Определение № 26605 от 28.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26605 гр. София, 28.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110141678 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „В.В.Х.“ ЕАД - главен ищец, и „В.2011“ ЕООД евентуален ищец, срещу „З.К.Н. АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 13063.90 лева, представляваща платени без основание задължения на ответника по фактури № 0003003197/27.03.2023г, № 1275931, № 9208-7361/06.02.2023г. и по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ Г.Г., с която сума ответникът се обогатил за сметка на обедняването на главния ищец без наличие на основание за настъпилото имуществено разместване, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба26.07.2023 г., до окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от „В.2011“ ЕООД, предявен при условията на евентуалност -ако не бъде уважен искът на „В.В.Х.“ ЕАД, срещу ответника за сумата от 13063.90 лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на „В.2011“ ЕООД, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба, предявена от „В.В.Х.“ ЕАД - главен ищец, и „В.2011“ ЕООД евентуален ищец, се твърди, че „В.В.Х.“ ЕАД е заплатило от името и за сметка на ответника „З.К.Н. АД със свои средства задължения на последния в общ размер на 13063.90 лева, от които: заплатена на 30.03.2023г. сума от 79.20 лева по фактура № 0003003197/27.03.2023г., заплатена на 19.05.2023г. сума от 70.40 лева по фактура № 1275931, заплатена на 13.02.2023г. сума от 1093.24 лева по фактура № 92087361/06.02.2023г. и заплатено на 25.05.2023г. задължение в общ размер от 11821.06 лева по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ Г.Г.. Заявява се, че по силата на договор за услуга от 02.01.2015г. „В.2011“ ЕООД се е задължило в откритата си банкова сметка в лева в „У.Б.“ АД временно да предостави за съхранение на пари, получаване на разплащания, предназначени за възложителя „В.В.Х.“ ЕАД, извършване на разплащания от името и за сметка на последния при условията на договора. Твърди се, че съгласно този договор, „В.В.Х.“ ЕАД е изпълнило задълженията на ответника със собствени средства, но превеждайки ги по сметка с титуляр „В.2011“ ЕООДевентуален ищец, от която сметка безкасово са извършени плащанията на задълженията на ответника. Поддържа се, че процесната сума в общ размер от 1

13063.90 лева е получена от ответното дружество без основание, с оглед извършеното плащане на задължения на ответника със средства на „В.В.Х.“ ЕАД, без да е налице правно основание за това имуществено разместване на парични средства от имуществени патримониум на главния ищец в полза на ответника, поради което се претендира връщането на неоснователно получената сума, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане. В случай, че съдът приеме, че за основателността на предявения иск е без значение произходът на паричните средства, а е от значение е фактът кое лице е титуляр на банковата сметка, от която са заплатени задълженията на ответника, искането към съда е да разгледа и уважи евентуалния иск, предявен от името на „В.2011“ ЕООД, което дружество е титуляр на банковата сметка, от която са извършени плащанията на задължения на ответника, с оглед на което евентуалният ищец „В.2011“ ЕООД претендира процесната сума от 13 063.90 лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на „В.2011“ ЕООД, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане.

Към исковата молба се представят под опис писмени доказателства. Прави се искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи. Претендират се разноски.

Ответникът- „З.К.Н. АД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че лицензът на ответното дружество като застраховател е отнет с Решение № 1132-ОЗ/17.08.2017г. на КФН, наложени са ограничителни мерки и е назначен квестор до назначаване от съда на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството, като е забранено свободното разпореждане с активи, с изключение на извършването на плащания към ползватели на застрахователни услуги на ликвидни и изискуеми задължения на ответника, произтичащи от застрахователни договори, сключени от него. Твърди, че страните по делото са свързани лица. Предявените искове се оспорват по основание и размер.

Поддържа се, че заплатената сума в размер на 1093,24 лв., представляваща абонамент за поддръжка по фактура № 9208-7361/06.02.2023г., е недължимо платена, доколкото не е представена на назначения с посоченото решение квестор и не е одобрена от него, а услугата по фактурата не е ползвана от ответника, тъй като ответното дружество няма служители, с оглед на което плащането е без предмет. Навеждат се доводи, че плащанията по фактура № 0003003197/27.03.2023г. на сумата от 79.20 лева и по фактура № 0002277299/19.05.2023г. на сумата от 70.40 лева не са представяни на назначения квестор и не са одобрени от него. Поддържа се, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска за сумата от 11821.06 лева, представляваща плащане на задължение по изп. дело № 570/2023г. по описа на ЧСИ Г.Г., доколкото плащането на тази сума не е съгласувано с назначения квестор и не е одобрено от него.

