Решение № 34 от 12.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600018 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Р. Н., като защитник на подс. Ю.

Ю. Ю., срещу присъда

№55 от 22.11.2022г., постановена по НОХД №

1253/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С присъдата БОС е признал подсъдимия Ю. Ю. Ю. от с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.08.2021г., около 03:40 часа в с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, до селска чешма умишлено умъртвил М.С.М., ЕГН **********, от с. Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години.

На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение отложено наказание три месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд гр. Айтос и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода.

1

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият Ю. Ю. Ю. е бил задържан по воденото наказателно производство, считано от 02.08.2021 година.

Със същата присъда подсъдимия Ю. Ю. Ю. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. М. С., сумата от десет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.

116, ал. 1, т. 6, предложение второ и трето, вр. чл. 115 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над уважената част до предявения размер от триста хиляди лева.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата направените в досъдебното и първоинстнационното съдебно производство разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители Й. С. С., И. С.

М. и Г. С. И., сумата от три хиляди лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство.

С присъдата БОС се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба са изложение оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитникът излага съображения за неправилна квалификация на установените по делото факти, като акцентира върху физиологическия афект, в какъвто се е намирал подсъдимия при извършване на деянието, отключен от обидна реплика на пострадалия. В условията на алтернативност към БАС са отправени искания за изменение на присъдата, като деянието да бъде преквалифицирано в престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 НК и наказанието да бъде намалено на 8 години лишаване от свобода или ако не бъде приета квалификацията по по-леко наказуем материален закон, наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено от въззивната инстанция с приложение на чл.55 от НК на 10 години лишаване от свобода.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа изцяло доводите от въззивната си жалба. Намира,че подбудите и причините за 2 извършване на престъплението не са отчетени и не са анализирани правилно, а именно те имат съществена роля при правилната квалификация на деянието, която следва да е за престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 НК.

Изразява становище, че пострадалият не е дал пряк и непосредствен повод подсъдимият да удря автомобила му, което обаче е само първото престъпление, но с обидната реплика той е предизвикал извършването на второто престъпление, а именно убийството му. Тази реплика, според защитника, е цялата предистория и обосновава приложението на чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. Счита, че приетото от БОС отсъствие на състояние на физиологичен афект у подсъдимия противоречи на цитираните от него в мотивите заключения на психиатрично-психологически експертизи. Акцентира на продължително въздействие на психотравма, трупана с годините у подсъдимия, която резултатирала в афективен взрив, отключен от особената емоционална стойност на репликата на подсъдимия при непланираната среща на подсъдимия него. Поддържа поставените в жалбата алтернативни искания за намаляване на наказанието на подсъдимия, чрез преквалификация на деянието по чл.118 от НК или чрез приложението на чл.55 от НК.

Подсъдимият е съгласен с доводите на защитника си , изразява съжаление за извършеното и моли наказанието му да бъде намалено.

Пред въззивния съд представителят на Бургаската апелативна прокуратура оспорва изложените в жалбата доводи. Според прокурора подсъдимият се е намирал в състояние на афект, но отправената към него реплика на пострадалия М., която е довела подсъдимия до това състояние, е била провокирана от действията на самия подсъдим, чрез счупването на стъклата на автомобила на пострадалия. Намира отказът на БОС да квалифицира деянието като такова по чл. 118 от НК за правилен и съобразен с константната съдебна практика. Размерът на наложеното наказание е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и със степента на обществена опасност на самия подсъдим, както и с всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Предлага обжалваната присъда на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и липса на 3 процесуални нарушения.

Упълномощеният повереник на частните обвинители Й. С. С., И. С. М., Г. С. И. и Н. М. С., последната конституирана и като граждански ищец, пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъдата. Изтъква липсата на основания за преквалификация на деянието в престъпление по чл.

118от НК, защото посочените в психиатричната експертиза няколко вида аспекти на афекта позволяват да се заключи с убеденост, че в настоящия случай липсва физиологичен афект. Счита, че определеното от БОС наказание съответства на критериите за справедлив размер на наказанието, съгласно НПК. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Частният обвинител Й. С. поддържа изложението на своя повереник.

Частният обвинител и граждански ищец Н. М. С. и останалите частни обвинители И. М. и Г. И. не се явяват пред въззивния съд, редовно призовани.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Подсъдимия Ю. Ю. Ю. е роден на ... г. в гр. Айтос, с постоянен адрес в с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, ул. “Р.... Той е турчин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен и осъждан.

Подсъдимият Ю. живеел с баща си и сестра си - свид. Х. Ю., в село Д., общ. Руен. Имал и по-голяма сестра, която е омъжена и живеела в село Бата, общ. Поморие. През януари 2017 г. починала майката на подсъдимия, а баща му - свид. Ю. Ю., осигурявайки основните нужди на двете по-малки деца, работел като строител и отсъствал от дома през целия ден. Семейството имало стопанска постройка(къшла), в края на селото и в близост до дома на пострадалия М. М. (наричан от съселяните си „М.“), където отглеждали овце.

