспорва размера на претендираното от 4 ищеца окончателно плащане на възнаграждението за проектиране, възлизащо на сумата от 6148,80 лева с ДДС, за което е издадена фактура № *****/21.03.2023 г.

Основният спорен между страните въпрос е относно изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за приетата работа. Според вече споменатите условия на договора окончателното заплащане на остатъка от възнаграждението следва да се извърши в срок от 30 календарни дни след издаване на разрешение за строеж и представяне на фактура за дължимата сума /чл. 8/. Така уговорената клауза изисква да се разгледа нормативната уредба относно процедурата по издаване на разрешение за строеж. Съобразно чл. 148 ЗУТ разрешение за строеж се издава на възложителя от главния архитект на общината въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, като срокът за това е 7-дневен от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект /ал. 2 и ал. 4/.

Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района), след писмено заявление на възложителя и след представяне на необходимите документи, посочени в чл. 144, ал. 1 ЗУТ, в 14-дневен срок от внасянето им съобразно чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че възложител съобразно чл. 161 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В настоящия случай собственик на имота е Община Пловдив, доколкото се касае за общински път, който са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/.

При това положение следва, че възложител по смисъла на ЗУТ, който да подаде заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, а след това и за издаване на разрешение за строеж, е Община Пловдив. От изложеното може да се направи извод, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението на ищцовото дружество по сключения договор за изработка е поставена в зависимост от действията на едно трето за договора лице.

Неоснователни се намират от настоящия съдебен състав доводите на ищеца относно приложението на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и чл. 25 ЗЗД. Съобразно чл.

84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая падежът на 5 задължението за окончателното плащане е определяем съобразно постигнатите в договора уговорки, поради което отправянето на покана няма отношение към изискуемостта на задължението. Що се отнася до разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, същата предписва, че действието на договора или неговото прекратяване може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, чието сбъдване има обратно действие, като се смята, че то се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. С оглед съдържанието на процесния договор е несъмнено, че целта на страните не е да установят клауза, при която едната страна да получи изпълнение (изготвен инвестиционен проект), но да не осъществи своята насрещна престация (плащане на възнаграждение). Очевидно е, че обсъжданата клауза на чл. 8 от договора касае единствено начина на плащане на възнаграждението от възложителя за извършената от изпълнителя работа, като няма основание да бъде разбирана като отлагателно условие по чл. 25 ЗЗД. Тази разпоредба намира приложение само при договарянето на условие, от което зависи действието на самия договор, но не и, както е в процесния случай, когато се договаря начин за осъществяване на едно от задълженията на едната към другата страна.