Твърди, че по предявени от ищеца „В.В.Х.“ ЕАД искове по т.д. № 1088/2020г. по описа на СГС, VI-10 св., по което претенцията на ищеца е отхвърлена в цялост на две инстанции, както и по т.д.№ 1098/2020г. по описа на СГС, VI-7 св., по което исковете са отхвърлени на първа инстанция, е било допуснато обезпечение и са образувани изпълнителни производства, в хода на които са наложени запори на парични средства на ответното дружество за сума в общ размер от 710 993 лева, която сума значително надхвърля претендираното в настоящото производство вземане. Заявява се, че подаването на настоящата искова молба представлява злоупотреба с права и цели единствено допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника, а впоследствие и извършването на принудителната му продажба, въпреки че стойността му многократно надхвърля претендираните суми.

Релевира се възражение, че процесният договор за услуга от 02.01.2022г. е недействителен, тъй като от страна на „ВАМ 2011“ ООД е поето задължение да предоставя услуги, за които се изисква предварителен лиценз съобразно Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за кредитните институции, като 2

„ВАМ 2011“ ООД не е платежна институция, поради което договорът не е проявил действие и не е противопоставим на ответното дружество. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца „В.В.Х.“ ЕАД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че на 02.01.2015 г. главният ищецът „В.В.Х.“ ЕАД е сключил с евентуалния ищец „В.2011“ ЕООД валиден договор за услуга със соченото от ищеца съдържание, включително, че по тази сметка е предоставил свои средства в търсения размер /т.е. че средствата по тази банкова сметка са на първия ищец/ и с право „В.2011“ ЕООД да се разпорежда с тях по плащане на задължения на ответника; 2/ обогатяване на ответника ЗК „Надежда“ АД за чужда сметка – за сметка на „В.В.Х.“ ЕАД, чрез погасяването посредством плащане на задължения на първия, както и съществуването на тези задължения в посочения вид и размер, включително предоставянето на престацията по договорите на ответника, задълженията по които са платени и задължение на ответника да погаси тези разходи /задължения/; 3/ обедняването на „В.В.Х.“ ЕАД в посочения размер; 4/ причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на „В.В.Х.“ ЕАД; 5/ липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия; 6/ спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед отнемането на лиценза му, включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с активи от името на квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.

По предявените иск от „В.2011“ ЕООД срещу ответника с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД в тежест на евентуалния ищец „В.2011“ ЕООД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ обедняване на ищеца „В.2011“ ЕООД, съизмеримо с размера на заплатените суми със собствени нему парични средства на задължения на ответника към трети лица в предявения общ размер от 13063.90 лева; 3/ обогатяване на последния, настъпило следствие на увеличената стойност на имуществото на ответника за стойността процесните суми по фактури № 0003003197/27.03.2023г, № 1275931, № 9208- 7361/06.02.2023г. и задължения по изп.д.

№ 570/2023г. по описа на ЧСИ Г.Г.; 4/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 5/ липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване; 6/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права; 7/ съществуването на тези задължения в посочения вид и размер, включително предоставянето на престацията по договорите на ответника, задълженията по които са платени и задължение на ответника да погаси тези разходи /задължения/; 8/ спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед отнемането на лиценза му, включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с активи от името на квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.

В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже, че е заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за заплащане на процесните суми от евентуалния ищец, за което не се сочат доказателства, за които обстоятелства ответникът не се сочат доказателства.

Ответникът следва да докаже пълно и главно също и обстоятелствата, на които основава правоизключващите си възражения, а именно че е налице злоупотреба с право, включително, че спорът се води между свързани лица и главния ищец е мажоритарен акционер в капитала на ЗК Надежда, и че в резултат на по-рано образувани искови производство от „В.В.Х.“ ЕАД срещу ответника са наложи запори върху банковите сметки и вземания на последния в значителен размер, което е 3 препятствало възможността ответникът чрез квестора сам да погаси задълженията.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищците, че не сочат доказателства за съществуването на тези задължения в посочения вид и размер, включително предоставянето на престацията по договорите на ответника, задълженията по които са платени и задължение на ответника да погаси тези разходи /задължения/ и за спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед отнемането на лиценза му, включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с активи от името на квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответника, че не сочат доказателства за злоупотреба с право, включително, че спорът се води между свързани лица и главния ищец е мажоритарен акционер в капитала на ЗК Надежда, и че в резултат на по-рано образувани искови производство от „В.В.Х.“ ЕАД срещу ответника са наложи запори върху банковите сметки и вземания на последния в значителен размер, което е препятствало възможността ответникът чрез квестора сам да погаси задълженията.