Решение № 8 от 16.01.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 373/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Светла Рускова Димитрова, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8д · Закон за семейни помощи за деца
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. ***, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20242300500373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба С. Д. Д. от гр.***, ул.***№ *** с ЕГН ********** подадена от назначеният му от съда особен представител адв.К.А. от АК-*** против решение № 500 от 03.10.2024г. постановено по гр.д. № 973 по описа на РС-*** за 2024г., с което съдът :
ИЗМЕНЯ, на осн. Чл.150 от Семейния кодекс, размера на месечната издръжка, която с Решение № 260079/07.10.2020год., постановено по гр.д. № 1723/2020год., в сила от 07.10.2020год., С. Д. Д. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Д. С. Д. с ЕГН **********, роден на ****год. в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител Т. П. Д. с ЕГН **********, считано от 01.08.2020 год. , като увеличава от 200.00 лева месечно на 400,00 лева месечно, считано от 29.03.2024год., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Изменя на основание чл.150 от Семейния кодекс, размера на месечната издръжка, която с Решение № 260079/07.10.2020год., постановено по гр.д. № 1723/2020год., в сила от 07.10.2020год. С. Д. Д. с ЕГН ********** е 1 осъден да заплаща на детето П. С. Д. с ЕГН **********, родена на *******год. в размер на 160 лева, чрез неговата майка и законен представител Т. П. Д. с ЕГН **********, считано от 01.08.2020год., като я увеличава от 160,00 лева месечно на 350,00 месечно, считано от 29.03.2024г. , ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Осъжда, на осн.чл.78, ал.1 от 1 от ГПК С. Д. Добрев с ЕГН ********** да заплати на Т. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева – разноски по делото. Осъжда на основание чл.78, ал.6 ГПК, С. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати по сметката на Районен съд *** държавна такса по двата иска в общ размер на 561,60 лева.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно в частта, в която са увеличени размерите на издръжките на двете деца над минималния законов размер. Счита, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, като ЯРС не е съобразил факта, че по делото не е установено, че ответникът реализира доходи, като по този начин не е установено какви са реалните му възможности за престиране на това задължение.
Оспорва изменената издръжка относно детето Д. С. Д., като я счита за прекалено завишена. Призната, че детето е със специални потребности, но твърди че за тях майката получава месечни добавки в размер общо на 505 лв. месечно, от тях по чл.8д т.1 от ЗСПД-450 лв./месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане/. Твърди, че по делото не са събрани доказателства детето да взема изключително скъпи лекарства, нито какви лекарства и добавки взема, като на същото е осигурен ресурсен учител и психолог /безплатно/. Не бил доказан и размерът на средствата, разходвани за лечението на детето.
Относно увеличения размер на издръжка за детето П. С. Д., счита, че възрастта на детето не е такава, че да оправдава присъдения размер, т.к. то е на 7 години и не се е доказало то да има някакви специални нужди. Липсвали и доказателства, че детето посещава някакво учебно заведение. Сочи, че при определяне размера на издръжката на детето следва да се държи сметка за обикновените условия на живота на детето, като следва да се вземе предвид 2 възрастта и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Позовава се на ППВС№5/1970г., за критериите според които се определят нуждите на лицата и възможностите на лицата, които дължат издръжка – доход, имотно състояние, трудоспособност и квалификация. Сочи, че от представените по делото доказателства ответникът няма никакви недвижими имоти, от които може да черпи финансови постъпления, той е безработен, като нямал възможност да дава така определените издръжки в този размер. Сочи, че въпреки указаната тежест, ищцата не е установила по пътя на главно и пълно доказване, нуждите на децата от претендирания размер издръжки, както и възможностите на всеки от родителите да престират издръжка . Не било доказано, че С. Д. Д. работи в чужбина в сферата на строителството, както и доходите, които той получава. Счита, че исковете са основателни до минималния месечен законов размер на издръжката / според чл.142ал.2 от СК-233,25 лв./ за всяко едно от децата. По направените оплаквания се иска ЯОС да отмени решението на ЯРС в обжалваната част и да постанови друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени за разликата над минималния законов размер до сумата от 400 лв. месечно за детето Д. С. Д. и за разликата над минималния законов размер до сумата от 350лв. за детето П. С. Д. като неоснователни и недоказани.
По повод на жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от Т. П. П. от с.***, община ***, обл.***, ул.***, ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Д. С. Д., с.а., ЕГН ********** и П. С. Д., ЕГН ********** чрез техния пълномощник – адв.В. С. от АК-гр.Ямбол, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени съображения за правилност на решението, постановено в съответствие с материалния закон и събраните писмени и гласни доказателства и обосновано. Моли ЯОС да приеме, че жалбата е неоснователна и я остави без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно призован не се явява, като особения му представител – адвокат К.А. , поддържа жалбата по изложените в същата съображения .
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемите Д. С. и П. С.