До къшлата бил прокаран кабел, с който семейството ползвало електрически ток от М.. Подсъдимият и сестра му Х. Ю. често ходели до къшлата, познавали се, виждали се и често ходили и в дома на пострадалия.

Основните грижи за по-малката сестра са били осъществявани от подс.Ю.. Подсъдимият Ю. учил в ПГСС“Златна нива“- Айтос, но не се дипломирал. Свид. Х. Ю. все по-често започнала да отсъства от училище. На 05.09.2017 година в Дирекция „Социално подпомагане“-Руен по телефона бил 4 получен устен сигнал от жител на с. Д., за предприемане на мерки за закрила спрямо детето Х. Ю., по повод на който са били проведени срещи с детето, с баща й, с учители, изискана била информация от лекуващия лекар, ръководството на училището, търсени са били близки и роднини, които да полагат грижи за детето, тъй като е преценено, че бащата е невъзможно да се грижи за нея, но не намерили желаещи. След проведена на 26.10.2018г. среща с Х. Ю., служителите от дирекцията установили, че тя е бременна. На 26.02.2019 г., на 14-годишна възраст, свидетелката родила дете - Х. Х. Ю., към което от Дирекция „Социално подпомагане“ приложила мярка „Настаняване в социална институция“. След като свид.Х. Ю. подписала декларация за осиновяване и навършила шестнадесет години работата на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ приключила.

Образувано било ДП № 335 ЗМ 50/2019 г. РУ - Руен, вх. № 1117/2018 г. по описа на РП - Айтос за осъществено престъпление по чл. 151 от НК. За установяване на дееца в хода на разследването е проведено ДНК изследване на 5 лица от мъжки пол, посочени от свид.Х.Ю. като осъществили съвкупление с нея, но резултатите от ДНК профилирането на веществените доказателства не са довели до идентифициране на биологичния баща на детето Х.. Сред изследваните са били пострадалият М. М. и свид. М€ ХЮ.

(„П.“ - свако на свид. Х. Ю.), които според родилата непълнолетната майка са я изнасилили, осъществявали са системен сексуален тормоз и заставяли да проституира. С постановление на РП - Айтос от 07.02.2020 г. досъдебното производство било спряно поради неразкриване на извършителя (т. III, л. 2526 от ДП; т.2, л.98-л.100 от ДП № 335 ЗМ 50/2019 г. РУ - Руен, приложено към досъдебното производство). По описа на Районен съд-Айтос е образувано НОХД№193/2022г. по внесен обвинителен акт срещу свид. М€ ХЮ.(„П.“) с обвинение за извършено от него през периода 2016г.-29.03.2017г. престъпление по чл.155, ал.3, вр.ал.1,предл.1,2, вр.чл.26, ал.1 от НК с пострадала друго лице от женски пол - л.325-л.336, т.2 от НОХД№1253/21г. на БОС.

Подсъдимият болезнено преживявал случилото се с по-малката му сестра, разказаното му от нея, слуховете за поведението й, за отношенията й с пострадалия и със свид. М€ ХЮ.(„П.“), подигравките на връстниците си, изолирането им от общността, които са предизвикали в него силни унижение, срам, обида, несправедливост, желание за отмъщение за поруганото 5 достойнство на покровителстваната от него по-малка сестра и на семейството. Така натрупаните емоции от негативния спектър са били овладяни от подсъдимия с типичния защитен психологичен механизъм изолация на афекта.

Променило се отношението му към пострадалия М., когото възприемал като един от ненаказаните виновници за травмиращите обстоятелства и към когото насочил скритата си агресия. В РУ-Руен били образувани няколко преписки по оплаквания на М. М. срещу подсъдимия за пробити автомобилни гуми, счупени стъкла на прозорците на къщата, протовозаконно влизане в жилище, които са приключили с откази за образуване на досъдебно производство и протоколи за предупреждение на подс.Ю. да не се саморазправя с пострадалия ; да не хвърля камъни по двора и къщата му; да не го обижда и наругава; да не му се заканва с извършването на престъпления или нарушения; да не влиза в двора на пострадалия; да не го обижда с нецензурни, обидни думи и псувни; да не му отправя заплахи и закани; да не го притеснява в дома му и извън него -л.72-л.86,л.155- л.167, л.172- л.179, т.1 от НОХД№1253/21г. на БОС). С решение на Районен съд-Айтос подсъдимият е бил признат за виновен в извършено на 09.11.2017г. престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1 от НК и на основание чл.78а от същия кодекс освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание, като е постановено управлявания от него мотопед да бъде върнат на собственика му - пострадалия М. М. - л.338 от т.2 от НОХД№1253/21г. на БОС. С определение от 28.04.2021г. на АРС по НОХД№149/2021г. подс.Ю. е бил признат за виновен за причинена от него около 00:30ч. на 02.01.2020г. в с.Д. средна телесна повреда на същия пострадал М., изразяваща се в луксация на лява лакътна става , довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка и е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. След случаите на нападение срещу него и имуществото му, пострадалият М. за известно време живял при брат си свид.Й. С. и в къща на свид.Р.И.. Върнал се в дома си в с.Д., когато узнал, че подсъдимия е извън в страна.