Д., чрез тяхната майка и законен представител Т. П. П. , редовно и 3 своевременно призовани не се явяват лично , но чрез своя процесуален представител адв.В. С. поддържат становището за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
ЯРС е бил сезиран с искова молба подадена от Т. П. П. от с.*****, общ.
***, обл.***, в качеството и на майка и законен представетил на малолетните деца Д. С. Д. и П. С. Д., чрез пълномощник адвокат В. С.-ЯАК, против С. Д. Д. от гр.***, с която са предявени искове за увеличение на издръжки, по чл.150 СК, присъдени с решение по гр.д. № 1723/2020г. по описа на ЯРС.
Претендирано е тяхното увеличение съответно от 200 лв. на 400 лв. за детето Д. и от 160 лв. на 350 лв. за детето П. , считано от 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства.
В исковата молба са наведени твърдения, че определената издръжка към настоящия момент били крайно недостатъчни да покрива нуждите на децата и тя била определена под законоустановения миниум,че към момента обстоятелствата при която била определена издръжката съществено са се изменили, като нуждите на децата са нараснали с тяхната възраст. Изложени са твърдения, че детето Д. има сериозен здравословен проблем, като бил с диагноза „детски аутизъм“, което било сериозно заболяване и му била определена 65 % степен инвалидност, а детето Пламена щяла да бъде ученичка в първи клас като значително били нараснали материалните им нужди по задължителното обучение и свързаните с него снабдяване с учебни консумативи, пособия, учебни материали и помагала. Изтъкнати се доводи, че увеличението на издръжката не би създало затруднение на ответника да я плаща, като същия живеел и работил в чужбина, като имал сигурна и доходна работа и не бил задължен с издръжка към трети лица.
По делото е бил депозиран отговор от назначения на ответника особен представител, който е оспорил иска по размер, като го приел за основателен до минималния месечен размер на издръжката посочен в чл.142, ал.2 СК и за двете деца. За разликата от минималния размер до предявения за двете деца иска бил неоснователен. Изложил е твърдения, че ответника нямал 4 възможност да заплаща исканото увеличение на издръжките за децата в претендираните размери. Иска се постановяване на решение с което иска по чл.150 СК да бъде уважен до минималния месечен законов размер за всяко едно от децата
Пред първата инстанция са били представени писмени доказателства – заверени копия от удостоверенията за раждане на децата, установяващи, че Т.
П. Д. и С. Д. Д. са техни родители, както и че Д.С.С. е роден на *****г., а П. С.
Д. е родена на *******г., Решение № 2600079/07.10.2020 год. постановено по гр.дело № 1723/2020 год. по описа на ЯРС, в сила от 07.10.2020 год., с което е било утвърдено постигнато между страните, родители на малолетните деца, споразумение по силата на което упражняването на родителските права е предоставено на майката Т. П. Д., а на бащата С. Д. Д. е определен режим на лични отношения, както и да заплаща за детето Д. месечна издръжка в размер на 200 лева, а на детето П. месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 01.08.2020 год. С експертно решение от 01.02.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол, за детето Д. е призната 65 % трайно намалена работостпособност за заболяването „детски аутизъм“ . Прието е писмено становища на СУ „Св.Климент Охридски“ гр.Ямбол, в което е посочено, че детето Д. се нуждае от специални грижи, като през учебната 2024/2025 год., специалните грижи и обучение следва да включват: обучение по индивидуален учебен план с индивидуални учебни програми по включените учебни предмети; предлага се формата на обучение да премине от дневна в индивидуална; Ресурсно подпомагане от ресурсен учител и психолог; индивидуална работа с учители; осигуряване на дидактивни материали и индивидуално разработени листи; психотерапевтични програми;придружител/личен асистент, консултации с детски психиатър или невролог.
За майката е установено, че работи в община Тунджа, и за периода от м.09.2023 год. до м.02.2024 год. е получила брутен доход от 6 299,99 лева.
Същата е декларирара в предсатвена декларация, че освен трудово възнаграждение от 1050лв. не няма други доходи и не притежава недвижими имоти и МПС. Според удостоверение издадено от АСП, на ищцата са и били изплатени в периода от м.03.2024 год. до м.08.2024 год., помощи/добавки в общ размер на 3 180 лева. Видно от представените по делото справка от АВп и справка за здравно осигурителен статус, за ответника не са налични 5 извършени вписвания, отбелязвания или заличавания от всички служби по вписвания на територията на цялата страна и няма данни да е здравно осигурен.
Пред първата инстанция е била разпитана като свидетел П.Д.Й. /кмет на с.****/, която е заявила, че грижите за децата полагала изцяло майката, като бащата не се интересувал от тях. Знае, че детето Д. е аутист, и че миналата година се наложило детето да бъде спряно в двудневна форма на обучение, което създавало проблем на майката. Посочила е особените потребности на детето и трудностите, които майката има във връзка с тяхното задоволяване.
При тези фактически данни , с обжалваното решение ЯРС е уважил исковете в предявените им размери, като е приел, че че са се увеличили нуждите на децата
Въз основа на така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивика е лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.